Вторник, 28 Септември 2021
31
ян
1
 

Д-р Мартин Ангелов: Най-голямо удовлетворение ми носи работата със студентите, с младите хора

Неделя, 31 Януари 2021 | 11:15:36 Невена Попова
1

Д-р Мартин Ангелов завършва Медицински факултет на Медицински университет-София през 2016 г. През 2020 г. започва работа като асистент в Катедра „Съдебна медицина и деонтология“ към същия факултет на МУ-София. Д-р А
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Мартин Ангелов завършва Медицински факултет на Медицински университет-София през 2016 г. През 2020 г. започва работа като асистент в Катедра „Съдебна медицина и деонтология“ към същия факултет на МУ-София.

Д-р Ангелов, не е тайна, че съдебната медицина все по-рядко привлича млади лекари. Как решихте да й се посветите?

Съдебната медицина е една изключително интересна, широко дисциплинарна и по тази причина трудна специалност. Тя се изучава за кратко от студентите по медицина. Заложена е само в 15 лекции и практически упражнения в учебния им план. Преди шести курс единствената възможност те да се докоснат до нещо бегло наподобяващо тази специалност, е обучението им по патология, но, дори и тогава тази материя е едва загатнато. Въпреки, че двете специалности често биват бъркани една с друга, приликите помежду им не са много.

Такъв беше и случаят с мен – нямах много информация каква е същността на съдебната медицина, докато не преминах през обучителния цикъл в последната година на следването си. Тогава усетих, че видяното и чутото през тези три седмици не ми е достатъчно и искам да опозная дисциплината по-задълбочено.

Кои бяха първите Ви стъпки, кой учител Ви поведе по този стръмен път на една от най-тежките дисциплини, които стоят на еднакво разстояние от медицината и от правото?

Основна заслуга за пробуждане на интереса ми към тази наука изигра д-р Илина Брайнова-Мичич. Начинът на провеждане на упражненията й и подходът, по който ни представяше всеки отделен случай, сами по себе си показваха какво е нивото на обучение в катедрата. Не мога да не спомена и изключително интригуващия начин, по който ни представяше материала на лекциите и ръководител на катедрата - доц. Александър Александров.

След това беше само въпрос на желание, търпение и труд нещата да се подредят и да стана част от същия този екип. От този момент нататък, всеки от колегите ми постоянно допринася за моето развитие и професионален растеж - нещо, което винаги е добре дошло за един млад лекар.

Кои етични и професионални принципи смятате за най-важни в тази професия?

Според мен, човек винаги трябва да може сам да си направи адекватна самооценка и да знае къде се намира в професионалната йерархия. В дългосрочен план това може да изиграе само положителна роля, защото свежда риска от грешки до възможния минимум. Не казвам, че има безгрешни хора, но съм на мнение, че когато човек е наясно с възможностите си, знае точно кога и кого да потърси за помощ при нужда.

От основно значение, наред с поддържането на колегиални взаимоотношения и уважение към по-опитните колеги, са уменията за работа в екип и способността за разговор с пострадали при различни инциденти хора, лица или в случаите с починали - с техните близки. Трябва да призная, че точно с тях – с близките на починали, се водят най-трудните разговори, защото се изискват много такт, разбиране и съчувствие спрямо тяхната голяма загуба.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в работата Ви като преподавател?

Безспорно, работата с млади хора. Дните, в които водя упражнения със сигурност са далеч по-приятни от делниците през месеците, в които студентите не се появяват из коридорите на катедрата.

От личен опит разбрах, че едва когато на някого му се наложи да преподава, осъзнава на какво ниво всъщност трябва да бъде подготвен, защото непрестанните въпроси и откровеното любопитство на студентите трябва да бъдат задоволени с адекватни отговори. Това дава допълнителна амбиция за още по-добра и интензивна ежедневна самоподготовка, защото никога не е ясно на следващия ден какви въпроси ще измислят будните им умове. Освен това, техните размишления по казусите, които им представяме в учебната и в аутопсионната зала, понякога дават нов поглед към нещата, което от своя страна показва, че и ние като асистенти, има какво да научим от студентите. И точно това трябва да ни накара още по-бързо да обогатяваме своите познания, за да успяваме да бъдем винаги в крак с новостите в медицинската наука и практика.

България има редица достойни представители и собствена школа с дълголетни традиции в тази академична област, кое е най-ценното, което научихте от историята на тази наука?

Само пред 2 години, на 1 април 2019 г. Катедрата по съдебна медицина и деонтология отбеляза своя 100-годишен юбилей, т.е. тя има повече от един век история и е една от първите катедри в Медицински университет-София. Ще отворя скоба с интересния факт, че основател на катедрата е проф. д-р Атанас Теодоров-Балан, един от първите посветили се на родната съдебно-медицинска практика и експерт по делото за смъртта на Лора Каравелова. Благодарение на него поетът Яворов е оневинен и е доказано, че случаят е самоубийство.

Също важна личност в историята на катедрата е нейният трети ръководител - проф. д-р Марко Марков. Той е избран, благодарение не само на медицинската си квалификация, но и на качествата си като личност и ръководител. Проф. Марков е първият ректор на Медицинския университет в София. Тези две имена силно говорят за качествата на хората, положили традициите и основите на българската школа по съдебна медицина и нашата катедра. А освен тях, съдебната медицина у нас има още много достойни представители.

Със сигурност за този един век през съдебните лекари от катедрата са преминали хиляди случаи, изправени си били пред много перипетии.

Но има нещо, което се повтаря във всяка история, която съм имал удоволствието да изслушам и то е, че всеки възникнал проблем е бил разрешаван екипно и със задружни усилия. Това е и най-ценното нещо, което лично аз научих от историята на Катедрата по съдебна медицина и деонтология. И този принцип не се забравя и не се пренебрегва. Не е срамно да бъде потърсено чуждо мнение или помощ. Не случайно се казва, че две глави мислят по-добре от една, а в нашата специалност това важи с пълна сила. Работата в екип дава възможност за многостранно и цялостно изследване на всеки отделен казус, което е в помощ не само на самите нас, но и на разследващите органи, респективно и на обществения интерес.

Постиженията на нашата катедра не на последно място се дължат и на постоянната подкрепа на различните ръководства на МУ-София, които през годините са осигурявали материалната база и развитието на кадрите. Така тя се е утвърдила като водещо съдебномедицинско академично, преподавателско, научно и експертно звено в страната.

С какво Ви обогатява досегът с експерти от други области, с които, поради характера на работата Ви, се срещате всекидневно – криминалисти, юристи, работещи в областта на наказателното право, вещи лица, на които се възлагат различни видове експертизи?

Характерът на ежедневието ни като съдебни лекари наистина предполага непрестанни срещи с хора от различни сфери на науката. Контактите с тях изграждат усещането, че не всичко в живота е просто, а понякога пътят, по който се случват нещата, преминава през множество отделни фази. Ако няма разбирателство между отделните структури, няма как работният процес да върви гладко.

Колко трудни са срещите с пострадали хора и с техните близки, жертви на престъпление?

Това е може би най-тежката част от нашата работа или поне аз го усещам по този начин. Хората предполагат, че постоянната работа с трупове натоварва психиката, но всъщност срещите с техните близки разкриват истинското лице на трагедията. Нашата цел винаги е по възможно най-подробен и същевременно деликатен начин, да им обясним какво се е случило с любимите им хора, което не винаги е лесна задача.

Тук е мястото да кажа, че в някои от тези случаи пострадалите стават донори на тъкани, чрез писмено изразено съгласие на близките на починалия, което се взема от тях в момент на най-голяма загуба. По този начин обаче те помагат на много нуждаещи се от подобни трансплантации хора. Затова искам искрено да благодаря на роднините на тези починали при различни обстоятелства лица, които, чрез своето решение, дават шанс за по-добро качество на живот на нуждаещите се от тези тъкани хора.

Как според Вас може да бъде преодолян недостигът на съдебни медици у нас?

Това е много наболял въпрос, който от много време насам стои не само пред съдебномедицинската гилдия в страната ни, но и пред държавните институции и правителството като цяло, тъй като в момента в България са налице общо около 47 специалисти в непенсионна възраст и още около 15-20 в пенсионна. На плещите на тези хора тежи изготвянето на всички съдебномедицински експертизи, назначавани в нашата страна, а те са в огромен брой. Всеки ден се назначават нови и нови, а принципно процесуалният срок за изготвянето им е до един месец. Лесно може да се види, че това е практически невъзможно за осъществяване и се стига до по-продължителното изготвяне на възложените ни експертизи. Ние си даваме сметка, че сме сред причините за забавяне на разследванията, но от друга страна трябва да спомена, че голямата част от тези експертизи, възложени в академичните звена по съдебна медицина и деонтология, могат да се изготвят само в извънработно време, тъй като съдебните лекари в тях са ангажирани предимно с преподавателска работа. От друга страна, в същите тези звена се развива и научна дейност, което значително намалява и малкото останало свободното време, респективно - и времето за изготвяне на експертизите.

Проблемът с недостига на съдебни лекари у нас е от много време насам, всъщност той съществува много преди аз да реша да се посветя на специалността. Смятам, че каквото и да предложа за разрешаването му, вече е било обсъждано и предлагано като вариант от по-опитните ми колеги пред съответните институции. Със сигурност обаче считам, че работните условия, възможността за развитие, както в чисто професионален, така и в академичен аспект, са някои от най-привлекателните черти, както на нашата, така и на всяка друга специалност. И въпреки, че Катедрата по съдебна медицина и деонтология при МФ на МУ - София се явява основоположник на съдебномедицинската наука и практика в нашата страна, както и своеобразен център за следдипломно обучение по специалността, реално има още какво да се желае за обособяването й като водещо звено не само в България, но и на Балканите. А това е наша основна цел, постижима със съдействието на ръководството на Медицински университет-София.

Не мога да пропусна и един от най-базовите проблеми, на които се дължи недостига и нежеланието на млади колеги да специализират и работят по тази изключително отговорна и тежка медицинска специалност, а именно - ниското заплащане на съдебните експертизи. То не съответства на посметеното време и труд за изграждане на един съдебен медик като висококвалифициран експерт, нито на отговорността, която той носи за всяко дадено заключение. За разлика от другите медицински специалисти, съдебните лекари, които са постоянно вещи лица по различни експертизи, за невярно дадени диагноза и заключение носят отговорност.

Какво бихте искал да пожелаете на себе си и на колегите си – в личен и в професионален план?

Във времената, в които живеем, със сигурност за всички, в това число и на Вашите читатели, най-важно е здравето. Затова им пожелавам здраве и дълголетие в житейски и професионален аспект. А на моите колеги – наред с това да бъдат здрави, пожелавам да имат сили да постигат целите, които са си поставили.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
rA2#

E 10.02.2021 08:44:09

Къде сте хакери на ДъПъСъ? Къде сте агенти на ДъАНъСъ? Ваша ли е ДъРЖАВАТъ? Хванахте ли МАГЬОСНИКъ?


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
В УМБАЛ
28.09.2021 11:15:52

В УМБАЛ "Св. Анна" започва ваксинация с 3-та игла

Във Ваксинационният център на УМБАЛ „Св. Анна“-София АД желаещите вече могат да се ва ...

Проф. Балтов: Ще съдя „Пирогов“ заради уволнението си
28.09.2021 10:34:46

Проф. Балтов: Ще съдя „Пирогов“ заради уволнението си

Бившият изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Асен Балтов ще съди болницат ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...