Хипертрофична кардиомиопатия – подценената опасност

Кардиомиопатиите са група сърдечносъдови заболявания (ССЗ), засягащи сърдечния мускул. Те намаляват способността на сърцето да изпомпва кръв и в повечето случаи се предават по наследство. Кардиомиопатиите са сериозен проблем за пациентите, техните семейства и здравните системи, но рядко се говори за тях и са подценявани както от обществото, така и от специалистите, определящи здравните политики. Тази група заболявания е една от водещите причини за развитие на сърдечна недостатъчност, внезапна сърдечна смърт и животозастрашаващи аритмии, ето защо е толкова важно да им се обърне по-голямо внимание.

Данните сочат, че 1 от 300 души страда от някакъв вид кардиомиопатия, като специалистите подозират, че това е само върхът на айсберга. Причината е липсата на превенция и редовна профилактика, липса на скрининг, както и липса на достатъчно познания сред здравните специалисти. Много хора не разбират, че имат здравословен проблем, докато не настъпят усложнения, а понякога те могат да бъдат фатални.

Сред най-често срещаните кардиомиопатии е хипертрофичната, при която се наблюдава задебеляване на сърдечния мускул и сърцето се затруднява да изпомпва достатъчно кръв. В повечето случаи (около 60%) се предава по наследство, ето защо лекарите препоръчват да се направи скрининг на цялото семейство, ако един от членовете му е диагностициран с това заболяване. Най-честите оплаквания на пациентите са лесна умора, задух, лека гръдна болка, тахикардия (сърцебиене). В по-напредналите стадии заболяването може да доведе до тежък инфаркт или внезапна сърдечна смърт. Не бива да се подценява и влиянието на болестта върху благосъстоянието и качеството на живот на пациентите. Повечето от тях изпитват безпокойство, страдат от депресия, срещат затруднения при намирането на работа, имат повече разходи, свързани със здравето си.

Поставянето на диагнозата може да стане след провеждане на редица изследвания – на първо място се прави физикален преглед, който може да бъде последван от електрокардиограма (ЕКГ), рентген на белите дробове и сърцето и ехокардиография. Лекарят снема и фамилната анамнеза на пациента.

Няколко са начините за лечение, като на първо място се прилагат подходящи медикаменти за справяне със симптомите на сърдечната недостатъчност и абнормалния сърдечен ритъм. Често лекарите препоръчват катетърна аблация за освобождаване на засегнатите области на сърдечния мускул и лечение на аритмиите. В някои от случаите се прилагат и хирургично имплантирани устройства – имплантируеми кардиовертер-дефибрилатори, които могат да се комбинират с устройства за сърдечна ресинхронизация (пейсмейкър), за да се подобри сърдечната функция, така че да се контролират животозастрашаващите абнормни сърдечни ритми и да се предотврати внезапната сърдечна смърт. През последните години се появи и друг вид терапии, които постигат изключително добри резултати и не се борят само със симптомите, но и с проблема първоначално. Медикаментите действат директно върху сърцето, като намаляват увредата му и риска от сърдечна недостатъчност или внезапна сърдечна смърт. Добрата новина е, че българските пациенти с обструктивна хипертрофична кардиомиопатия вече имат достъп до този вид терапии, като Националната здравноосигурителна каса заплаща 100% за тях.

Статията е част от кампанията „Пулсът на живота“ на Фондация „От сърце“ с подкрепата на Bristol Myers Squibb.

снимка: www.freepik.com