„Училище за пациенти с хронична спонтанна уртикария“ събра през уикенда пациенти, лекари и пациентски организации в рамките на Конференцията по дерматология и имуномедиирани възпалителни заболявания. Акцент беше поставен върху факта, че хроничната уртикария засяга близо 1% от населението и е добре познато състояние в клиничната практика.
Инициативата за провеждането му е на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ), Сдружението за развитие на българското здравеопазване (СРБЗ) и Българското дерматологично дружество (БДД), а целта – да се предостави разбираема и практически насочена информация за живота с хронична уртикария.
В обучението участваха водещи специалисти – проф. д-р Жана Казанджиева, проф. д-р Развигор Дърленски, доц. Румяна Янкова, д-р Елена Петкова и д-р Силвия Новакова, които представиха съвременния медицински подход към заболяването.
Дерматолозите посочиха ясните терапевтични стъпки в лечението на хроничната уртикария - започвайки от антихистаминово лечение, което при нужда може да бъде увеличено до четирикратна доза, до преминаването към съвременни таргетни терапии при недостатъчен ефект.
Съвременната медицина предлага все по-ефективни възможности за контрол на заболяването, като се търси и разширяване на достъпа до иновативни медикаменти, включително такива в процес на клинични проучвания, подчертаха те.
От своя страна, алерголозите акцентираха върху комплексния имунологичен характер на хроничната уртикария и необходимостта от индивидуализиран терапевтичен подход и проследяване. Подчертано бе още, че развитието на лечението следва логика, сходна с тази при други хронични заболявания като астмата, където през последните години възможностите за контрол значително са се разширили.
В рамките на форума беше представен и пациентски опит, който илюстрира пътя от продължително неуспешно лечение към значително подобрение след включване в съвременна терапия. Този аспект изведе на преден план значението на навременния достъп до адекватно лечение и на активното търсене на терапевтични решения.
Отделено беше внимание и на начина на живот. Храненето при пациенти с хронична уртикария не следва универсални ограничения, но при някои хора определени храни могат да действат като индивидуални тригери. Затова се препоръчва персонализиран подход, наблюдение и избягване на доказани отключващи фактори, без въвеждане на крайни диетични режими.
Друг акцент в дискусиите беше поставен върху психологическата грижа. Хроничната уртикария често води до значително психоемоционално натоварване, като при част от пациентите се наблюдават тревожност, депресивни симптоми и нарушения на съня. Това налага интегриран подход в лечението, който включва не само медикаментозна терапия, но и психологическа подкрепа.
Председателката на АПАЗ Анета Драганова подчерта значението на подобни инициативи за овластяването на пациентите и подобряването на достъпа до информация и лечение.
„Пациентите с хронична уртикария често остават нечути и неразбрани, а това е заболяване, което сериозно засяга качеството на живот. Чрез такива формати даваме възможност на хората да получат достоверна информация, да зададат своите въпроси и да разберат, че не са сами, както и че съществуват ефективни възможности за контрол на заболяването“, коментира Анета Драганова.
