Тежки спорове в парламента за новата болница в Казичене (Обновена)

Разгорещена дискусия в парламента предизвика казусът със заявените от МБАЛ „Сърце и мозък“ ЕАД нови медицински дейности в софийското село Казичене. Пред депутатите по въпроса говори управителят на НЗОК проф. Петко Салчев. „Ябълката на раздора“ беше изразено становище от НЗОК, че новата болница може да започне да се финансира с публични средства от Касата от 2024 г., а питането бе отправено от бившия здравен министър проф. Костадин Ангелов. 

Самата болница е към производителя на лекарства "Чайкафарма" и дистрибутора "Търговска лига", които са на Тихомир Каменов, основател и изпълнителен председател на Надзорния съвет на "Търговска Лига".

Като управител на НЗОК винаги съм спазвал изискванията на законодателството, заяви в пленарната зала управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.  

В изказването си той изтъкна, че в работата си е следвал прозрачността и представи цялата хронология на казуса. Той обясни, че самата процедура е започнала в Министерството на здравеопазването. НЗОК е представила становище по искането на болницата, след като лечебното заведение е кандидатствало по законовия ред пред ресорното ведомство.

„НЗОК не програмира легла, това е последваща стъпка, която се предприема от ИАМН въз основа на информация от НЦОЗА и РЗИ. НЗОК не финансира легла или дейности, а закупува предоставените от изпълнителите на медицинска помощ услуги, и то след като същите са извършени и отчетени“, подчерта той.

Проф. Салчев припомни и че според сега действащия Закон за лечебните заведения се изисква становище от Касата при искане за нови дейности. Законът изисква становище от районната колегия на БЛС и от НЗОК. Становището, което ще дадат те, не влияе върху последващата процедура, тъй като независимо какво е то, отива в Изпълнителната агенция по медицински надзор, която впоследствие изисква анализ на необходимостта от болнични легла и от НЗОК да се даде информация колко сключени договори има на съответната територия, поясни той.

Законови промени 

В изказването си проф. Салчев отчете и голям брой лечебни заведения, които са кандидатствали за разширяване на дейността си както през 2021 година, така и през 2020 г.  Той посочи, че през 2020 година има издадено разрешение от проф. Ангелов в качеството му на министър по същия казус – издаване на дейност на същото лечебно заведение в Бургас. Процедурата и тогава, и сега е една и съща, заяви той.

Според него в момента се цели НЗОК, която по думите му е единствената плащаща навреме институция, да бъде дестабилизирана. В изказването си по въпроса, който проф. Салчев не определи като атака срещу него, а по-скоро като „закачка“, заяви още, че в случай че остане начело на НЗОК, ще настоява и за промяна в Закона за лечебните заведения, „така че той да отговаря на духа за създаване на лечебно заведение“ и увеличаване на неговия капацитет. Управителят на НЗОК ще иска и да бъдат премахнати клиничните пътеки, като посочи, че именно заради това „идва атаката“, а проблемът се отлага от 2011 г.

Пред депутатите проф. Салчев отчете и че София разполага с 12 000 легла при население от 1,2 милиона души и посочи, че „приказките за 100 болници“ не обхващат специалностите. Той посочи например, че в областта на кардиологията работят само 15 болници, в  инфекциозните болести – 6, в неврологията 17, в неонатологията – 14 болници, като неонатологични легла в АГ структурите поддържат само 3 болници, въпреки че по НРД във всяка акушерска структура трябва да има такива.

Лобизъм

В изказването си по темата пък бившият здравен министър проф. Ангелов заяви, че това не е лична атака срещу проф. Салчев, но изтъкна, че казусът говори за „модела на лобизъм и бизнеса“ със здраве. „Това няма общо с вас, но буди сериозни опасения“, заяви той и допълни, че ново търговско дружество ще „черпи от бюджета на НЗОК“. Според проф. Георги Михайлов от БСП пък Касата се е превърнала в „дойна крава“.

От парламентарната трибуна бившият здравен министър припомни и че проф. Салчев, в края на 2020 г., е отказал НЗОК да поеме лекарство за спинална мускулна атрофия с мотива за недостатъчно средства в бюджета на Касата, а на този фон сега фондът дава положително становище за финансиране от 2024 г на нови дейности. „Как оценихте бюджетното въздействие сега, след като бюджетът на НЗОК за 2024 г. не е гласуван, а мандатът ви изтича преди тази дата“, попита проф. Ангелов.  В отговор проф. Салчев заяви, че „се навързват различни данни и факти“. Той допълни, че никъде в закона не пише, че становището на Касата трябва да съдържа бюджетно въздействие, защото все липсва оценка от ИАМН. „Благодарение  на касата в момента покриваме всички редки заболявания и животоспасяващи лекарства, които МЗ непрекъснато прехвърляше на бюджета на НЗОК“, каза той.

Ивайло Христов от „Има такъв народ“ пък заяви, че явно никой не признава Националната здравна карта, която определя нуждата от нови легла. Според него се касае „за лобистко направени пътеки“. „Защо не се отива да се кандидатства за пътеките за детско здравеопазване, а се кандидатства за кардиологичните пътеки и неврологичните“, попита той.