Четвъртък, 04 Юни 2020
05
апр
4

Проф. Христина Групчева: Заедно ше преживеем това изпитание и ще продължим по-мъдри и по-щастливи



      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Проф. Христина Групчева е завършила МУ - Варна през 1992 г, а от 1996 г. е специалист по очни болести. Има множество специализации в Moorfields Eye Hospital, Лондон и Университета в Дънди, Великобритания. През 2000 г. със стипендия на фондацията „Морис и Филис Пайкъл“ в Университета в Окланд, Нова Зеландия. Заедно с позицията на старши асистент заема и клинична позиция в Отделението по очни болести в Националната болница в Окланд. Там завършва и защитава докторска дисертация на тема „Микроструктурен анализ на роговицата в здраве и болест”.

При завръщането си в България през 2003 г е назначена за зам. управител на СБОБАЛ-Варна, а малко след това - за асистент в катедрата по „Неврохирургия, УНГ и очни болести”. През 2006 г е избрана за доцент към същата катедра. През 2009 година защитава докторат на тема: „Контактните лещи в България, Европа и света – проблеми и перспективи”. През 2010 г. е избрана за професор.

Проф. Групчева е с широки научно-практически интереси, които включват контактни лещи, сухо око, предна очна повърхност, микроструктурен анализ с конфокална микроскопия, пенетрираща кератопластика и реконструкция на преден очен сегмент, кератоконус, рефрактивна хирургия и катаракта и др. Лектор е на множество организации, между които и Академията за очно здраве, базирана в Прага. За последните 10 години е често канен гост-лектор, изнесла е над 80 лекции в цял свят. Автор и съавтор на повече от 120 научни публикации, монографии и учебници. От 2013 г. ръководи Комитета по образование на Европейския борд по офталмология.

В момента е заместник-ректор на МУ - Варна и управител на Специализираната болница по очни болести за активно лечение - СБОБАЛ-Варна. 

Проф. Групчева, в тези трудни дни, в които всички живеем под знака на епидемията от COVID-19, нека Ви попитам първо за опасностите, които крие тази инфекция за зрението?

Понастоящем не е известно COVID-19 да предизвиква директни очни усложнения. Това е така, защото вируса предпочита клетките на респираторната система. При болните пациенти обаче могат да възникнат различни очни усложнения, които се дължат на понижения имунитет в резултат на вирусното заболяване. Към момента нямаме опит с лечението на подобни проблеми, ето защо е много важно подобни случаи да бъдат обсъждани и консултирани в по-широк кръг и чрез използване на възможностите на онлайн офталмологията.

В този ред на мисли моля да обясните какви хигиенни правила следва да спазват хората, които носят контактни лещи?

Това е може би една от най-актуалните дискусии свързани с очното здраве в световен мащаб. Няма доказателства, че потребителите на контактни лещи имат по-голям риск да се заразят с коронавирус, или че контактните лещи могат да предават заболяването. Когато всички стандартни защитни мерки се спазват правилно, контактните лещи (меки или твърди) са безопасно средство за корекция на зрението. Ако пациентите са здрави, няма причина да преминат на очила по време на пандемията. Контактните лещи осигуряват по-ясно зрение и по-широко зрително поле, без да тежат на носа и ушите. Освен това, много от носещите контактни лещи имат само „очила за спешни случаи“. Смяната с тях може да повлияе на качеството на зрение и пациентът да пипа по-често лицето си при опит да нагласи очилата и подобри зрението си. По-лошото зрение е причина пациентите да присвиват очите си повече, което потенциално нарушава слъзния филм и води до дразнене на очите. Не на последно място, очилата са по-неудобни когато се съчетаят с маска, поради честото „замъгляване“ от издишания топъл, влажен въздух.

Все пак, ако носещите контактни лещи имат признаци на респираторно заболяване, те трябва незабавно да преминат към носенето на очила. Това включва проявяването на симптоми или доказателства за заразяване с COVID-19. Това е така, защото едновременно с отслабването на имунната система може да се развие бактериална инфекция засягаща клепачите и конюнктивата, което да доведе до усложнения от носенето на контактни лещи. Най-тежкият проблем е микробен кератит - заболяване, което се лекува трудно, може да доведе до трайно намалено зрение и слепота.

Когато става дума за очила, трябва да се подчертае нуждата от допълнителна хигиена в сложната епидемична обстановка. Пациентите трябва внимателно да мият очилата си със сапун и вода 3-4 пъти на ден - това е особено важно тъй като вируса може да се задържи по тяхната повърхност. Трябва да се обърне специално внимание на очилата за „спешни случаи“ или на тези за четене. Последните изискват допълнително почистване по време на пандемия, тъй като не се носят по всяко време. Те трябва да се съхраняват правилно и никога да не се оставят на мръсни повърхности или без надзор.

След като в условията на домашна карантина повечето от нас, в това число и децата, престояват дълго време пред компютърния екран или пред телевизора, какви мерки трябва да вземат те, за да щадят зрението си? Препоръчително ли е използването на овлажняващи капки, спрейове и гелове при тази ситуация?

Компютрите винаги са обект на атака от страна на родителите и дори самите потребители. По правило по-големия дисплей в по-малко вреден за очите, поради липсата на изразено натоварване на акомодацията (фокусирането на близки разстояния с помощта на неволеви мускул, разположен в окото). Няма някакви особени правила свързани с пандемията, но трябва да се спазват обичайните режими на работа на дисплея и почивка. Редовното почистване на клепачите и накапването на овлажняващи капки е добра мярка за намаляване на рисковете от сухо око, поради намаленото мигане в условия на зрителна концентрация.

Все пак, пребиваването в затворени помещения за толкова дълъг период ще има отражение върху някои пациенти. Възможно е пациентите с очила за четене да усетят, че очилата им стават слаби. Пациентите с далекогледство може да изпитат по-голяма умора и също да имат нужда от актуализация на диоптъра. Това е така защото в затворено помещение, няма условия за отпускане на акомодацията и това води до поява на „скритото“ далекогледство. Най-добрата практика би била 45 минути работа и 15 минутна почивка на тераса или прозорец с опит за гледане на далечни обекти. Телевизията не може да изпълнява тази функция.

В условията на пандемия, аз бий препоръчала капки. Спрей препаратите попадат по кожата и миглите и така влизат в окото и това може поне теоретично да доведе до допълнителна контаминация. Гелът се задържа продължително време, което също може да има неблагоприятни последици в епидемична ситуация.

Тези дни стана ясно, че Вие и Ваша студентка сте подели инициативата да бъдат предоставени оригинално изработени шлемове на офталмолози от цялата страна. Колко ваши колеги са установили връзка с Вас по този повод?

Това е една прекрасна история, която ме радва изключително много. Хатидже Давидова е оптометрист последна година и се обади да ме попита не искам ли да получа шлемове за Очна болница. Аз й отговорих, че имаме но не ни вършат работа. Нашият основен уред е биомикроскопът, който има много специални окуляри и няма как да се съчетае със шлем. Тогава Хатидже попита може ли да помогне по някакъв друг начин. Това много ме трогна и някак спонтанно се сетих, че вместо шлемове от същия материал могат да бъдат изработени протектори-шлемове за биомикроскоп. Аз вече бях занесла всички прозрачни папки с които разполагах в болницата, за да направя протектори за колегите които работят там. Знаейки какви са недостатъците на тази импровизирана защита, драснах набързо една рисунка. За мое голямо учудване студентката ми се обади след около половин час и каза, че мъжът и може да произведе шлем-протектор за биомикроскопа даже от по-добър материал. За един уикенд шлемовете бяха направени и Хатидже и Милен дойдоха лично да видим как работят. Поставихме защита на всички микроскопи и в този процес установихме, че можем да ги усъвършенстваме. Тези възхитителни млади хора ме попитаха дали още някой има нужда от подобна защита. На моя отговор – всички офталмолози, те попитаха как да се свържат с тях. Така възникна идеята да направим кратко видео и да дадем електронен адрес за поръчка. До момента сме изпратили 98 шлема и имаме още 40 заявки. Колегите са много благодарни и получаваме изключително трогателни писма.

И за да излезем от темата „COVID-19“ искам да Ви върна малко назад във времето, когато се дискутираше съдбата на Очната болница. Тя вече е част от структурата на МУ, а Вие сте неин ръководител. Как се развива болницата днес и какви са перспективите за бъдещето й?

Болницата е моят живот вече 32 години и е нормално да се боря за нея с целия си ентусиазъм. Моят екип и аз вярваме, че лечебното заведение е с огромен потенциал. Първата причина да оцелеем и да се развиваме добре е фактът, че в процеса на трансформация не загубихме нито един квалифициран специалист. Освен това нашите специалисти са млади хора, иновативни, с нестандартни идеи и доказана квалификация. Имаме множество млади лекари които освен специалност имат и диплома за специалист по очни болести на Европейския борд по офталмология и Световния съвет по офталмология. Повечето специалисти са и преподаватели с много интересни научни разработки. Всяка година членове на екипа получават национални и международни награди. Всичко това се отразява положително на общата работа и прави лекарите привлекателни специалисти за стандартни и специализирани прегледи и процедури.

Офталмологията е високотехнологична специалност и без нова апаратура е невъзможна. Управлението на МУ-Варна е не само инфраструктура за по добра организация, но и реална технологична подкрепа. Инвестицията е поетапна, но до момента е около 2 милиона лева. Благодарение на това понастоящем ние имаме най-добрата технология за диагностика, апарати за хирургия с каквито разполагат малко европейски клиники и уникален микроскоп с очен скенер в реално време и триизмерна технология.

Разбира се има още много работа. Най-краткосрочната задача е пълната електронизация на цялостната ни дейност и разработването на максимален брой електронни услуги. Пандемията ни показа че тази възможност е удобна, пести време и подобрява ефективността и качеството. Дългосрочна цел е ремонта на сградовия фонд. Това е много амбициозен проект и извънредното положение определено го забави. Тук много разчитаме на Община Варна, която е собственик на сградата и се надяваме с тяхно съдействие да направим лечебното заведение референтен Европейски център. Старата сграда и липсата на осъвременена вътрешна архитектура и обзавеждане отблъсква някои категории пациенти. Ако преодолеем тази пречка ние наистина сме без аналог – пионери в трансплантацията, уникална технология за хирургия, прецизна диагностика и предоперативна подготовка и най-голям обем профилактични програми по офталмология в страната.

Вие имате впечатляваща международна кариера на специалист офталмолог в много организации и институции. Моля Ви да разкажете за тази част от работата Ви.

Аз преди почти 2 години станах на 50 и направих една много екстровертна оценка на професионалния си живот. В момента пандемията ще остане в историята, ще остана и аз като председател на Европейския борд по офталмология 2019-21 година. Тази година бордът става на 25 и съвместно с моите колеги и Немското дружество по офталмология организирахме втора локация на изпита на борда. Идеята беше пролетта той да се провежда в Париж, есента - в Берлин. Сега заради пандемията ще имаме два изпита през есента единия в Париж другия в Берлин. Така че аз съм и първият председател, който няма да организира изпит през май в Париж. Гледам на ситуацията с чувство за хумор, но дълбоко съчувствам на тези 800 млади европейски офталмолози (сред тях има и 7 българи). Много е тежко да се готвиш за изпит, а той да се отложи за след 4 месеца, направо е като на ликвидационна сесия. И все пак аз съм оптимист. Правя максимума и се старая да дам вяра на младите, защото те са бъдещето и трябва да ги учим да гледат позитивно на професията и живота.

Ако трябва да ви върна години назад бихте ли направили този избор днес – да се посветите на офталмологията? Кое предопредели това Ваше решение когато поехте пътя на офталмолог?

Отговорът е много прост и категоричен: ДА. Аз винаги (от както имам спомени) съм искала да бъда лекар. Офталмологията ми е интерес от 7-ми клас, когато за пръв път сложих контактни лещи. От първи курс се занимавам с очни болести като кръжочник, а в четвърти курс вече имах две публикации. Така че решението ми беше много осъзнато и силно мотивирано.

От позицията на утвърден специалист как оценявате нивото на българската офталмология днес?

Не мисля че има българска офталмология, в България се практикува европейска офталмология на високо ниво, особено в университетските болници. Ние обучаваме кадри за Европа и сме обект на непрекъсната оценка от нашите чуждестранни студени, така че не можем да си позволим компромиси. Глобализацията, интернет каналите за обучение и липсата на бариери за свободно движение на кадри и технологии са предпоставки, които създават условие за непрекъснато развитие на специалността. Понякога ми се иска да бъда специализант днес и при тези условия.

На кои принципи се стремите да научите Вашите студенти и специализанти?

Днес ключовата дума е компетентност. Знанията вече са в ръката/ - мобилния телефон на всеки от нас. Уменията могат да се придобият и на симулатор. Днес има уникални технологии за тренировка на диагностичните и даже на хирургичните качества. Компетенциите са най-високото ниво и дават устойчива възможност за реализация. Това е свързано и с иновативни начини на обучение. Студентите в МУ-Варна се обучават на офталмология чрез ротационни и комуникационни упражнения, гледат хирургия на живо, правят интерактивни тестове. Това важи и за специализантите, но там изискванията са по-високи и режимът на работа много по-натоварен. Но най-общо това което искам да дам на своите ученици са две неща: вяра в себе си, но при силна себекритичност и любов към лекарската професия и офталмологията в частност. Нашият най-важен индикатор са пациентите и това което те не приемат са неуверени лекари, които не обичат това което правят.

И един последен въпрос – какво ще пожелаете на българските лекари в този труден момент?

Пожелавам на всички лекари и всички Българи да издържат. Трудно е, тежко е и ще става още по-лошо, но моля ви, гледайте с оптимизъм, грижете се за себе си и хората около вас. Заедно ще преживеем и ще продължим по мъдри и по-щастливи.



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
#a@r

Гост 05.04.2020 17:28:54

Мъжът и беше страхотен лекар, лека му пръст! За свекъра и пък да не говорим, той си беше институция.

Гост 05.04.2020 11:32:53

Агресивна, манипулативна, безскрупулна.

Гост 06.04.2020 08:43:58

Не я познавам, но такива хора се ценят понастоящем и просперират...просто констатация, нищо лично! Трябва да си alpha-догът в глутницата, иначе - трохи и мизерно съществуване.

Гост 10.05.2020 15:06:27

Факт. Резултатът обаче е плачевен- за колеги, пациенти, дори тя е нещастна.


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Проф. Паскалев: Дори и само за двама пациенти, кръстосаното донорство трябваше да бъде разрешено у нас
03.06.2020 17:21:18 Надежда Ненова

Проф. Паскалев: Дори и само за двама пациенти, кръстосаното донорство трябваше да бъде разрешено у нас

„Кръстосанато донорство се случва на база случайност. Тя може да предопредели и повече и по ...

Доц. Узунов: Ще правим PCR диагностика за пациенти на общински лечебни заведения
03.06.2020 16:36:09 Невена Попова

Доц. Узунов: Ще правим PCR диагностика за пациенти на общински лечебни заведения

От днес в столичната Втора многопрофилна болница за активно лечение ще се правят PCR тестове на в ...




Актуална тема
С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19
11.05.2020 17:43:05 Невена Попова

С вещици и плашила - напред срещу ваксина за COVID-19

В дните, когато целият свят е обърнал поглед към научните лаборатории в очакване на резултати, ко ...

Доброто може да бъде заразно – не като вируса, по-силно от него
16.03.2020 15:50:55 Невена Попова

Доброто може да бъде заразно – не като вируса, по-силно от него

Тези дни злото ни връхлетя изведнъж и парализира сетивата на всички и на всеки. Стрелките на часо ...

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот
10.08.2019 10:14:58 Надежда Ненова

Лъжичките катран в меда или упреците, когато е спасен човешки живот

В края на миналия месец лекари от две болници спасиха живота на свой колега, получил масивна бело ...

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)
16.07.2019 17:33:30 Надежда Ненова

Кръглата маса и моделът „Ананиев“ (Обзор)

Повече здравни фондове ще разпределят парите, с които в момента борави НЗОК. Запазва се и доплаща ...