Ще трябва спасителен пояс за СИМП

Ще трябва спасителен пояс за специализираната извънболнична помощ. Това заяви зам.-председателя на БЛС д-р Галинка Павлова по време на дискусията за здравеопазването, организирана от омбудсмана Мая Манолова.

„Изкривихме пирамидалната структура, която беше заложена при старта на реформата. Сега имаме по-малко общопрактикуващи лекари - около 4300, и 11 044 лекари, които имат договор със Здравната каса в СИМП. При това положение, сумата, която се разпределя за СИМП между изпълнителите средно месечно, е по 1600 лв. Това не е заплата. Тези пари трябва да осигурят заплатата и на сестрите, на регистратурата и всички останали дейности, покриващи практиката“, каза д-р Павлова.

По думите й трябва да имаме нормативни промени, а там, където няма лекари, трябва да има политики за привличането им. „Защо не лекарите, които работят в трудно достъпни или отдалечени населени места, да се повиши категорията им труд от ІІІ-а във ІІ-а или може да се фонд, който да плаща бонуси на тези, които отидат да работят в отдалечени райони. Механизми има, ако ще го правим, ще намерим най-точните“, предложи д-р Павлова.

Тя подчерта, че 85-88% от приходите в едно лечебно заведение за извънболнична помощ отиват за фонд "Работна заплата". Средната брутна заплата за лечебното заведение е 650-850 лв., а за лекарите 850-950 лв. Освен това 80% от лечебните заведения в СИМП имат неразплатени задължения към НАП, за обезщетения, за потребление.

Преди да се говори за система на здравеопазване, за здравно осигуряване и качество, трябва да се обясни на обществото, че осигуряването на медицинска грижа е изключително скъпоструващо занимание. Това пък отбеляза председателят на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари доц. Любомир Киров. Той подчерта, че трябва да има промяна в правилата на работа и промяна в механизмите, които "по порочен начин водят до отваряне на нови лечебни заведения".

„В момента системата за здравно осигуряване не работи както трябва, защото не могат да се съберат задълженията и има над милион неосигурени граждани. Ако тези граждани внасят минимална здравна вноска, това са още 500 млн.лв. годишно за здраве“, каза доц. Киров и подчерта, че трябва да има ясни критерии, по които да се определят групите, които не могат да плащат здравната си осигуровка.