Вторник, 04 Август 2020
28
юни
1
 

Д-р Иван Богданов: След пътуването ми до Антарктика почти всяка вечер сънувам това място

Неделя, 28 Юни 2020 | 09:28:54 Невена Попова
1

Д-р Иван Богданов е завършил медицина в МУ – София, където е придобил и специалност по дерматология и венерология. Има многобройни специализации във водещи европейски клиники и участия в научни прояви у нас и в чужбина. Участник в Българската
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Иван Богданов е завършил медицина в МУ – София, където е придобил и специалност по дерматология и венерология. Има многобройни специализации във водещи европейски клиники и участия в научни прояви у нас и в чужбина. Участник в Българската антарктическа експедиция.

Носител е на наградата "Лекар, на когото българите вярват" за 2018 г. и на Наградата „Лекар на годината – 2018“ от Наградите "Даниела Сеизова - в името на живота". През същата година е отличен и в категориите "Борец за правата на пациента" и „Институция, кореспондираща най-добре с пациентите" от Наградите "Даниела Сеизова - в името на живота"

Носител е и на Наградата “40 от 40” на Дарик радио за 2018 г. за млади българи с оригинални приноси в своята област.

 Д-р Богданов, как избрахте медицината за своя професия?

Понякога си мисля, че не съм имал голям избор. Аз съм трето поколение лекар - и моят баща, и дядо ми, и голяма част от роднините ми от трите поколения, а впоследствие и брат ми, и съпругата ми, която също е трето поколение лекар - всички те оформиха една семейна среда, в която медицината беше и е не само професия, но и начин на живот. Всъщност сега като се замисля, в гимназията много харесвах архитектурата, справях се добре с математиката и рисуването. Може би, ако не беше медицината щях да избера тази професия. Така или иначе, сега след 22 години учене и работа, не мога да си представя да се занимавам с нещо друго.

Кое предопредели интереса Ви към дерматологията?

Помня отлично момента, в който взех това решение. Беше краят на нашия цикъл по дерматология по време на следването ми в Медицинския университет. Последната петъчна среща от цикъла беше специална, защото тогавашният ръководител на клиниката и на катедрата - проф. Цанков канеше известни личности, които нямат общо с медицината в професионален план, но по някакъв начин са свързани с клиниката. Тогава гостуваше Филип Трифонов и изнесе един великолепен монолог. Всички бяхме много впечатлени, защото до този момент в следването ни не бяхме присъствали на подобно нещо. По това време вече бях много впечатлен от академизма в клиниката, от главните визитации, от петъчните научни срещи, от лекциите и от упражненията, които по това време бяха на наистина много високо ниво. Имахме уникален шанс, по време на нашия цикъл в България да се проведе и първият в Източна Европа Пролетен симпозиум на Европейската академия по дерматология и венерология, на който повечето студенти от цикъла взеха участие като доброволци. Такива симпозиуми впоследствие се проведоха и в много други източноевропейски държави, но фактът, че София домакинства подобно събитие преди всички останали беше доста силна демонстрация на високото ниво на дерматологията по онова време в България. В общи линии това бяха златни години за българската дерматология и не беше трудно човек да бъде очарован от тази специалност. До този момент исках да се занимавам с имунология и сега по стечение на обстоятелствата това ми помага изключително много в работата ми, особено по отношение на новите таргетни терапии, които промениха до голяма степен лечението на не едно дерматологично заболяване. Сега с носталгия и много топли чувства си спомням за този период и искрено се надявам някой ден отново да имаме толкова силна дерматология в България. Искрено вярвам, че изоставането може да бъде наваксано.

Защо според Вас битува едно всеобщо мнение, че дерматологията е една лека специалност, че като цяло кожните заболявания не са тежки и сред тях няма такива, които могат да застрашат човешкия живот?

Има едно схващане, че дерматологията е една повърхностна специалност, защото лекува повърхностни болести. Това, разбира се, може да бъде израз единствено на едно много повърхностно разбиране на специалността. Проф. Цанков често цитира една мисъл на Пол Валери: "Най-дълбокото нещо в човека е кожата" ("Ce qu'il y a de plus profond dans l'homme c'est la peau."). В днешните времена на високи технологии бих сравнил кожата с дисплей, чрез който организма комуникира с лекаря. В миналото са я сравнявали с платно, на което природата рисува симптомите и само един добър познавач но това изкуство може да разбере какво всъщност авторът е имал предвид. В дерматологията има над 3000 нозологични единици. Едва ли има друга специалност, която да предлага такова разнообразие и такова предизвикателство за диагностиката. Пак ще си позволя да цитирам проф. Цанков, който сравнява специалността с океан. В него, разбира се, може да се опиташ да се научиш да плуваш, но може и да се удавиш и винаги трябва да бъдеш нащрек за големи бели акули. В този смисъл спектърът на дерматологичните заболявания е доста широк и се простира от сравнително безобидни дерматози до заболявания с много тежка прогноза. Те за съжаление не са малко.

Разкажете случаи от практиката си, при които наистина оцеляването на пациента е било под въпрос?

Никога няма да забравя един случай на пациент с подагра, който след прием на алопуринол отключи изключително тежка лекарствена реакция - Drug rash with eosinophilia and systemic symptoms (DRESS). При постъпването си състоянието му беше толкова тежко, че имахме съвсем слаба надежда, въпреки сериозната терапия, че ще успеем да го вдигнем на крака. Две седмици по-късно го изпратихме на собствен ход вкъщи в отлично състояние. Тогава целият екип на нашата клиника положи неимоверни усилия да се запази живота на пациента и бяхме много щастливи, когато той се възстанови изцяло.

Кои теми и проблеми в дерматологията са предмет на научните Ви интереси в момента?

Псориазисът представлява интерес за мен още от стъпването ми за пръв път като докторант в Клиниката по дерматология и венерология в Александровска болница. До ден днешен като председател на фондация "Псориазис" и като дерматолог в Дерматологичната клиника на Аджибадем Ситиклиник Токуда болница това продължава да бъде основния обект на моите интереси. Това е едно изключително интересно заболяване, което включва много други органи и системи освен кожата и всеки ден ни изумява със своето разнообразие и предизвикателствата, пред които ни изправя. Убеден съм, че тепърва ще научим още много интересни неща за него. Друга голяма моя страст от последните години са изследванията върху физиологията на човешката кожа, които провеждаме и предстои да провеждаме на Българската антарктическа база на остров Ливингстън. Малко са възможностите в България за един лекар да се занимава с наистина стойностна наука. Изключително щастлив съм и благодарен, че ми бе предоставена тази възможност. Често си мисля, колко по-различна държава щеше да е България, ако в нея имаше (или поне оставаха) повече визионери и мечтатели като проф. Пимпирев и колегите от Българския антарктически институт. Може би нямаше вечно да сме в позицията на догонващите в Европа.

Кои са най-големите предизвикателства в дерматологията днес по Ваше мнение и кои пробиви са най-очаквани от научната общност?

За съжаление, не са малко заболяванията и в дерматологията, които ни карат безпомощно да повдигаме рамене. Сега всички погледи са насочени към биологичната терапия и нейните големи успехи в борбата с псориазиса и други хронични възпалителни и автоимунни дерматози от последните години. Този пробив е наистина значителен, но, за съжаление все още сме далеч от окончателното излекуване на тези заболявания, въпреки че в голяма степен успяваме да възстановим качеството на живот на пациентите. Истинският пробив обаче, аз очаквам да се случи с напредъка на генната терапия, на която възлагам своите надежди за окончателното лечение на тези заболявания. В това число включвам и някои особено опасни кожни тумори като меланома, при който също има генетична предиспозиция в един голям процент от случаите. Има обаче много време още да мине докато стигнем до този момент.

На какво Ви научи общуването с пациентите – не е тайна, че сте се посветил и на каузата на пациентската организация – Федерация „Български пациентски форум“?

Малко ще е да кажа, че ме е научило на емпатия. Тя е conditio sine qua non за всеки, който е пожелал да се занимава с медицина. Най-важното, което научих в тази изключително ползотворна колаборация е, че за успешното лечение на една болест, лекарят и пациентът трябва да са много добър екип, да си вярват и да се слушат. Само така може да бъде спечелена битката с болестта. Същото важи на 100% и за работата с институциите.

Имате много специализации в чужбина. Сигурно сте натрупал и впечатления от отношенията между лекари и пациенти. По какво се различават те у нас и в другите страни?

Основната разлика е в доверието, което имат пациентите в лекуващите ги специалисти в чужбина. Никой в Европа не си позволява да използва отношенията между лекари и пациенти за евтин PR и политически изгоди. В България доверието в лекарите се руши методично от години с евтини сензации и експерименти с реформи и тяхната симулация. За очернянето на този образ помогнаха и скандалите в институциите, които трябва да обучават бъдещите български медици. В резултат на това много мои колеги потърсиха щастието си и кариерното си развитие в чужбина. Това, за съжаление, е голяма загуба за всички в България. Не казвам разбира се, че лекарите трябва да бъдат нещо като "свещени крави", които стоят над закона, но съм напълно убеден, че няма колега който умишлено да предизвика вреда за свой пациент. Надявам се събитията от последните месеци, свързани с епидемията от коронавирус, да са дали повод за размисъл за голяма част от населението на страната, което не успяваше да направи реална оценка на значението на лекарския труд. Без добро здравеопазване и добро образование няма бъдеще за нито една държава.

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

Много обичам музиката. Ходя на концерти на любимите си групи при всяка възможност. Истински щастлив съм, когато открия някои нова за мен група или изпълнител. Споделям това увлечение със сина си, което също ме прави много щастлив. Обичам да пътувам - искам да припомня казаното от поета Пеньо Пенев: "Човекът е човек тогава, когато е на път". От спортовете, най-много харесвам ските и тениса и много се старая да намирам време и за тях.

И за финал ще ни кажете ли коя е най-голямата Ви мечта?

Най-голямата ми мечта е свързана със здравето и щастието на близките ми. Това е нещото, което неизменно си пожелавам. Една от големите ми мечти беше да участвам в Антарктическа експедиция. Странно е усещането, когато такова нещо ти се сбъдне. След пътуването ми до Антарктика, почти всяка вечер сънувам това място и наистина се надявам да имам възможността да отида отново.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
ubvT

futurehealth 29.06.2020 09:49:22

банка за стволови клетки https://www.future-health.bg/


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Подписват Анекса към НРД идната седмица, в сила ще е от 1 август
04.08.2020 18:59:14 Надежда Ненова

Подписват Анекса към НРД идната седмица, в сила ще е от 1 август

Анексът към НРД с новите цени на клиничните пътеки ще бъде подписан най-вероятно следващата седми ...

 221 са хоспитализираните с COVID в София, 15 са в интензивни отделения
04.08.2020 18:43:13

221 са хоспитализираните с COVID в София, 15 са в интензивни отделения

842-ма са хоспитализираните пациенти с COVID-19 в страната, като най-много от тях – 221, са ...




Актуална тема
С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19
11.05.2020 17:43:05 Невена Попова

С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19

В дните, когато целият свят е обърнал поглед към научните лаборатории в очакване на резултати, ко ...

Доброто може да бъде заразно – не като вируса, по-силно от него
16.03.2020 15:50:55 Невена Попова

Доброто може да бъде заразно – не като вируса, по-силно от него

Тези дни злото ни връхлетя изведнъж и парализира сетивата на всички и на всеки. Стрелките на часо ...

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...