Сряда, 20 Март 2019
20
ян
 

Д-р Анна Валериева:

Обучението в чужбина е много ценно за млад лекар и е важно за развитието на медицината в България

Неделя, 20 Януари 2019 | 11:00:35 Надежда Ненова


Д-р Анна Валериева е завършила Медицина в МУ-София през 2012 г. От ноември 2013 към Клиничния център по алергология, а от октомври 2015 след успешен конкурс става и асистент към Клиничния център по алергология към Александровска болница. За периода
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Анна Валериева е завършила Медицина в МУ-София през 2012 г. От ноември 2013 към Клиничния център по алергология, а от октомври 2015 след успешен конкурс става и асистент към Клиничния център по алергология към Александровска болница. За периода 2017-2018 д-р  Валериева провежда стаж като част от обучение по програма Еразъм+ при проф. д-р Марко Чикарди в Университета на Милано, Италия, където специализира в сферата на ангиоедема и състоянията на пароксизмален хиперпермеабилитет.

Д-р Анна Валериева е член на Българското дружество по алергология (БДА), Европейската академия по алергология и клинична имунология (EAACI), където е официален представител на БДА от 2015 г. Участник е в редакторската колегия на официалния орган на БДА: научното списание “Алергии, хиперсензитивност и астма' от 2014 г. От 2018 има призната специалност по Клинична алергология. Полага успешно и европейски изпит по Алергология и Клинична имунология.

 

Д-р Валериева, защо избрахте медицината за своя специалност?

Интересен въпрос. Можи би бях повлияна от родителите си – баща ми е лекар, майка ми – зъболекар и може би изборът ми беше логичен. В началото се колебаех каква точно специалност да избера – дали да бъде медицина, дали да бъде стоматология или фармация, но все едно винаги съм знаела, че ще уча медицина. Това ми е било най-интересно още от най-ранна възраст.

А как избрахте специалността си?

Вече по време на самото обучение по медицина започнах да имам въпроси, на които често никой не можеше да отговори, свързани с алергиите. Когато ходех на различните стажове – вътрешна медицина, хирургия, педиатрия, навсякъде имаше поне един пациент, за когото предупреждаваха, че е алергичен към нещо. На мен винаги ми беше много интересно какво точно означава това, но другите специалисти не можеха да ми обяснят. Може би проблемът е, че в миналото не е имало обучение по алергология, тъй като тя е доста по-нова специалност. Затова пациентите с алергия са поставени под един алармиращ знак: „Той има алергия“, но какво точно значи тази алергия и какво да се очаква не е било ясно. Освен това, когато нещо не беше ясно от какво е, то винаги се обясняваше, че е или на алергична, или на психична основа. По-късно се появи интересът ми към имунологията като цяло и тогава трябваше да избирам между чистата имунология, която е предимно лабораторна специалност, ревматология, която също е една много вълнуваща специалност или алергология. И тук вече съдбата реши, защото преподавателката ми по алергология – доц. Мария Стаевска, запали за мен искрата да ми стане още по-любопитна тази специалност. Започнах в началото като доброволец в Клиниката по алергология. По това време провеждах преддипломен стаж по медицина, започнах да идвам в Клиниката, да участвам в прегледи на пациенти, да бъде с нея, по време на амбулаторната й практика. Беше ми любопитно как се правят тестовете за алергии. Логично, след това започнах специализация по алергология, докторантура…

Как успявате да прецените от кой пациент колко тежка изява на алергията му да очаквате?

До голяма степен теоретичната подготовка е важна за това да знаем какво може да се случи, а практиката дава реалното усещане къде какво да очакваме. В началото особено голям проблем ми се струваха реакциите към лекарства. И сега пациентите с медикаментозна алергия са диагностично едни от най-трудните. До голяма степен те са предизвикателство, както за другите специалисти, така и за нас, защото често е трудно да се разбере от кой медикамент е предизвикана дадена реакция. Алергията не е една обща болест, тя има най-различни прояви от различни органи и системи, които най-общо обясняват данните за ненормален имунен отговор на организма към средата, каквито са обичайните алергени. Медикаментозната алергия е вид ятрогенна болест - ние лекарите сме дали някое лекарство и пациентът е получил алергия. Но пък може би опитът, натрупан с годините, вече помага.

На базата на имунологичните изследвания може ли да се предвидят бъдещи алергични реакции?

Алергичните заболявания като цяло са болести на имунната система. Това са данни за патологичен отговор на имунната система към различни стимули и липсата на задоволителен контрол, т.е. липса на регулация на имунната система. Пациентите нямат данни за това, кое нещо от средата е нормално и кое е заплаха и тяхната имунна система реагира към нормални неща като към заплаха. От тази гледна точка всички алергични болести всъщност са вид имунологични болести. Имунологичните изследвания за нас са метод, по който трябва да бъдем много добре подготвени и да знаем кое изследване къде е подходящо, защото понякога пациентът идва при нас с проведени най-различни изследвания, които обаче без клинично мислене не могат да бъдат дори интерпретирани. Имунологичните изследвания без насоки  са ненужни. Тук е много важно мястото на опитния клиницист.

Много често, когато бъде овладяна алергията към един алерген, тя се проявява към друг. Как се справяте с тези случаи?

Наистина е така. Понякога реакциите към един алерген се проявяват кръстосано към друг. Например пациенти с алергия към пеницилин може да имат кръстосана реактивност към медикаменти от групата на цефалоспорините. Това е поради еднаквия бета-лактамен пръстен на тези две различни групи антибиотици. Подобно нещо може да бъде наблюдавано и при сенната хрема. Например при пациенти със сенна хрема с прояви на алергия към бреза много често имаме т.нар. орален-алергичен синдром, когато при консумация на различни сурови храни като ядки, плодове и зеленчуци, може да се появят симптоми на сърбеж или подуване в устата. Това се получава, защото брезата и леската, черешата и др. имат кръстосана реактивност като видове растения. В тези случаи е много важно човек да е теоретично добре подготвен, да знае кои алергени от какъв произход са. Една друга интересна алергия е тази към латекс. Нейният бум започва в годините след откриването на СПИН в САЩ. Тогава започват масово да се използват продукти от латекс в болниците (ръкавици, катетри и др.) и много ясно се вижда как постепенно се покачва непоносимостта към материала в обществото. За това е изиграло роля и недоброто качество на различните продукти, произведени от компании от Карибския басейн и островни държави в Тихия океан. Производствения процес е бил с незадоволително качество и чрез талка, който се съдържа в тях, започва да се разпрашва латексовият алерген навсякъде в здравните заведения. Латексът дава много голям риск от алергични реакции, астма, директен анафилактичен шок и смърт, затова към днешна дата почти изцяло е преустановена в медицината. Съществува обаче друг проблем – латексовото дърво има кръстосана реактивност с банана и кивито, например, като е възможна проявата на алергия към тях.

Кой е най-странният случай, с който сте се сблъсквала в практиката си?

Много странни и интересни случаи видях в Италия по време на специализацията ми там. Бях в отделение по вътрешна медицина, в която имаше цялостна грижа за пациентите и лаборатория, в която имахме възможност да изследваме всичко, което смятахме, че трябва да бъде изследвано. Най-хубавото е, че интересните случаи там можеха да бъдат уточнени по всякаква линия. Безкрайно много ми хареса колаборацията между специалистите в клиниката и цялата болница, както и с изследователската лаборатория към Университета на Милано. Всички заедно обсъждахме какви изследвания трябва да се направят при даден пациент. Често използвахме и нетрадиционни изследвания, четяхме ежедневно какво казва водещата медицинска литература, до която имаше установен напълно свободен достъп, провеждахме редовни обсъждания и предприемахме, това което се смята за най-правилно след цялостна справка по темата и след широка дискусия. Много ми се иска в България по същия начин да обсъждаме действията си спрямо пациентите. В нашата клиника се опитваме да го правим. Доц. Стаевска, която е нашият ръководител, всяка седмица организира такива научни колегиуми и особено интересните случаи се обсъждат. Интересен случай от последната седмица беше пациент със силно изразен оток с неясен произход, който дойде при нас след консултация с лицево-челюстен хирург, който беше категоричен, че не се касае за болест, която да изисква хирургична намеса. Разпитвайки пациента, разбрахме, че той приема един медикамент, който е много вероятно да причинява такъв тип реакции. По-интересното в случая е как терапевтично ще се повлияе този пациент, когато преустановим медикамента и дали този оток е наистина от него. Разбира се, ще проведем и цялостно изследване на различни показатели, които могат да подсказват или да изключат редица други състояния.

Коя част от медицината Ви е по-интересна – медицинската или чисто научната?

Много труден въпрос. Определено смятам, че едното без другото не може и трябва да вървят ръка за ръка. Най-добра е комбинацията от двете, което смятам в случая е моят интерес и се надявам е най-добре за пациентите. Медицината се развива с бърз темп и като лекари имаме дълг да бъдем в крак с нейния прогрес и да предоставяме най-иновативна грижа за нашите пациенти.

Мислила ли сте да работите в чужбина?

Към момента за себе си съм взела решение, че искам да работя в България и в “Александровска” болница. Чувствам се щастлива тук и се надявам това да не се променя. Заминаването за чужбина е комплексно решение и обикновено е свързано както с професионалния, така и с личния живот на човек. Обучението в чужбина е много ценно за млад лекар и е важно за бъдещето на медицината в България, защото имаш възможност да приложиш наученото навън тук.

А Александровска болница я избрахте заради доц. Стаевска?

Да, до голяма степен. Александровска болница е мястото, където съм научила всичките си уроци по медицина от трети курс насам. Всичките ми учители са тук, а сега са ми колеги и е прекрасно да работя в тази среда. Болницата има страхотни традиции в комплексната грижа за пациентите. В “Александровска” болница се създават и отлични условия за развитие на младите лекари. За мен „Александровска“ не е просто болница, а институция и се надявам за нейното бъдеще и благополучие да се мисли не само от лекарите и здравните работници, които работим тук, но и от тези над нас, които решават съдбата на лечебните заведения. 

А къде е мястото на преподаването в кариерата Ви?

Намирам го вълнуващо и предизвикателство, както и огромна отговорност. От 2015 г. съм асистент в Клиниката и преподавам на студентите в 5-ти курс. От друга страна аз самата до скоро съм била студент и мисля, че знам какво е любопитно за тях. Определено контакта ми действа много зареждащо и обогатяващо. Надявам се и за тях да така. Най-важното е, че по този начин се помага следващите поколения лекари в България да имат основи по алергология или най-малкото да мислят насочено за това. Аз идвам от семейство на лекари и знам, че в миналото този тип обучение е липсвало.

Как се разтоварвате?

Обичам да спортувам, да пътувам, да ходя в планината. Увличам се по музика и изкуство. Най-много си почивам на планина и когато прекарвам време с приятелите ми. Един, два или три дни на поход изключително много ме разтоварват. Иначе много обичам да карам колело и малко ме натъжава, че в София няма много подходящи места за каране извън парковете. Наскоро открих един велопът в подножието на Витоша и съм решила щом се затопли времето да го обходя.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
hx9E


Още новини
Д-р Ангел Кунчев: 124 са вече случаите на морбили у нас
20.03.2019 12:53:07

Д-р Ангел Кунчев: 124 са вече случаите на морбили у нас

„124 са вече случаите на морбили у нас. Засега не излиза инфекцията от Благоевградско, Ихти ...

Заплатите на сестрите в
20.03.2019 12:26:14

Заплатите на сестрите в "Пирогов" се увеличават с 60 до 90 лв.

Основните заплати на специалистите по здравни грижи в УМБАЛСМ „Пирогов“ ще бъдат увел ...




Актуална тема
Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?
22.01.2019 10:18:42 Надежда Ненова

Безвъзмездното кръводаряване - възможно ли е наистина у нас?

„Имате ли нужда от кръв?“ и „Предлагам изгодно!“ Това са два въпроса, кои ...

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите
15.10.2018 18:31:56 Ирина Пекарева

Пълно прекрояване на системата през Закона за бюджета на НЗОК предлагат управляващите

Повсеместно прекрояване на здравната система планират управляващите. В огромната си част променит ...

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява
27.08.2018 17:07:48 Надежда Ненова

Медицинските специалисти: Смъртта на пациент не се преживява

Смъртта на 33-годишната родилка Ренета Томова в Сливенската болница отново отвори дебата за лекар ...

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства
20.04.2018 17:32:03 Полина Тодорова

Лимитите продължават да задушват системата, докато НЗОК се задъхва от лекарства

Националният рамков договор вече е факт. Въпреки заявката за по-добрите условия, в които ще работ ...