Ахмед Моллов от Пещера, за когото бе съобщено, че е преотстъпил реда си за трансплантация на 14-годишно момче, никога не е бил търсен за присаждане на бъбрек у нас. Той е включен в списъка на чакащите за трансплантация, но не е получавал ред за такава. Момчето, за което бе съобщено, че е трансплантирано чрез неговия жест, също не съществува. Това стана ясно от информация на Изпълнителната агенция по трансплантации, разпространена до медиите дни след като случаят на Молов стана обществено достояние и бе организирана кампания, чрез която да се съберат средства за неговата трансплантация в Турция.
„Проверка в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация показа, че Ахмед Моллов не е получавал ред за трансплантация на бъбрек. Освен това, в ИАТ не бяха открити данни за извършена трансплантация на 14-годишно дете през цитирания в медиите период“, заявиха от ресорната агенция. От там допълниха, че той е бил включен в листата на чакащите за бъбречна трансплантация на 25.01.2011 г., но до момента няма информация да е бил сред извиканите потенциални реципиенти, съвместими с донора, при реализираните донорски ситуации. Не е извършвана и трансплантация на 14-годишно дете, за която Ахмед Моллов да е отстъпвал реда си. Това няма и как да се случи, защото децата под 18 години винаги са с предимство при нужда от трансплантации, разясниха от ИАТ.
На брифинг изпълнителният директор на ИАТ д-р Марияна Симеонова обясни, че мъжът действително е в тежко състояние и се нуждае от трансплантация. „За съжаление обаче досега не му се е случвало нито веднъж да бъде съвместим с починал човек“, обясни тя. Д-р Симеонова информира, че водещ критерий в реда за трансплантация е спешността, определяна въз основа на строг алгоритъм. Подобна спешност при чакащи за бъбрек се случва по-рядко, отколкото в сравнение например с пациенти, чакащи за сърце. При всички случаи обаче децата са с предимство. „Ако има спешни два случая – детето ще е с предимство“, подчерта тя. Това на практика означава, че няма как възрастен да отстъпи реда си, защото така или иначе детето ще е преди него.
Д-р Симеонова припомни, че бъбречни трансплантации от жив донор се извършват и у нас. В ИАТ обаче не е постъпвала информация за предварителна подготовка на предстояща подобна трансплантация на Моллов. По повод твърденията, че той ще се трансплантира в Турция, защото е с различна кръвна група от тази на съпругата му, която поиска да стане донор, д-р Симеонова разясни, че действително подобна операция все още не се извършва у нас. Българската страна обаче би могла да заплати подобна интервенция в страни от ЕС. „Може би ако се беше обадил при нас, щяхме да му обясним, че той има право държавата да му заплати трансплантацията в страна от ЕС“, отбеляза тя.
От думите на д-р Симеонова стана още ясно, че информационната системата на ИАТ е била засегната от вирус, което е забавило и подаването на информацията по случая към медиите. В тази връзка тя апелира случаят да не се превръща в повод за разрушаване на доверието към акта на донорство и трансплантациите у нас и увери, че контролът и редът при тези случаи е изключително строг. „Нека хората не остават с впечатлението за злоупотреби, човекът действително е болен. Може би някой го е посъветвал грешно. Този случай не е практика, а изключение“, категорична бе тя. „Не ми се иска да спре това добро, което се случва, когато някой има нужда. Ще е жалко, ако има шанс за някой и хората спрат да помагат. Все си представям дете, което има нужда“, допълни директорът на ИАТ.
