Лекарят освен да е професионалист, трябва да има сърце и душа

Д-р Иван Христов завършва медицина през 1987г. във ВМИ, гр. Плевен. Двадесет години работи в кардиологичното отделение и пет години в спешното отделение на УМБАЛ "Св. Анна". От създаването на УМБАЛ „Софиямед“ е началник на спешното отделение в болницата.

 Д-р Христов, как решихте медицината да бъде вашата професия?

Вероятно, защото майка ми беше акушерка и много си обичаше професията. Тя помагаше на много хора и това ми даде стимул да тръгна по нейния път. Всъщност трябваше да избирам между два пътя – или да се занимавам със спорт, да завърша НСА и да стана треньор, или да се занимавам с медицина.

 Как се спряхте на Спешната медицина за своя специалност?

Минах през няколко етапа на развитие. Първо като разпределение бях участъков лекар в Северна България – в Павликени. Тогава исках да се занимавам с акушерство и гинекология, но нямаше избор. За да се случи, трябваше някой да ми подаде ръка и тъй като бях сам и нямах никой зад гърба си, трябваше да приема това, което ми се предлага. След Павликени, се върнах в София като участъков лекар в 24-а поликлиника. Само че исках да работя в болница с оглед професионално усъвършенстване.Минах през спешно отделение в Окръжна болница, след което работих в кардиологичното отделение и интензивния кардиологичен сектор. Работил съм с акад. Чудомир Начев, който беше един уникален професионалист и човек. При него за първи път разбрах, че най-важното в медицината е човек да има сърце и душа за пациентите, да работи в екип и да уважава колегите си.

Спешната медицина, обаче, се оказа моето призвание– там, където мога да работя самостоятелно, там, където мога да имам различни случаи и да давам всичко от себе си.

 Кои са най-важните качества за спешните медици?

Да  проявяват разбиране и съпричастност и да бъдат професионалисти. В спешното отделение действително има много работа, но и възможност за всякакви манипулации и интервенции във всички области на медицината.

Започнах работа в „Софиямед“, където намерих подходяща среда за пълноценна професионална изява. Тук успяхме за кратко време да започнем от нулата и да сме сред първите най-търсени болници.

 Пациентите се сърдят много на спешните медици, защото често им се налага да чакат?

Лекарите трябва да бъдем не само лекари, но и психолози, за да разбираме човека срещу нас, защото в този момент той е притеснен за себе си или своя близък и е по-емоционален. В крайна сметка трябва да умеем да приемем проблемите на този човек и да намерим общ език с него. Когато той усети съпричастност, се променя. Затова казвам, че човек трябва да има сърце, за да може да види ситуацията и от другата позиция.  От друга страна пациентите смятат, че всяко състояние, което ги притеснява е спешно. Хората трябва да знаят,че отивайки в Спешно отделение, не означава автоматично, че състоянието им е спешно. Спешните случаи са тези, които изискват бърза намеса, хоспитализация.

 Как успявате да работите в постоянно напрежение?

Смятам, че напрежението намалява с опита, а аз вече работя 30 години. Минал съм през различни школи. Има напрежение, когато се касае за тежки случаи и трябва да се спасява човешки живот, но винаги е по-спокойно,когато човек има достатъчно опит и работи в екип.Трябва да се набляга на квалификацията, академичните срещи, запознаването с новостите в медицината.

От друга страна не  се чува гласа на Лекарския съюз, не се чуват проблемите на лекарите. В момента в БЛС има нови хора, млади и амбициозни, но трябва и Министерството на здравеопазването и Здравната каса да работят заедно с нас като наши партньори. Да не говорим,че проблем  в медицината е липсата на достатъчна профилактика . Нали това е целта? Какво правим за профилактиката? Децата трябва да знаят защо не трябва да пият, да пушат и да употребяват наркотици, как да се грижат за здравето си. Мъжете и жените да знаят на каква възраст има рискови фактори,кога  да отидат на лекар. А в момента ние се стремим да имаме повече болни, защото системата ни принуждава да оцелеем, тя ни прави търговци. Затова човешкото отношение и качеството са важни. Не се показват истинските проблеми, крием се зад някакви завеси, но в крайна сметка нещата става все по-зле.

 Въпреки, че работата Ви е на първо място, имате ли нещо, извън медицината, което Ви привлича?

На първо място наистина е работата ми. Когато съм на работното си място се чувствам щастлив. Това е, което ме е и разтоварва. Моята философия е да правя добро и да не отвръщам на лошото с лошо. Допълнително се разтоварвам със спорт – плуване, гребане, бокс,йога, туризъм. Спортът много намалява стреса. След работата, най-много  обичам да съм сред природата, да се занимавам с градинарство и отглеждане на плодове. С две думи съм работохолик.