В истанбулската болница „Флорънс Найтингейл“ трансплантации на бъбреци и черен дроб се осъществяват от 2004 г., по-късно се въвеждат и трансплантации на костен мозък и роговица. Трансплантационният център на болницата приема пациенти от цяла Европа, в това число и от Балканския регион, от Близкия Изток, Северна Африка, САЩ, Украйна и Русия. Сред тях има и немалко българи, стана ясно по време на семинар в София, посветен на иновациите в трансплантологията с участието на двама водещи турски специалисти – проф. Айше Синангил, нефролог, и проф. Бюлент Юнал, хирург трансплантолог.
Интересна подробност е, че специалистите в болницата осъществяват съвместна дейност с много от държавите в Близкия изток. Лечебното заведение има сключени договори за съвместни правителствени програми, по които във „Флорънс Найтингейл“ се лекуват пациенти от Катар и Кувейт. Подпомага се и развитието на програмата по чернодробна трансплантация на Йордания и Кралство Бахрейн.
Първият трансплантиран българин в истанбулската болница е през 2011 г., а оттогава до днес пациентите на центъра от нашата страна са почти 200. През последните години са извършени 139 бъбречни трансплантации, 8 от които с кръвногрупова несъвместимост с донора, като първата от тях е извършена през 2018 г., казаха пък от „Бридж Медикал“ – дружество с над 10-годишна история в областта на медицинския туризъм и официален представител на болница „Флорънс Найтингейл“ в България.
В момента трансплантираните в Турция български пациенти и техните донори се проследяват в диспансер в Александровска болница. По думите на проф. Борис Богов, председател на Българската нефрологична асоциация, до месец втори диспансер ще заработи и в УМБАЛ „Св. Анна“.
За съвременните аспекти на трансплантациите при кръстосано донорство и кръвногрупова несъвместимост говорят проф. Синангил и проф. Юнал от турската болница „Флорънс Найтингел“:
„В Турция има утвърдена практика за живо донорство, като орган може да дари роднина до 4-та линия. Донор може да стане и приятел – това е една много разширена рамка, която отваря възможности за пълноценен живот на хиляди хора с хронично бъбречно заболяване“, каза нефроложката проф. Айше Синангил пред лекари и пациенти по време на семинара. И обясни, че това е прогресиращо състояние, което в началото протича без ясни симптоми, а най-честите причини за него са артериалната хипертония и захарният диабет.
„От съществено значение е диагнозата да се постави още на най-ранен етап и да се предприеме агресивна терапия, която може да забави прогресията. Има и други специфични заболявания, които могат да доведат до бърза прогресия и финален стадий, едно от тях е глумеронефритът, който се диагностицира с биопсия“, подчерта нефроложката.
Първата стъпка, от която започва процесът по трансплантация на бъбрек, е разглеждането на случая от етична комисия, която проверява дали има финансови взаимоотношения между донор и реципиент или подозрение за такива. Ако не са налице, се дава разрешение за осъществяване на донорството.
„Късната трансплантация, след дълги години диализно лечение е един погрешен и остарял подход“, смята проф. Синангил. Затова най-ефективната терапия на хроничното бъбречно заболяване е преддиализната трансплантация – така може да се избегнат усложненията“.
Има проучвания, които показват какъв е изходът за пациента според продължителността на хемодиализата. От тях става ясно, че негативните последствия от нея се елиминират бързо с трансплантация на бъбрек. Благодарение на новите технологии това вече е възможно и при кръвно несъвместими донор и реципиент.
„Развитието на имунологията и имуносупресоривната терапия през последните години направи възможно донорството при кръвногрупова несъвместимост, както и кръстосаното донорство“, категорична е проф. Синангил.
„Ако няма кръвна съвместимост, правим прецизни тестове за антитела при реципиента, извършваме плазмафереза и двойна филтрация, след което наблюдаваме нивата на антителата и вземаме решение кога да пристъпим към трансплантацията“, обясни процедурата тя. „Когато реципиентът е готов, започва подготовката на донора“, добави нефроложката и подчерта, че от съществено значение е и тъканната съвместимост с реципиента.
проф. Айше Синангил
Отговорността към пациента в болница „Флорънс Найтингейл“ започва от първия разговор с него и близките му и продължава до живот – той и семейството му разполагат с 24-часова възможност за контакт на родния си език с обучен медицински персонал, а при необходимост и незабавна консултация със специалист.
Друга възможност за пациенти, изправени пред необходимостта от трансплантация, е кръстосаното донорство, стана ясно от думите на проф. Бюлент Юнал.
„Навсякъде по света то е регламентирано, има легална процедура. Ако в една двойка донор-реципиент донорът не е подходящ, може да се кръстоса с друга двойка, в която донорът е съвместим. На практика става дума за „размяна“ на донори“, обясни хирургът. „За един пациент подготвяме трима донори за кръстосано донорство и след имунологични изследвания избираме най-подходящия“, добави той.
Според проф. Юнал кръстосаното донорство увеличава шансовете на пациента, който се нуждае от орган. Освен това кръстосано донорство може да се прилага едновременно и при бъбрек, и при черен дроб. В този случай единият донор дарява бъбрек, а другият - черен дроб.
Проблемът с българските пациенти, които е оперирал, идват за трансплантация много късно, когато организмът е силно увреден и следоперативният период преминава по-тежко, сподели проф. Юнал.
По думите му в болница „Флорънс Найтингейл“ се използва модерна апаратура като робот „Да винчи“ от пето поколение, с която се експлантира органа от донора.
„Роботизираната хирургия е безспорен напредък, но все пак водещ си остава лекарят. Оперативните техники са същите като от преди 50 години. Големите иновации при трансплантациите се дължат но постиженията на имунологията. От нея зависи и хирургичната успеваемост“, заключи проф. Юнал и пожела пациентите от България да търсят помощ по-рано, а не след продължителна диализа.
проф. Бюлент Юнал
