Д-р Габриела Панайотова: От моя пръв учител научих, че е важно да чуваш не само симптомите, а и душата на пациента

Д-р Габриела Панайотова е завършила медицина в Медицинския факултет на Тракийски университет в Стара Загора през 2012 г. Своята специалност "Акушерство и гинекология" придобива през 2017 г в МУ - Плевен. В периода 2019-2021 г. специализира майчино-фетална медицина във Fetal Medicine Research Institute, King's College Hospital, Лондон, под ръководството на проф. Кипрос Николаидес.

Д-р Панайотова е част от екипа специалисти на УМБАЛ и МЦ Света Марина - Плевен.

Д-р Панайотова, как решихте да се посветите на медицината? Имаха ли роля семейството и училището в този Ваш избор?

Още от дете мечтаех да стана лекар – това е желание, което никога не се е променяло, дори и за ден. Медицината за мен беше не просто професия, а призвание, което усещах много рано. Семейството ми винаги ме е подкрепяло, но силно влияние оказа и училището. Един от най-вдъхновяващите хора в този период беше моят учител по химия – Станислав Димитров. Уроците му бяха истинско удоволствие – интересни, живи, запомнящи се. Той успя да превърне науката в приключение и ми показа, че с желание и познание можем да променяме съдби. Именно тогава се утвърди в мен убеждението, че медицината е моят път.

Как се появи интересът Ви към специалността „акушерство и гинекология“?

Любовта ми към акушерството и гинекологията започна още при първия ми досег с родилната зала. Изпитах истинско вълнение от това да държа в ръцете си нов живот – един от най-съкровените и силни моменти в медицината. Това усещане за смисъл и отговорност е нещо, което остава завинаги.

По-късно, когато се запознах по-задълбочено с гинекологичната хирургия, бях силно впечатлена от лапароскопските методи – щадящи, прецизни и позволяващи изключително бързо възстановяване. Възможността да комбинирам тази технологична прецизност с грижата за женското здраве затвърди избора ми и ме убеди, че именно това е моето професионално призвание.

Кои бяха най-добрите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането Ви като личност и лекар?

Най-дълбок поклон и вечна благодарност дължа на доц. Георги Хубчев – първият ми учител в специалността. Светъл път на душата му! Той не само ми предаде знанията и уменията в акушерството и гинекологията, но ми даде и нещо много по-ценно – урока по човечност.

Той беше човекът, който ми показа, че за да бъдеш истински лекар, първо трябва да бъдеш човек. Да чуваш не само симптомите, а и душата на пациента. Неговата топла усмивка и доброта никога няма да забравя. Той държеше ръцете ми в самото начало, когато правех първите си стъпки в професията, и именно той ми даде основата – и като професионалист, и като човек. Неговият пример ме води и до днес.

След това професионалният ми път ме срещна с още две изключителни личности – акад. Григор Горчев и проф. Славчо Томов. Думите никога няма да бъдат достатъчни, за да изразя благодарността си към всичко, което те са ми дали и на което са ме научили. От тях научих какво означава истинска грижа към пациента, индивидуален подход, уважение и отговорност към всяка човешка съдба. Най-големият им урок за мен обаче беше работата в екип – основа на всяка съвременна и ефективна медицина. Те са моето вдъхновение в областта на лапароскопската и роботизираната хирургия – визионери, които не само прилагат иновациите, но и ги създават. Да имам възможността да уча от тях е привилегия, за която съм истински благодарна.

Проф. Хинкова винаги е била до нас – младите специалисти. Тя е изключително отдадена и винаги готова да помогне, както с професионален съвет, така и с морална подкрепа.

Най-значимият етап в професионалното ми развитие бе специализацията по майчино-фетална медицина в Лондон, Обединеното кралство. Имах привилегията да се обучавам под ръководството на двама изключителни специалисти в областта – проф. Ранджит Аколекар и проф. Кипрос Николаидес.

Проф. Аколекар е изключително ерудиран и вдъхновяващ преподавател с дълбоко познаване на материята и с усет към развитието на младите специалисти. С високите си изисквания и индивидуален подход той не само изгражда клинични и диагностични умения, но и формира увереност и професионална самостоятелност. Работата с него беше интензивна, но изключително мотивираща – всяко предизвикателство бе насочено към това да израсна като компетентен и отговорен специалист, подготвен да приложи наученото в родината си.

Проф. Кипрос Николаидес е световно призната фигура в областта на майчино-феталната медицина – визионер, чиито научни открития и клиничен принос са променили фундаментално начина, по който се диагностицират и лекуват усложненията по време на бременност. Той е не само изключителен учен и клиницист, но и личност, която със своята отдаденост и безкомпромисност къмкачеството на медицинската грижа задава стандарт, към който всеки млад специалист би следвало да се стреми. За мен е изключителна чест да бъда сред учениците на проф. Николаидес – възможност, която не само обогати професионалния ми път, но и остави дълбок личен отпечатък върху начина, по който възприемам медицината, отговорността и мисията на лекаря.

Вие сте сред малкото акушер-гинеколози, преминали обучение при световноизвестния специалист по фетална медицина проф. Кипрос Николаидес. Разкажете за подготовката си при него.

Обучението под ръководството на проф. Николаидес беше интензивно, динамично и изключително вдъхновяващо. Това беше период, в който думата „работа“ придобива ново измерение – не просто като натовареност, а като пълна отдаденост на развитието, усъвършенстването и знанието. Методиката на обучение, изградена в неговия екип, включваше активно предаване на знания от по-старшите колеги към по-младите, което създаваше силно усещане за приемственост и отговорност.

Един от най-ценните уроци, които получихме от него, беше значението на медицина, базирана на доказателства. Проф. Николаидес ни научи да мислим критично, да се опираме на клинични данни, а не само на рутина и опит. Имахме възможност да участваме в различни клинични проучвания, чиято цел беше да докажат ефективността – или липсата на такава – на определени подходи в диагностиката и лечението. Това формира у нас устойчив навик да задаваме въпроси, да търсим доказателства и да изграждаме практиката си върху научна основа.

В тази среда всеки, докоснал се до майчино-феталната медицина в Лондон, носи усещането, че освен да се обучава, има дълг и мисия да преподава и предава натрупания опит на следващите поколения. Това е философия, дълбоко вкоренена в работата на проф. Николаидес – не просто да лекува, а да създава специалисти по целия свят, които продължават неговата мисия.

Никога няма да забравя първия международен конгрес, организиран от него, на който присъствах – хиляди колеги от различни точки на света, обучени от него, вече утвърдени лидери и лектори в областта на феталната медицина. Да бъдеш част от тази общност е изключителна чест и отговорност.

Съпоставимо ли е днес нивото на майчино-феталната медицина у нас с нивото в развитите европейски страни?

През последните години майчино-феталната медицина в България бележи значителен напредък. Все повече колеги преминават през специализирани обучения в утвърдени международни центрове, въвеждат се съвременни диагностични и терапевтични подходи, а технологичната база в някои клиники вече позволява прилагането на високо специализирани методи.

Въпреки това, не можем да отречем, че все още съществуват разлики – както в достъпа до модерно оборудване и иновации, така и в организацията на системата, протоколите за проследяване и мултидисциплинарния подход, които в развитите европейски страни са стандарт. Липсата на централизирани структури за високорискова бременност и затрудненията в проследяването на пациентките от началото до края на гестацията също са предизвикателства, с които се сблъскваме.

От друга страна, у нас има изключително подготвени специалисти, които работят с отдаденост и компетентност на световно ниво. Вярвам, че с последователна работа, подобряване на условията и насърчаване на млади лекари да се развиват в тази област, можем да постигнем пълна съпоставимост с водещите европейски практики.

Какво е впечатлението Ви от поведението на бъдещите майки у нас – навреме ли търсят консултация от специалист, спазват ли препоръките?

През последните години наблюдавам положителна промяна в отношението на бъдещите майки към проследяването на бременността. Все повече жени търсят навременна консултация със специалист по майчино-фетална медицина, особено в ранните етапи на бременността, което е изключително важно за навременното откриване на евентуални рискове или отклонения.

Разбира се, съществуват и предизвикателства. Част от жените все още не са напълно информирани за значението на феталната морфология, скрининговите тестове или специализираните прегледи в различни срокове от бременността. Това понякога води до късно насочване или пропускане на важни изследвания. Има и случаи, в които препоръките на специалистите не се спазват стриктно - било поради липса на разбиране, страх или недоверие, особено ако информацията от други източници (включително социални мрежи) противоречи на медицинските съвети.

Затова вярвам, че ключът е в постоянната и достъпна здравна информираност, диалог с пациентките и създаване на доверие. Когато бъдещата майка е информирана, подкрепена и разбира важността на препоръките, тя е най-добрият партньор в процеса на проследяване на бременността.

Как се отнасяте към необоснованото с медицински показания желание на някои бременни да родят с цезарово сечение?

В практиката си се стремя да подхождам с уважение към избора на всяка бъдеща майка, стига той да е информиран и добре обмислен. Желанието за раждане чрез цезарово сечение при липса на конкретни медицински показания не е рядкост и често е резултат от страхове, предишен травматичен опит или лични убеждения.

Като специалист, моята роля е да осигуря пълна и достъпна информация – както за ползите  и рисковете на оперативното раждане, така и за възможностите и особеностите на нормалното раждане. Цезаровото сечение е утвърден метод за родоразрешение с доказана безопасност при наличие на медицински показания. Като всяка хирургична интервенция обаче, то носи своите рискове и обикновено изисква по-дълъг период за възстановяване в сравнение с нормалното раждане. От друга страна, нормалното раждане крие предизвикателства, но също така носи редица предимства – както за майката, така и за новороденото.

Не съм привърженик на крайностите – нито в едната, нито в другата посока. Вярвам, че всяко раждане е уникално и решението трябва да се взима индивидуално – с оглед на здравословното състояние, акушерската ситуация, личната нагласа на жената и, не на последно място, в открит диалог с медицинският екип.

Разкажете за любимите Ви занимания в свободното време – любими книги, филми, музика, хоби, дестинации за пътешествия.

В свободното си време обичам да бъда сред природата – това е начинът ми да се откъсна от динамиката на професията и да се презаредя. Най-любимото ми място остава морският бряг – независимо дали става дума за спокойно утро с книга в ръка, или просто за дълга разходка по пясъка, морето ми носи усещане за свобода и вътрешен покой.

Обичам също да пътувам – не толкова с търсене на екзотика, колкото с желанието да опозная нови култури, начини на живот и гледни точки. 

Интересувам се от литература и често избирам книги, които ме вдъхновяват или предизвикват да мисля извън рамките – както художествена, така и професионална.

Кои етични принципи се стараете да спазвате винаги и при всички обстоятелства в общуването си с колеги и пациенти?

В основата на медицинската професия стоят принципи, които се стремя да следвам неотклонно – уважение, честност, съпричастност и професионална отговорност. Независимо дали общувам с пациент или с колега, вярвам, че доверието се изгражда чрез откритост, коректност и последователност в действията.

При пациентите за мен е особено важно да бъдат изслушани, информирани и включени в процеса на вземане на решения. Стремя се да създавам среда, в която човек се чувства сигурен, разбран и подкрепен – особено в деликатната област на майчино-феталната медицина, където често се вземат трудни решения.

В екипната работа държа на колегиалността, взаимното уважение и споделената отговорност. Смятам, че добрата комуникация и етичният подход не са просто „допълнение“ към професионализма, те са неразделна част от него.