Хиляди американци подават искове срещу Китай заради вреди, причинени от коронавируса

Заради пандемията от COVID-19 и многобройните жертви, които светът и в частност САЩ дават в момента, хиляди американци са подали колективен иск срещу Китай на стойност 1.2 трилиона долара, предадоха световните агенции. Мотивът на ищците са неадекватните действия от страна на Пекин в началния етап на заразата, твърди радио "Гласът на Америка". За по-малко от месец към колективния иск, подаден в съда във Флорида, са се присъединили над 5000 американски граждани, допълва медията. Ищците посочват, че за понесли огромни щети заради действията на Пекин, поради които заразата е обхванала целия свят. По-късно подобни групови искове са били заведени и в щатите Тексас и Невада.

Не е тайна, че напоследък в света се надига вълна от недоволство и се чуват все повече гласове, които обвиняват китайските власти, че са скрили истинските мащаби на епидемията и са подвели света за рисковете от нея.

Първият сериозен опит да се направи анализ на последиците от това мълчание и да се обосноват възможностите за юридическа реакция принадлежат на базирания в Лондон консервативен анализаторски център „Общество Хенри Джексън“. Тези дни организацията публикува на сайта си анализ, който бързо бе разпространен от водещи британски и световни медии.

Ако бъдат заведени съдебни дела срещу Китай за "нарушения на патенти" на Международните здравни разпоредби – IHRs по отношение на COVID-19 компенсациите могат да достигнат до най-малко 3,2 трилиона паунда само от страните от Г7, според този доклад.

В документа се твърди, че нежеланието на китайското правителство и неспособността му навреме и адекватно да информира СЗО представлява нарушени на членове 6 и 7 от Международните здравни разпоредби [IHRs] – договор, който Китай е подписал и по тази причина юридически е задължен да спазва. Тези нарушения, според авторите на доклада, са позволили огнището бързо да се разпространи извън Ухан, където бе първоначалният епицентър на заразата.

От организацията обвиняват Китай, че в продължение на 3 седмици не е предоставил данни, които са можели да докажат начина на предаване на инфекцията - от човек на човек, след като този факт вече им е бил известен на китайските власти. Погрешна информация е била предоставена и на СЗО за реалния брой на инфектираните между 2 януари 2020 г. и 11 януари. Китай не е успял също така да забрани опасните вектори на смъртоносната зоонозна (вирусна инфекция), а вместо това е насърчава масовото разпространение на опасни вирусни видове - гостоприемници за консумация от хора. Според експертите, работили по документа, огромни отрицателни последици е донесло и решението на китайските власти да позволят на около 5 млн. души да напуснат Ухан след 23 януари след като вече е било ясно, че заразата се предава от човек на човек.

В доклада се припомня, че проучване на университета в Саутхемптън е установило, че ако бъдат въведени строги карантинни мерки три седмици по-рано - разпространението на болестта ще бъде намалено с около 95%.

В резултат на нарушенията на международното право докладът преценява, че потенциалните щети, които могат да бъдат нанесени срещу Китай към момента на писането, биха могли да достигнат 3,2 трилиона паунда само от страните от Г7. Твърди се, че Обединеното кралство има искане на стойност на стойност 351 милиарда британски лири (449 милиарда долара) щети, основани на официално обявени държавни разходи. Използвайки същата методология, САЩ междувременно могат да поискат 933,3 милиарда британски лири (1200 милиарда долара), Канада 47,9 милиарда британски лири (59 милиарда долара), а Австралия 29,9 милиарда британски лири (37 милиарда долара). Докладът използва официално обявените разходи към 5 април 2020 г., а не общите прогнозни разходи за цялата продължителност на кризата - която се очаква да бъде много по-голяма.

Като отчита трудностите при осигуряването на международното правосъдие, докладът предлага 10 различни правни механизма за действия срещу Китай пред вътрешни и международни правораздавателни институции, като Международния съд в Хага, Постоянния арбитражен съд, съдилища в Хонг-Конг, както и разрешаването на спорове чрез двустранни инвестиционни договори и действия в Световната търговска организация.