Шарков: Парите в здравния сектор са малко и това се доказа

Дефицитът в бюджета на Касата е очакван. В момента е малко над 400 млн. лв., а през септември вероятно ще бъде около 500 млн. лв. Това идва от една страна от разходите за лекарства, при които всяка следваща година парите свършват по-рано и компаниите започват да връщат средства по Механизма за предвидимост и устойчивост. От друга страна е болничната помощ, където Конституционният съд обяви за противоконституционни текстове, свързани с надлимитната дейност, и така те имаха възможност и право да заявят някои неразплатени към тях средства за вече извършена дейност. Това наложи прехвърляне за тази година на неразплатени средства от миналата, което е и другата причина за дефицита.

Това коментира здравният икономист Аркади Шарков пред Bulgaria ON AIR.

По думите му дефицитът се дължи и на факта, че единственият начин за попълване бюджета на Здравната каса е здравната вноска, която пък от страна на държавата не се внася в пълния й размер за групите хора, които осигурява тя. Вместо разписаните в закона 8%, държавата внася 5-5,5%, каза той.

Към момента вече се доказа, че средствата са малко, отбеляза Шарков и припомни, че страната ни е една от тези с най-нисък процент от БВП за здравеопазване, а доплащането от джоба на пациента е в рамките на 5-6 млрд. лв. над тях.

Икономистът коментира наскоро върнатите лимити на болниците като механизъм за ограничаване на разходите в бюджета на НЗОК. „Това е счетоводен механизъм да бъде ограничен ръстът на разходите в болничната помощ. Въпросът е, че не е много ефективен. Понеже се очаква и тази промяна в закона да бъде атакувана по съдебен ред, съответно и тя да отпадне, трябва да се измисли по-дългосрочно решение за това“, смята Аркади Шарков.

По думите му трябва да се помисли не за ограничаване на бюджета, а за друга промяна в болничния бюджет: намаляване на обемите и повишаване на цените на клиничните пътеки.

Поставените отново лимити на болниците едва ли ще се отразят на пациентите, смята Шарков. „И до момента, когато е имало лимити, болницата е задължена да приеме пациента и да го лекува – неслучайно има неизплатена надлимитна дейност, защото болницата си е свършила работата. Т.е., ще поеме финансовата щета за себе си“, каза той и отбеляза, че ако за някои болници това е в рамките на възможното, то за други, като повечето общински, лимитите са много голям проблем, тъй като те нямат „буфер“, който да компенсира загубите. Проблем ще има и за общините, които като принципал би следвало да помагат, каза икономистът.

Според него едната опция за увеличаване на постъпленията в бюджета на фонда е поетапното повишение на здравната вноска, а друга така е заделянето на средства от акцизи. „10% от настоящите постъпления могат да отидат за здравеопазване. Друг е въпросът доколко държавата в лицето на МФ би се ангажирала с подобни действия, защото веднъж дадено, много трудно може да бъде взето“, коментира той.

При всички случаи парите са малко и това се доказа, отбеляза икономистът.