„Очаква се на всеки три месеца, ако не бъде приет бюджет за 2026 г., да бъде обновяван удължителният бюджет, което няма да донесе нищо ново. Единственото, което влиза в сила, е увеличението на минималната работна заплата, което частично може да повиши приходите от здравни вноски“. Това каза здравният икономист от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Аркади Шарков пред БНР в коментар на бюджета на Здравната каса за следващата година.
Той отбеляза още, че от тази година има изпълнена, но неразплатена дейност към болниците за близо 400-500 млн. лв., които бяха прехвърлени за изплащане през следващата година. „Този дефицит в болничната помощ най-вероятно ще започне да расте“, прогнозира Шарков.
Предвид цялостната ситуация с удължителния бюджет и запазването на финансовата рамка на фонда в почти същия й размер като тази година, икономистът отбеляза:
„За следващата година има голям въпрос дали ще влязат при лекарствата нови молекули, т.е. дали ще има достъп до иновации. Когато нямаме нов бюджет и няма подписан т. нар. „Механизъм“ от самите компании, рискът от това да не навлязат нови терапии в първото тримесечие е голям, а когато се касае за болниците – остава рискът от това, че обемите и съответно парите, които по принцип се договарят, са обект на въпрос – докъде и как ще стигнат парите. Не на последно място – това зависи и от преговорите между БЛС и НЗОК – в случая няма да има повишение на цените на клиничните пътеки с оглед на това, че ще сме с миналогодишен бюджет“.
Аркади Шарков се спря и на извънболничната помощ, като коментира, че в тази част на бюджета проблемът не е недостигът на средства, а по-скоро липсата на разяснителни кампании към пациентите. Така той изтълкува информацията, че в това перо остават неусвоени средства.
В коментар за доплащането от джоба на пациента пък икономистът посочи, че у нас то не само е високо, а и продължава да се покачва, като според последния доклад за състоянието на здравето от 34% се е увеличило на 36%. „Според нашите прогнози, ако продължава недофинансирането на здравеопазването и неправилното разпределение на тези средства, доплащането може да се качи между 40% и 45% до 2040 г.“, заяви Шарков и отбеляза, че доплащането се увеличава, когато няма достатъчни постъпления в бюджета, както и когато те не са разпределени правилно.
Това, по думите му, създава усещането у гражданите, че здравеопазването е скъпо. „А ако се направи умно промяната в намаляване на доплащането чрез повишение на вноската към НЗОК, или чрез допълнително здравно застраховане, което да покрие тези доплащания, или задължителна спестовна сметка, както е в други страни, то тогава това усещане за високи цени в здравеопазването ще намалее“, коментира той.
Докато не остойностите лекарския ТРУД, никакви алабализми с бюджетите няма да донесат нищо добро! НЕ на кражбата на лекарски ТРУД!
Е кой да ни го остойности, ако не го направим ние самите. Да чакаме русофилската парламентарна пасмина ли да го направи. В Германия е остойностен, нали Ганю иска да се лекува по германски.
Абсолютно прав сте!