Целта ни е удовлетвореност от качеството на лечение и прозрачност на средствата (обновена)

По отношение на здравноосигурителния модел работим в две посоки - краткосрочна и дългосрочна. Краткосрочните ни цели и задачи са свързани с политиката, която ще реализираме през 2019 г. чрез проектозакона за бюджета на НЗОК. Това каза зам.-министърът на здравеопазването Жени Начева по време на VII-я Национален конгрес на пациентските организации.

По думите й дългосрочната ни стратегическа задача на Министерството на здравеопазването е свързана с промяна на здравноосигурителния модел. „И в двата предложени от нас варианта целим да постигнем по-голяма удовлетвореност на здравноосигурените лица. Ние целим удовлетвореност като качество на лечението от една страна и от друга страна - прозрачност на средствата, които се заплащат в системата“, каза тя.

Зам.-министърът на здравеопазването направи кратък обзор на обсъжданите от пациентските организации теми на днешния конгрес, сред които бяха още електронното здравеопазване и лекарствата.

„Много пъти се спомена електронна здравна карта. Всички сме за електронна здравна карта, но не без да имаме инфраструктурата и базата. Какъвто и идентификатор да изберем, той трябва да комуникира със здравната система. Ние нямаме необходимите номенклатури, регистри, организираност на лекарите да обработват информацията по идентичен начин, тази карта би била едно неприложимо поредно решение. Ние целим в реално време да се отразява движението на пациента в здравната система и да имаме достъп до нея чрез пациентското досие. То съществува и в момента под някаква форма и е достъпно чрез ПИК-кода на НАП, но трябва да се надгради“, обясни Жени Начева. По думите й до края на следващата година това трябва да е свършено и електронната рецепта, електронното направление и електронното досие да бъдат свързани в единна система до края на 2019 г.

По отношение на лекарствата тя припомни, че още по време на Европредседателството на България е било говорено за достъпни и ефективни лекарствени продукти. „Нашата цел не е ограничаване на достъпа до лекарствата, а ефективно използване на средствата за тях. Законодателството не  е адаптирано към съвременните начини на работа и европейските правила и процедури. Това, което правим в тази посока, е да променим нормативната уредба с участието на иновативните и генеричните компании“, подчерта Начева.

Тя заяви, че за следващата година Касата обмисля договаряне със съответните компании за групите заболявания, за които се изписват лекарства по протоколи за домашно лечение, за отстъпки или глобални бюджети, в рамките на които те да предоставят лекарствени продукти, в това число и иновативни. Ще бъдат въведени обаче изисквани за брой държави, в които тези лекарства се реимбурсират, както и към компаниите - за проследяване на ефекта от лечението.

„Не разбирам защо, когато става въпрос за разходоефективния механизъм, се прехвърля риска към пациентите. Категорично не е това нашата цел. Ще създадем отделна наредба за това, тъй като този механизъм няма да засяга всички лекарства. За всеки пациент обхватът на терапията може да бъде твърде различен и специфичен. Идеята е да няма разлика в лечението на пациентите, ако те биха се лекували в различни болници. В момента разликата е в пъти, което показва, че не винаги най-добрите практики за лечение се прилагат навсякъде. Осъзнаваме, че това е въпрос и на контрол“, поясни Начева.

Зам.-министърът уточни, че е дадена дефиниция за разходоефективност, това категорично не означава „най-евтината“ терапия и няма да се прилага масово. „Това означава компанията да предложи такава комбинация на лечение съвместно с лекарите, че то да е най-доброто за пациента“, каза Жени Начева.

По думите й не само в лекарствената, но и в болничната сфера Министерството и Касата се стремят да реферират към добрите европейски практики. „За медицинските изделия въвеждаме изискване да има приложимост в европейските държави и сертификати за качество. Ще бъдат въведени и правилата за добра медицинска практика, които да са задължителни не само като алгоритъм за лечение, но и като поведение към пациента“, каза Начева.

В отговор на въпрос на председателя на НПО д-р Станимир Хасърджиев за постоянно увеличаващия се брой на болниците, Жени Начева отговори, че въпросът е какъв вид услуга предоставят тези болници. „Бих казала, че те са достатъчни, защото имат пациенти, които се лекуват в тях. Нашата отговорност е така да направим нормативната уредба, че болниците, които работят, да отговарят на единни стандарти и критерии за работа и когато пациентът отиде в съответната болница, да е спокоен, че може да получи нужното му лечение. Неслучайно в плановете ни за следващата година освен тези правила за добра медицинска практика създаваме нови стандарти по всички специалности, пререгистриране на болниците и оценка на съответствията им с тези стандарти“, поясни зам.-министърът.

Лечебните заведения щели да бъдат прелицензирани на базата на движението на лекарите и техните екипи от една болница в друга. „Не се лицензират само болниците като такива, но и лекарите, които работят в тях. Ако един водещ специалист напусне една болница и отиде в друга, това автоматично налага прелицензиране на отделението - както което напуска, така на това, в което отива. Несериозно да си представяме, че той е на няколко места едновременно. Ако се налага да консултира пациент, има различни механизми, по които това да се случва“, каза Жени Начева.