Хранителните добавки имат много странен дуализъм, защото се регламентират, регулират и регистрират като храни, а де факто съдържат вещества, които имат фармакологични ефекти и от тях очакваме добавена полза.
Това каза чл.-кор. проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет – София, ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ и председател на Българското научно дружество по фармация по време на Longevity Forum 2.0, организиран от „Капитал“.
„Първо трябва да знаем, че дозата носи ефекта, а второто е бионаличността, която рядко е 100%, а понякога е 0. Тези добавки не правят нищо, освен да ви пожелаят „довиждане“ през Перловската река. Комбинацията между различните добавки може да води до синергизъм, но понякога са несъвместими химически и когато са поставени в една таблетка, не могат да издържат не три години, а дори и един месец. Всичко това опира до контрола на качеството, защото във фармацевтичната индустрия се работи по протоколи за качеството, дори когато се касае за хранителни добавки. В същото време таблетки могат да се произвеждат на много места, а най-големият дистрибутор на природни продукти беше Пабло Ескобар“, каза проф. Момеков.
„Правилната доза за хранителни добавки е деликатна задача,
тъй като може да варира в зависимост от възрастта, пола, здравословното състояние и специфичните здравни нужди“, допълни той.
Д-р Райна Стоянова, консултант ендокринолог в ReginaLife Metabolic Clinic (София) и председател на Българската Longevity асоциация, заяви, че за забавяне на стареенето се препоръчва разнообразно и пълноценно хранене, за да се осигурят всички необходими витамини и минерали, но това рядко е възможно, затова приемът на хранителни добавки става почти задължителен, за да си ги набавим.
„Когато се предписват хранителни добавки обаче трябва да сме изключително стриктни за кого го правим, дозата, която изписваме и дали наистина са необходими. Постигането на баланс е изключително трудно“, каза д-р Стоянова.
Тя заяви, че в Longevity медицината стареенето се разглежда като биологичен процес, водещ до загуба на клетъчна функция и повишен риск от хронични заболявания. Дълголетието не е само продължителност на живота, а здравословно съществуване с минимални увреждания.
„От 2020 г. до 2050 г. се очаква населението на земята на възраст над 60 години да се удвои, достигайки 2,1 млрд. души.
С остаряването обаче се увеличават невродегенеративните заболявания –
болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, амиотопичната латерална склероза и фронтотемпоралната деменция. Това е истинското предизвикателство пред лекарите в следващите 25 години“, добави д-р Стоянова.
Д-р Екатерина Куртева, специалист по Клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, говори за имуномодулацията и хранителните добавки, които имат отношение към имунната система.
„Имуномодулацията представлява регулиране на имунната система, което може да се постигне чрез различни агенти, които активират или потискат нейната функция. Терминът обхваща както естествени, така и предизвикани от човека процеси и играе ключова роля в управлението на състояния като автоимунни нарушения, възпалителни заболявания и инфекциозни заболявания. Имуномодулаторите са вещества, които влияят върху имунните отговори, като ги усилват или инхибират, и често се използват в терапевтични условия за възстановяване на равновесието на имунната система или за справяне със специфични болестни процеси. Те са лечебни средства, които в терапевтични дози възстановяват/повлияват функциите на имунната система и осигуряват имунна защита“, каза тя.
По думите на д-р Куртева има два вида имуномодулатори – специфични, които подпомагат функцията на имунитета, като осигуряват специфичен имунен отговор към точно определен антиген/и (пример за това са ваксините) и неспецифични – които действат независимо от вида на антигена, като усилват имунния отговор към друг антиген или стимулират различни компоненти на имунната система.
„Към групата на неспецифичните имуномодулатори спадат такива с ендогенен произход (женски полови хормони, пролактин, растежни фактори, витамин Д и др.), синтетични, с растителен, бактериален и животински произход. Голяма част от неспецифичните имуномодулатори нямат официален лекарствен статут и свързаните с това клинични и научни доказателства за техния механизъм на действие и ефект от прилагане. Ето защо ролята им върху имунния отговор при имунни дефицити трябва да се разглежда с известни условности. Оценката на ефективността им в голяма степен зависи от начина на прилагането на препарата, от качеството му и от опита на лекуващия лекар в областта на имунодефицитните състояния“, каза д-р Куртева.
Тя коментира
про-/пребиотиците в ролята им на имуномодулатори
„Те оказват редица благоприятни ефекти върху организма: повишават защитните функции на епителните бариери, имат анти-инфламаторен ефект, повишават клетъчно-медиирания имунен отговор, потискат цитокините и медиаторите, свързани с алергичните реакции, повишават броя и функцията на Т-регулаторните клетки. Повечето пробиотици не се задържат трайно в червата, но упражняват своите ефекти, тъй като метаболизират и растат по време на преминаването им през гастро- интестиналния тракт (колонизация). По този начин, ежедневният прием на тези бактерии е може би най-добрият начин да се запази тяхната ефективност. Дозирането на пробиотиците варира в зависимост от продукта и конкретната индикация“, каза д-р Куртева.
Тя обаче подчерта изрично, че липсва консенсус относно минималния брой микроорганизми, които трябва да бъдат приети, за да се получи благоприятен ефект. „Обикновено пробиотикът трябва да съдържа няколко милиарда микроорганизми, за да се увеличи вероятността от адекватна колонизация на червата. За лактобацилите стандартните дози варират от 1-20 милиарда единици, образуващи колонии на ден“, каза д-р Куртева.
Тя даде за пример като доказан растителен имуномодулатор Ехинацеята (Echinacea). „Оказва благоприятен ефект при профилактиката на инфекции на горните дихателни пътища (ГДП), а също така и по отношение на намаляването на продължителността и тежестта на симптомите. Дозировката е в зависимост от формата на продукта. При таблетна форма обикновено се препоръчва дневен прием от 6.78 mg“, каза д-р Куртева. Друг добър пример за растителен имуномодулатор е Котешкият нокът (Uncaria tomentosa), който е с доказана известна ефективност по отношение на повишаването на броя на белите кръвни клетки. „На този етап различни съставки от растенията Panax Ginseng, Aloe vera и др. се сочат като благоприятни за имунната система на организма, но са без доказана клинична ефективност като имуномодулатори“, каза д-р Куртева.
По отношение на животинските имуномодулатори д-р Куртева заяви, че най-често се ползва Коластра – IgG, в който коластрата от крава, (от която се изготвят повечето хранителните добавки на тази основа) варира между 8 и 25%.
„Препаратите съдържат още лактоферин, витамини А, С, D и Е, биотин, фолиева киселина, витамини от В групата, минерали, растежни фактори, пролин, цитокини и др. Проследени са промените на редица имунологични параметри, свързани с прием на коластра, като различни имуноглобулини, общи Т, CD4+ и CD8+ лимфоцити, Т-клетъчен отговор, секреция на някои цитокини и др.
Въз основа на тези проучвания на този етап все още няма категорични данни, че коластрата, добита от крава, притежава имунорегулаторни свойства в човешкия организъм“, каза д-р Куртева.
