У нас има позитивна промяна в отношението към хората с психични проблеми

„Правим едно завръщане към повече толерантност“. Това коментира пред БНР социоложката Яница Петкова, която бе един от гостите в подкаста „В центъра на системата“ заедно с клиничните психолози Калина Йорданова и Михаил Михайлов.

Петкова анализира резултатите от третата вълна на националното проучване за нагласите към психичното здраве на Фондация „КОЖА - платформа за психично здраве“.

Според социоложката след периода на самозатваряне през пандемията и след началото на войната в Украйна през 2022 г. обществото изглежда отново по-готово да признае проблема със стигмата спрямо хората с психични проблеми и да насочи човека към помощ.

„Проучването проследява едни и същи индикатори в три вълни – през 2020 г., 2023 г. и 2026 г. Според данните през 2026 г. 53,7% от запитаните очакват човек, който признае психично разстройство, да получи подкрепа от околните, докато 46,3% смятат, че ще бъде отбягван. През 2023 г. съотношението беше обратното: 58% очакваха отбягване.

Позитивна промяна се отчита и в готовността за търсене на специалист. 65,3% от респондентите определят консултацията със специалист като най-добрия избор при психичен или емоционален проблем, а делът на хората, за които визитата при психиатър е срамна, намалява от 18% през 2023 г. на 12% през 2026 г.“, каза Яница Петкова.

Според психолога Калина Йорданова въпросът не е само дали обществото познава думите „депресия“, „тревожност“ или „шизофрения“. По думите й самият въпрос „Мога ли да говоря за психичното здраве?“ означава „Мога ли да остана на терена на собствената си уязвимост, когато съм в отношения с другия?“

Тя бе категорична, че готовността да потърсиш помощ не означава автоматично готовност да останеш в истински обмен с другия – със семейството, с лекаря или терапевта. Според нея данните от проучването показват колебание между тревогата да изложиш себе си на погледа на другия и нуждата от помощ.

„Обществото се колебае колко може да понесе собствената си уязвимост и уязвимостта на другия“ е изводът на специалистката.

Според Михаил Михайлов по-високото ниво на предразсъдъци през 2023 г. може да се обясни с продължителния колективен стрес – пандемията, войната и екзистенциалната несигурност.

„Когато сме достатъчно дълго в стрес, преминаваме в дистрес. От солидарност много бързо можем да стигнем до стигмата“, изрази мнение той. Михайлов определи черно-бялото мислене като начин, който позволява на хората да се дистанцират от психичното страдание, вместо да го признаят като възможна част от собствения си живот.

Според психолога нарастват нарцистичните реакции в ежедневието – от нарушаване на дребни правила до демонстриране на превъзходство. „Това е балон, който като се спука, носи повече вреди, отколкото полза“, е изводът на психолога.

Участниците в разговора засегнаха и темата за младежката агресия и психичното здраве на децата. Според Калина Йорданова психичното страдание не бива механично да се обвързва с престъпност, насилие, или агресия. „Ключовото е как в ранна възраст се изгражда връзката с другия – в семейството, в общността и чрез моделите, които детето вижда“, каза психоложката.

Йорданова бе категорична, че психично-здравният въпрос е основно въпрос за превенция. „В България психичното здраве често се практикува като реакция при криза, а не като системна грижа в общността“, подчерта тя.

Тримата събеседници се обединиха около виждането, че у нас липсват младежки пространства, няма изградено доверие към младите, а работата на училищните психолози често е неефективна и не води до устойчива промяна.

Според Яница Петкова проблемът е по-дълбок и е породен от няколко фактора – недоверие към институциите, атомизация на обществото и липса на младежка политика.

„Трябва да се създадат пространства, в които младите хора да се социализират извън училището“, подчерта социоложката и припомни негативната роля на социалните мрежи, вземайки повод от случая с пребития до смърт млад мъж в Пловдив.

„Фактът, че те снимат с камера, според мен удължава биенето на човека, който е по средата. Насилието се превръща в спектакъл, а не в събитие, което средата спира“, каза тя.

Участниците в разговора се обединиха около извода, че желанието за промяна трябва да се превърне в реална подкрепа и тя има конкретни измерения – осигуряване на по-достъпни услуги, превенция в училище и общността, доверие към институциите, постоянен и продължителен разговор в обществото.

Снимка: Гергана Хрисчева, БНР