Нов медицински стандарт по кожни и венерически болести е предложен от МЗ за обществено обсъждане. С приемането на проекта ще бъде отменен стандартът от 2010 г., който вече според Министерството не отговаря на съвременното развитие на дерматологията и венерологията като медицинска специалност.
„През последното десетилетие в практиката по кожни и венерически болести настъпиха значими промени, свързани с въвеждането на нови диагностични, терапевтични и организационни подходи. Особено изразени са тези промени в областта на естетичната дерматология, която не е била обхваната от досегашния стандарт, както и в направления като имунофлуоресцентна диагностика, дерматохистопатология, дерматохирургия и функционална диагностика на кожата“, се казва в мотивите към проекта.
От МЗ са посочили, че през 2022 г. са регистрирани 336 нови случая на сифилис, 71 случая на гонорея и 2 606 случая на микроспория, като при последното заболяване е отчетена особено висока честота сред децата (625 случая при деца до 17 години или 56.9 на 100 000). За сравнение, през 2010 г. са били отчетени 431 случая на сифилис и 184 на гонорея. Според МЗ тенденцията се запазва в рискови граници, без трайно намаляване на честотата на инфекциите, предавани по полов път.
Паралелно с това, през 2022 г. с кожни и венерически болести са били хоспитализирани 6 821 пациенти, като в страната функционират едва 3 центъра с общо 30 болнични легла, което е непроменено спрямо предходната година. „Този факт е показателен за недостига на структурирани възможности за стационарно лечение и необходимостта от прецизно нормативно определяне на дейностите, нивата на компетентност и изискванията към структурата, оборудването и персонала“, пише в мотивите към проекта.
Стандартът регулира и дейността с терапевтично-естетичен медицински профил. „Въпреки че в ежедневната практика този тип интервенции се прилагат масово от лекари специалисти по кожни и венерически болести, те не подлежат на официална статистическа отчетност, не фигурират в структурата на националните здравни информационни системи и остават извън обхвата на здравното управление. Това не само възпрепятства ефективното планиране и разпределение на ресурсите, но създава и нормативен вакуум, в който се допуска нерегламентирано и често неконтролирано извършване на инвазивни манипулации от лица без необходимата квалификация и/или умения“, се казва в мотивите.
От Министерството подчертават, че до момента единствено медицинският стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия съдържа посочване на конкретни естетични манипулации като инжектиране на ботулинов токсин и поставяне на дермални филъри. В същото време в практиката по дерматология тези процедури се извършват масово, но без ясно определени нормативни изисквания.
Новият стандарт въвежда минимални условия за извършване на тези интервенции от областта на естетичната дерматология, включително квалификация на изпълнителите, изисквания към средата и контрола на безопасността. Той въвежда и систематизирана и функционално обоснована структура на дейността, включително нови диагностични и терапевтични зони (в т.ч. по естетична дерматология, фотобиология, лазертерапия, онкодерматология и др.), и детайлноформулирани изисквания към структурата, персонала и оборудването.
Пълния текст на проекта може да видите тук.
