Една сесия в платформите Zoom, FaceTime или Microsoft Teams може да остави много хора изтощени и апатични и това състояние вече е научно потвърдено като феномен, сочат резултати от проучване, публикувано в списание „Scientific Reports“. Според учените, работили над него, определението „zoom умора“ или „умора от мащабиране“ не е фикция и придобива все по-точен смисъл.
Изследването е било фокусирано върху наблюдения на мозъчната и сърдечната дейност на студенти по време на лекции – присъствени - "лице в лице" или чрез видеоконферентна връзка. То категорично е подкрепило началните предположения на изследователите, че съществува връзка между видеоконференциите и физическите симптоми, свързани с умората.
Екипът е изследвал физиологичните реакции на умора при 35 студенти, посещаващи лекции по инженерство в австрийски университет. Половината от курса са присъствали първо на 50-минутната лекция чрез видеоконференция и на лекция „лице в лице“ през следващата седмица. Другата половина са присъствали първата седмица на лекция „лице в лице“, а след това – на видеоконферентна лекция.
Участниците са били подложени на инструментални изследвания - електроенцефалография (ЕЕГ) и електрокардиография (ЕКГ), а също така и на тестове за определяне на настроението и нивата на умора.
Изследователите са анализирали физическите промени, свързани с настъпването на умствена умора.
Те са категорични, че се наблюдават сериозни разлики в параметрите на ЕЕГ и ЕКГ при студентите, които са били на лекциите „лице в лице“ и на онези, които са били в режим на видеоконферетна връзка.
„Умората при участниците във видеоконференциите нарастваше в хода на сесията и състоянието на мозъка им показваше, че се борят и полагат усилие, за да поддържат вниманието си. Настроенията на групите също варираха съществено, като участниците на живо съобщиха, че се чувстват по-жизнени, по-щастливи и по-активни, а онлайн участниците казаха, че се чувстват уморени, сънливи и изтощени“, отбелязват учените.
Като цяло, според тях, проучването предлага ясни доказателства за физическото влияние на видеоконферентната връзка, които налагат извода, че тя трябва да се разглежда като допълнение към взаимодействието „лице в лице“, но не и като негов заместител.
Учените смятат, че подобни изследвания трябва да продължат в бизнес среда и в домашни условия, за да се получи по-точна представа за това как подобни сесии влияят на участниците. Друга препоръка е да бъде увеличен броят на участниците.
Изследването е проведено като част от проекта "Технострес в организациите", финансиран от Австрия и посветен на събирането на валидни доказателства за това как технологиите влияят на човешкия организъм и в частност на мозъка.
Други проучвания, публикувани в хода на проекта са посветени на „дигиталните детоксикации“, промените при смяна на работните места и използването на социални мрежи.
