Шарков: Няма никаква динамика на тема въвеждането на ДСГ

Разходната ефективност и намаляването на доплащанията в здравеопазването са част от заявките, заложени в управленската програма на кабината „Радев”. Могат ли заявените политики да променят системата? Темата коментираха в Nova News здравният икономист Аркади Шарков и председателят на Българската асоциация за защита на пациентите адвокат Пламен Таушанов.

Според Таушанов в програмата липсва достатъчно конкретика по отношение на мерките за намаляване на доплащанията. „Тази управленска програма няма да претърпи съществени отчети от страна на Министерския съвет. В нея описаните параметри са общи, а перспективите са в годините напред. Не се вижда как ще се намалят доплащанията”, смята адвокатът.

Шарков обърна внимание на няколко аспекта от програмата, които според него поставят въпроси за начина, по който ще бъдат реализирани реформите. „Има различни аспекти от програмата, които по интересен начин подхождат към реформите в здравеопазването. Един от тях е обвързването с 30% към специализантите”, посочи той и добави: „На болницата ще ѝ излезе най-изгодно да замрази заплатата на специалиста, за да може и тази на специализанта да остане ниска”.

Икономистът коментира и евентуалното въвеждане на диагностично свързаните групи като алтернатива на настоящия модел на финансиране чрез клинични пътеки. „Няма някаква динамика на тема тяхното въвеждане. Те отново се представят като панацея”, посочи Шарков.

От своя страна адвокат Таушанов отбеляза, че този модел е широко разпространен в европейските държави, но обикновено се прилага в комбинация с други механизми. По думите му подобна реформа може да доведе до допълнително увеличаване на разходите за болниците. „Диагностично свързаните групи са модел, който преобладава в европейските държави. Там обаче има смесени модели. Пациентът се лекува спрямо необходимите диагностични процедури, които са извършени. Не се лекува само по една клинична пътека”, обясни той.

Сред заявените политики е и дигитализацията на здравеопазването, включително използването на изкуствен интелект за проследяване и оптимизиране на разходите. Шарков обаче предупреди, че използването на подобни технологии крие рискове. По думите му европейското законодателство определя като високорисково използването на изкуствен интелект от институции при анализи в системите за социално осигуряване и здравеопазване.