Четвъртък, 30 Юни 2022
19
юни
7
 

Д-р Петя Стефанова: Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката, никой не вярваше

Неделя, 19 Юни 2022 | 11:09:33 Невена Попова
7

Д-р Петя Стефанова е завършила медицина в МУ - София през 2011 г. и стажове по вътрешни болести в Hôpital Fochе и Hôpital Saint-Louis в Париж, Франция. Започва специализация по педиатрия в Болница Токуда София, но някол
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Петя Стефанова е завършила медицина в МУ - София през 2011 г. и стажове по вътрешни болести в Hôpital Fochе и Hôpital Saint-Louis в Париж, Франция.

Започва специализация по педиатрия в Болница Токуда София, но няколко месеца по-късно се насочва към клиничните проучвания като част от екипа на международната компания PPD (днес Clinical Research Group към Thermo Fisher Scientific). От 2012 г. до момента д-р Стефанова работи като консултант на пациенти и здравни специалисти (главно лекари и фармацевти), обучава екипи и контролира работата на проекти в Европа, САЩ, Канада, Латинска Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия.

През септември 2020 г. се присъединява към екипа на УМБАЛ „Софиямед“ като лекар-специализант по нервни болести под ръководството на доц. Велина Гергелчева.

Завърша успешно онлайн курс по невронауки към Harvard University, САЩ през 2020 г, "COVID-19 Trainingfor Healthcare Workers" към Stanford University, САЩ през 2020 г, „Overview and Management of Parkinson’s Disease“ към Salisbury University, САЩ през 2021 г, "The COVID-19 Pandemic and the Use оf mRNA Vaccines" към Perelman School of Medicine at the University of Pennsylvania, САЩ през 2021г.

Д-р Стефанова владее свободно френски и английски език, има участия в различни национални и международни конгреси в областта на клиничните проучвания, педиатрията и невронауките.

Има разностранни интереси в областта на неврологията като приоритет в практиката й е комуникацията с пациента и индивидуалния подход към състоянието му.

Д-р Стефанова, след стажове в Европа, курсове към американски университети, работа в международни проекти предпочетохте да останете в България и да поемете по пътя на неврологията. Как взехте това решение?

Не беше трудно, тук съм си вкъщи. Позитивна съм и не се отказвам лесно. Всеки ден ставам с желание да направя нещо различно, по-добро от вчера. Имам страхотни хора около себе си и не бих ги напуснала и за най-уредения и луксозен живот. Щастлива съм у дома и на работното място. Това е всичко, което му трябва на човек.

Имате впечатление от организацията на работа във френски клиники, кое е по-различното в тях, в сравнение с българските клиники?

Разликите са много, но ще Ви дам един прост пример. Във Франция има различни специализирани звена за здравни грижи и услуги. Има програми за профилактика, клиники за първична помощ, тясно специализирани отделения за по-сложни случаи, за редки болести, дневни стационари, болници за долекуване, за рехабилитация, за специализирани грижи, центрове за социална помощ, услуга медицинска помощ за хронично болни по домовете, сестринска грижа и още допълнителни медицински услуги.

Във Франция, хоспитализацията е краен и скъп вариант. Има много звена, които помагат в грижата за пациента, за да не се стига до прием в болница. За разлика от Франция, при нас екип в отделение по неврология ще се грижи едновременно за човек с деменция, друг с Паркинсон, трети с главоболие, четвърти с бъбречна недостатъчност, ще приемат и спешен инсултно болен. Изисква се да си изключително комплексен специалист и в същото време да имаш фокус и време за всеки отделен коренно различен случай.

Има ли разлика в отношенията между лекар и пациент там и при нас?

Във Франция (а и не само, от видяното в Белгия, Швейцария, Англия, Австралия, Щатите мога да го кажа) към всеки пациент се подхожда с голямо внимание и грижа той да се чувства добре, да разбере какво му се прави и защо, и да взима информирано участие в целия процес по диагностика и лечение. Правят се дискусии за по-сложните пациенти с колеги от различни специалности, с личния му лекар, със социални работници, с физиотерапевти, логопеди.

В „Софиямед“ полагаме именно подобни усилия - да говорим с пациентите си, да им обясняваме какво се случва всеки ден като част от диагностично-лечебния им план. Понякога минаваме визитация по 4-5 часа. Изтощително е, но е толкова важно в нашата специалност. А най-важното е в деня на изписването да можем да минем заедно с пациента през всички изследвания, консултации, обсъждания и да дадем адекватни препоръки на човека за това, което следва след излизането от клиниката. Често пътечната медицина не ни позволява да поставим окончателна диагноза при пациента за 3-5 дни, има нужда от допълнителни изследвания, от проследяване.

Пациентът е прав да пита защо е така, той очаква за 3 дни да излекуваме 30-годишен проблем. От това има нужда той. Затова комуникацията е много важна. Винаги ги насърчаваме да дойдат на контролен преглед, за да можем да видим резултати от нови изследвания, от рехабилитация, от медикаментозно лечение, да прегледаме пациента и да отговорим на всички нови въпроси и притеснения. Пациентите го оценяват, когато разберат защо го правим.

Помага ли Ви в работата това, че имате опит в областта на клиничните проучвания?

О, да. Корпоративният бизнес извън България ме промени коренно след университета, беше много различно от дейността в болница, но разкри неочаквани възможности и екипът беше невероятно добър. Обичах и ценях работата и колегите си. Сред най-ценните уроци от PPD бяха как да общувам с колеги и пациенти, как да се справям със стреса и отговорностите, как да обучавам хора, да работя с колеги и с бази данни от цял свят дори от мобилния си телефон. Тези неща не се учат в университета, а са толкова важни.

С много добри чувства говорите за работата в клиничните проучвания, как се отказахте от нея и се върнахте към клиниката?

Мечта и упоритост ме върнаха в клиниката. От колегите и семейството ми никой не вярваше, че след 8 години работа в компания, успехи и с екип, които обожавам, ще се върна да започна от ниво 0 в един коренно различен свят – в софийска болница, и то в неврология с интензивен сектор. Директният контакт с пациентите ми липсваше в компанията, исках да приложа наученото от теорията, от проучванията, да се върна при колегите на първа линия, да съм там на бойното поле. Времето минаваше и през лятото на 2019 дойде моментът сега или никога, трябваше да взема решение в каква насока да се развивам. Беше екстремно, признавам си. През годините в корпоративния свят толкова тясно се специализира човек в една определена сфера, в която работи с месеци, че дори мисли ограничено само в определена тема, на "корпоративен" език. Тук е мястото да благодаря на страхотния екип на доц. Велина Гергелчева, които ме приеха в неврологията в „Софиямед“ и проявиха огромно търпение. Новите ми колеги вложиха много усилия да ме научат отново на „практическа медицина“. Повече от 6 месеца ми трябваха, докато започна да действам самостоятелно. Сега се връщаме назад с колегите и споделят, че съм се държала много странно, като извънземно. Така се и чувствах, но не съжалявам, надявам се и те.

Правите първите си стъпки в неврологията, кои области от тази специалност Ви привличат най-силно и как бихте желали да се развивате в професионално отношение?

За щастие или за да е предизвикателството по-голямо, екипът на клиниката в „Софиямед“ е многостранно развит. Имаме специалисти в различни направления, с различни профили и научни интереси. Опитвам се да попивам знания от всички тях. Още не съм се насочила към определена тясна област. Вярвам, че ще стане спонтанно на определен етап, въпрос е и на възможности за обучения по-нататък.

От миналата година водите упражнения за студенти. На какво ги учите Вие и какво Вие учите от тях?

Абсолютно, двустранен процес е. Неврологията е един от най-предизвикателните курсове за студентите. Аз нищо не разбирах от материала, когато бях на тяхното място. Сега, когато нещата започват да ми се изясняват, съм силно мотивирана да предам и малкото, което разбирам, на следващото поколение, за да могат да градят смело отгоре. Не искам да учат термини и имена наизуст, подкрепям ги да търсят логика, да не спират да любопитстват. Често и аз се уча от тях, от въпросите им. Целият екип асистенти на клиниката работим за развитието на студентите ни. Доц. Гергелчева много ни подкрепя да експериментираме в подхода. Искаме те да се чувстват част от нашия екип, да ги въвлечем в процеса на работа, да ги предизвикаме да мислят и търсят отговорите сами, тогава става интересно и приятно. Независимо какви специалности ще изберат, нашите студенти знаят, че вратата на клиниката ни е винаги отворена за тях. Ще работим заедно, ще си помагаме в името на успешното лечение на пациентите. Това е може би най-ценното за нас, те са бъдещите активни лекари. Също самата работа с тези млади хора е страхотна. Те се умни, можещи и ще станат добри лекари. Гордея се, че и аз ще имам участие в това. Надявам се да не ги загубим в чужбина.

Наскоро участвахте в учредяването на Младежката секция на Българския лекарски съюз. Защо решихте да се занимавате с това?

Много е важно, за мен, за колегите ми, за пациентите, за студентите, за обществото. Не обичам политиката, не се занимавам, и телевизия не гледам. Преди 2 месеца попаднах случайно на една среща на млади лекари и се вдъхнових. Имаме идеите и силите да променим много неща, които ни спъват ежедневно. Искам да участвам в тази промяна. Трябва да се действа смело, критично, ще е полезно за всички. Колегите виждат вече резултати, оценяват го, подкрепят ни и това е много мотивиращо.

Как успявате да съвместите толкова много работа и дейности със семейството?

Какъв човек съм станала го дължа на това, че от 2-годишна възраст съм все с „мама по болницата“. Израснах в Окръжна болница, всички ме познаваха, аз бях детето на болницата. Научих много за живота и за професията там. Искам и децата ми да получат тези ценности и уроци, но може би в по-лека степен все пак. Затова опитвам поне събота и неделя да не работя и да съм на разположение на семейството. Засега се получава.

Кои са любимите Ви занимания извън професията?

Музиката определено ме спасява в трудни моменти. Латиноритмите ми помагат да се освободя от натрупаната умора, да събера енергия докато шофирам, за да отида на работа с усмивка, дори и след като съм станала много трудно от леглото сутринта.

Кое е Вашето кредо, истината, на която държите най-много в отношенията си с хората?

Не се опитвам да променям хората, а да ги разбирам и приемам.

Коя е най-голямата Ви мечта като човек и лекар?

И като човек, и като лекар, мечтая да има подреденост и последователност в действията на хората, типично за една дева. Така работата е много по-лесна и ще има повече възможности за пълноценен личен живот.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
tajB

Гост 20.06.2022 12:42:26

Като теглим чертата - 12 години след като се е дипломирала, още няма специалност. Иначе - консултант на пет континента. Страшен "пример"! Всъщност - малък PR за Софияленд!

Гост 20.06.2022 12:29:17

Завършила медицина през 2011, а от 2012 работи като консултант на пациенти и здравни специалисти (главно лекари и фармацевти) обучава екипи и контролира работата на проекти в Европа, САЩ, Канада, Латинска Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия??? С една година стаж обучава и контролира екипи на всички континенти???

Славка Коцева 20.06.2022 11:57:16

Браво момиче!Когото мечтите,волята знанията,упоритият труд работят в една посока,човек успява да постигне успехи,които на някои се струват невъзможни.Щом човек постига лични успехи,това е добре и за него самия,и за обществото.Такива хора са нужни на България.Успех във всички начинания!

Гост 20.06.2022 13:17:14

Славке, след точка и запетайка се слага интервал.

Гост 20.06.2022 08:06:24

В Софиямед за 3 години заплатите спаднаха двойно.

ПО-ПОЛЕКА 19.06.2022 22:42:08

"Д-р Петя Стефанова е завършила медицина в МУ - София през 2011 г....." И ПОЧТИ ВЕДНАГА "От 2012 г. до момента д-р Стефанова работи като консултант на пациенти и здравни специалисти (главно лекари и фармацевти), обучава екипи и контролира работата на проекти в Европа, САЩ, Канада, Латинска Америка, Азия, Австралия и Нова Зеландия...." ГОЛЯМ МОЗЪК ЩЕ ДА Е ТАЗИ ХУБАВИЦА!?!? ОТ ПЪРВА МЛАДОСТ, НАХЪСКАНАТА И НАУЧНА МИСЪЛ ВИТАЕ ИЗ ЦЯЛАТА ПЛАНЕТА И Е ПЕНКИЛЕР - ОТ ВЪТРЕШНИ БОЛЕСТИ, ПРЕЗ ПЕДИАТРИЯ, НЕВРОЛОГИЯ, КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ...... ГОЛЯМА БОЗА! ZDRAVE.NET, КАТО ЧЕ ЛИ ЗАПОЧВА ДА СЕ ИЗДЪНВА С ТАЗИ РУБРИКА!

Обективен пенсионер 19.06.2022 23:15:48

"Д-р Петя Стефанова е завършила медицина в МУ - София през 2011 г. и стажове по........" Еваллла! Аш колсун! Машаллла! С такава хубост не ти трябва мозък, за да стажуваш в Европа, Канада, Латинска Америка, Азия, Австралия, Нова Зеландия, САЩ / цял свят помни стажантката Моника/.


Всичко за коронавируса
Още новини
Мускулно-скелетните увреждания – на второ място по икономически загуби за обществото
30.06.2022 15:44:21

Мускулно-скелетните увреждания – на второ място по икономически загуби за обществото

Мускулно-скелетните увреждания се нареждат на второ място по размер на икономически загуби за общ ...

Мобилното приложение „Дари кръв“ спасява животи
30.06.2022 14:55:12

Мобилното приложение „Дари кръв“ спасява животи

Системата „Дари кръв“ с мобилното приложение за доброволни кръводарители и нуждаещи с ...




Актуална тема
Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...