Д-р Радина Андонова: Медицината също е изкуство

Д-р Радина Андонова завършва медицина през 2011 г. Специализирала е в клиниката по Инфекциозни болести на Военномедицинска Академия от 2012 до 2016 г. От юни 2016 г. д-р Андонова е с призната специалност "Инфекциозни болести". В момента работи в катедра "Инфекциозни болести" на Военномедицинска Академия. От месец януари 2018 г. е военнослужещ лекар с присвоено звание „лейтенант“. През юни 2018 г. защитава дисертационен труд по научна специалност „Инфекциозни болести“. Д-р Андонова е била на обучения в Испания, Холандия, Ирландия, Словакия, както и на едномесечна специализация в университетска болница Лозана, Швейцария.

Д-р Андонова, как се насочихте към медицината?
Ако трябва да съм съвсем честна, аз имах друг избор –  много дълго време свирих на пиано и до последно мислех да кандидатствам в консерваторията. Последната година в училище мой близък роднина се разболя от тежко онкологично заболяване. Тогава може би видях смисъла на медицината и шанса да помагаш чрез нея. От този момент представите ми за професионалния ми път се обърнаха много рязко и реших да кандидатствам медицина. Ако ме питате сега, отново бих направила същия избор.

А защо решихте да специализирате инфекциозни болести? 

Инфекциозните болести се изучават в последната година от медицинското образование. Първоначално се бях насочила към педиатрия, но още след първите упражнения по инфекциозни болести, вече знаех, че ще се занимавам с това. Инфектологията е много хубава и комплексна специалност, която обединява в себе си много други – вътрешни болести, педиатрия, неврология, микробиология, вирусология, интензивна терапия и други. Широка е и диференциалната диагноза, поради което са и големи възможностите да се усетиш наистина лекар. Освен това, хубавото на нашите пациенти е, че когато поставим навреме диагнозата и започнем адекватно лечение, те оздравяват. Изключително удовлетворение е когато видиш пациента да идва буквално в насипно състояние и след това да си тръгне здрав.

Въпреки това, като че ли инфектологията не е достатъчно оценявана у нас?

За съжаление е така и тази специалност често бива подценявана. За да работиш инфекциозни болести в България, трябва да си непоправим идеалист. Специалността е трудна, има дежурства, спешност, а за съжаление заплащането не е особено атрактивно. На практика, голяма част от пациентите, които са с неясна диагноза, в крайна сметка идват при нас за консултация или доуточняване. За заплащането не храня особено големи надежди, че ще се променят нещата, но се надявам поне от страна на системата да има подобрение по отношение на терапията, която ще използваме, както и да разполагаме с по-съвременни методи за диагностика, които да ни облекчават. Надявам се да се развие и едно друго звено и да можем да работим с болни, които са с нарушен имунен отговор, защото при тях доста често се развиват тежки инфекции, включително онкоболните и тези, които са на химио и лъчетерапия. Бих искала при тези пациенти да има включен специалист инфекциозни болести, да бъдат консултирани и така да се реализира една комплексна грижа и терапия, защото често пъти  пациентите  се справят с основното онкологично заболяване, а реално се усложняват с дадена инфекция, което не трябва да се случва.

Тоест, тази комплектност в грижите за пациентите все още не е на много добро ниво у нас?
Мисля, че по отношение на онкологично болните пациенти и тези, които са с нарушен имунитет, все още като че ли не сме дорасли да се консултират с инфекционист. Разбира се, ние се грижим за нашите болни, които са в инкфециозните отделения, но по отношение на тези пациенти ми се струва, че би било добре нещата да се развият в по-добра насока. Това се отнася и за трансплантираните пациенти.

Защо въпреки сериозни проблеми вие продължавате да практикувате в България. Защо?

Няма да ви излъжа, ако ви кажа, че не съм мислила в посока работа извън страната. Може би мястото, в което попаднах, обаче, ме задържа. Още след завършването си започнах работа във ВМА. Тук можехме веднага да започнем да прилагаме наученото от учебниците, тук има и много голям поток от пациенти, което дава възможност за практикуване на наученото, а това е много важно за един лекар. Сработихме се добре и с колектива, така че определено се чувствам в свои води. Факт е, че навън заплащането е по-добро, но може би всеки за себе си трябва да сложи нещата на кантар и да прецени накъде ще се наклонят везните – за мен емоционалната и професионална удовлетвореност наклониха везната и  определено се чувствам добре в България... за момента.

Имате ли случаи, които са оставили силен спомен у вас?
За щастие в нашата специалност пациентите най-често оздравяват, но има и такива, които не успяват да се справят и за съжаление изходът при тях е летален. Това са моментите, които са най-тежки  – особено при млади пациенти, често такива с хепатит, при които няма как да знаем как ще реагира имунитетът и колко тежко ще протече заболяването. Няма как такива случаи да не оставят следа.

Споменахте, че дълго време сте се занимавала със свирене на пиано. Имат ли допирни точки любовта към музиката и отдадеността на медицината?.

За да можеш да свириш или да се занимаваш с която и да е друга форма на изкуство, е необходима много голяма отдаденост. Същото се отнася и за медицината. И при едното, и при другото е необходимо да обичаш много това, с което се занимаваш. Аз продължавам да свиря, така че не съм оставила и тази си страст.