Трудовите възнаграждения на специализантите може да бъдат записани в Наредба 1 (Допълнена)

Предложенията на младите колеги за специализациите, възможностите за по-голяма прозрачност в конкурсите за специализация и финансирането на специализациите бяха обсъдени днес, каза след срещата пред журналисти министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов след срещата на ръководството на МЗ с представители на младите лекари от „Бъдеще в България“, БЛС и БФС.

Това беше първата среща на създадената от министър Кирилов работна група, която да разгледа възможностите за промени в Наредба № 1 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и която беше създадена след поредица протести и обсъждания в парламента на исканията на младите лекари във връзка с ниското заплащането на труда на специализантите и за промени в конкурсите за специализации.

Министърът подчерта, че в момента има три възможности за специализация – чрез държавна поръчка, чрез трудови договори с базите, определени за специализации, както и чрез тристранни договори между бази, които нямат акредитации с бази, имащи акредитация и специализантът.

По време на срещата са били набелязани конкретни стъпки.

Първата е свързана с провеждането на централизиран изпит за специализанти

Министър Кирилов изтъкна, че такава промяна вече е обсъждана и от екипа на Министерството. „Има различни варианти, но заедно ще търсим най-доброто решение, като вземем предвид всички плюсове и минуси", посочи доц. Кирилов. Той напомни, че централизираният изпит е бил отменен по инициатива на организации на специализанти преди години. От Инициативния комитет поеха ангажимент за писмено представяне в кратък срок на своята позиция за централизиран конкурс. Всички страни в работната група се обединиха около това, че е важно да се гарантира прозрачност при провеждането на конкурсите за специализанти.

Друга промяна, която бе обсъдена по време на срещата, касае чл. 15, ал. 3 на Наредбата, в който се посочва, че трудовото възнаграждение на специализанта, получавано за извършваната от него дейност, не може да бъде по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход за съответната икономическа дейност. Министърът пое ангажимент работната група да разгледа всички възможности за корекция на този текст и да обсъди предложенията с работодателите.

Като следващата стъпка бе набелязано създаването на дигитална платформа за сигнали, свързани с нередности по време на обучението на специализантите. Техните представители изтъкнаха, че към момента такива сигнали не се подават от притеснение за работните им места. От своя страна заместник-здравния министър д-р Бойко Пенков посочи, че е в правомощията на министъра на здравеопазването да извършва проверки за качеството на обучението и е важно правата на специализантите да бъдат гарантирани и да се осъществява системен контрол.

„Младите медици повдигнаха въпроса за това, че не всички бази са оборудвани със съвременна апаратура, като ние наблегнахме на факта, че това е важно, особено в диагностичния процес, но за мен е много важно и клиничното мислене. Искането на специализантите при зачисляване за специализация да се има предвид главно високия успех е част от проследимостта и прозрачността, и затова предстои среща с деканите на факултетите, свързани със здравеопазване, на която ще се постави въпросът за същината, организацията на изпитите и класирането. Идеята е първите 50 човека да могат да избират от всички места за специализация, допълни той, като целта е медици с по-висок успех да имат улеснен достъп до специализация“, каза още министърът.

Темата за обвързващи договори с болници и специализантите не е обсъждана днес,

но тя трябва да се разгледа, каза още доц. Силви Кирилов.

Зам.-председателят на БЛС д-р Иван Маджаров заяви след срещата, че Лекарският съюз застава 100% зад исканията на младите им колеги. „Трябва обаче да се внимава в изпълнението, защото там, където те нямат претенции по отношение на Наредбата, имат претенции по отношение на контрола в прилагането й. Трябва да се мисли за вариант, при който да има обективен контрол, който да не застрашава самия специализант. Сега младите лекари имат притеснения, че ако подадат сигнал, може да им се случи нещо и са напълно прави“, каза той.

„За мен не по-малко важно е да се съсредоточим върху това, че в Наредба 1 за специализациите упоменатата за възнаграждение сума за държавна поръчка е не по-малко от 2,5 минимални работни заплати и тя трябва да бъде повишена. Другият проблем е, че за специализантите, които не са държавна поръчка възнаграждението трябва да е не по-малко от минималния осигурителен доход на лекар, който е 1077 лв. Това категорично трябва да се премахне и двете форми на специализация трябва да бъдат изравнени. Всяко лечебно заведение трябва да знае, че ако иска да назначи млад лекар, особено ако той е специализант, не може да го направи за по-малко от 150% от средната работна заплата за страната“, допълни д-р Маджаров.

От БЛС смятат, че стойността на възнагражденията трябва да бъде записана в Наредба 1, а не в Закона за лечебните заведения, защото това ще гарантира изплащането им.

„Ще настояваме, както сме настоявали години наред, в новия НРД да бъде записано, че

завършилите лекари и специализантите да имат пълни права като изпълнители по клинични пътеки

Това ще осмисли както назначаването им, така и възнагражденията, които ще получават, защото никой не от тях не иска да получава незаслужено възнаграждение“, каза д-р Иван Маджаров.

Най-основните проблеми, които трябва да се уредят в Наредбата за специализацията, са конкурсите за специализация, които в момента не са прозрачни и не дават шанс на най-добрите да бъдат класирани и да получат работните си места, каза Калина Божилова от Инициативния комитет „Бъдеще в България“. Тя уточни, че в момента специализация започват медици по фамилна линия или такива, които дълго време са работили в отделението на дадено лечебно заведение, което не е достатъчен критерий, за местата, които трябва да бъдат заети от специализантите.

Божилова допълни, че министър Кирилов е поел конкретен ангажимент да се регулират основните минимални възнаграждения на специализантите, тъй като в момента наредбата посочва, че специализантите не могат да получават по-малко от минималния осигурителен доход за страната, което е 1077 лева. „През 2025 г. това възнаграждение е срамно“, добави тя.

Свободните места за специализация по държавна поръчка са в непривлекателни населени места, каза Василена Димитрова, студент по медицина в МУ-София, запитана за незаетите места за специализация. По думите ѝ, с тези места се цели привличане на кандидати за специализация, но

единствено с предложението за 2,5 минимални работни заплати няма как да се привлекат медици

В малките населени места липсват достатъчно пациенти, липсва апаратура в болниците, липсват лекари, които адекватно да обучат специализантите, каза още Димитрова.

Обсъжданията в работната група ще продължат и на предстоящите срещи до края на месеца. Междувременно ще бъдат проведени и работни срещи с ректорите на Медицинските университети и деканите на Факултетите, както и с работодателските организации в сектора.