„Няма никаква обоснованост за исканията за увеличение на здравните осигуровки. Темата се коментира още от май, но до момента няма отчет или анализ, който да обяснява защо това е необходимо“. Това каза пред Нова Нюз адв. Пламен Таушанов.
Той бе категоричен, че сам по себе си фактът, че България е страната с най-ниска здравна вноска в ЕС, не може да обоснове настояванията за увеличението й. Юристът подчерта, че в здравната система от 2010 г. насам не са предприети реални реформи, а се говори непрекъснато за повече средства без адекватна отчетност.
„Сега ни казват: „Дайте едни пари и не питайте защо“. От извършените проверки през тази година се установява, че контрол в сектора няма. Освен това пациентите не са информирани за правата си, няма реално информирано съгласие в болниците“, каза още той. В допълнение адв. Таушанов посочи, че дори и да се увеличат здравните вноски, това няма автоматично да доведе до увеличаване на заплащането на младите лекари и на специализантите.
„Освен това има над 800 000 неосигурени, от които НАП не си събира осигуровките. Също така държавата преди да иска, нека си плаща за 9-те групи, за които е отговорна“, посочи юристът.
Здравният икономист Аркади Шарков потвърди, че няма пряка връзка между размера на здравните вноски и заплатите в сектора, но според него има друг сериозен аргумент в полза на промяна на размера на здравната вноска.
„Разходите вече сериозно изпреварват приходите. Това е основният аргумент за обсъждане на повишение на здравните осигуровки. За последните години цените в икономиката са нараснали с 43%, а цените в здравеопазването – едва със 17%. Това до голяма степен се дължи и на командното определяне на цените – клиничните пътеки са с цена, която се определя с договаряне между Касата и БЛС и БЗС, при лекарствата има строга регулация, при медицинските изделия има определена цена“, каза той.
Шарков изтъкна, че в последните две години се работи активно по усъвършенстване на НЗИС, вече и пациентите имат възможност да контролират по електронен път медицинските услуги, които са им оказани, както и лекарствата, които са им били отпуснати. Има и е-приложение, през което могат да следят цените на лекарствата.
„Въпреки това финансовите загуби на НЗОК са значителни. Между 600 милиона и 1,2 милиарда лева се губят годишно заради здравнонеосигурени лица. Има и нереални хоспитализации, и прехвърляне на пациенти по няколко клинични пътеки – това най-често се случва в малките болници“, посочи здравният икономист.
Адв. Пламен Таушанов пък заяви, че системата за контрол е напълно неефикасна, а реален механизъм за наблюдение и отчетност все още липсва: „Механизмът за контрол не се е реализирал и няма изгледи това да се случи скоро. Няма и индикатори за качество. Пациентите не са информирани за своите права дори на ниво лечебно заведение“, подчерта юристът.
