!
Неделя, 23 Юни 2024
31
ян
 

1 850 783 пациенти са преминали през болниците през 2021 г.

У нас има излишък от 25% на легла за активно лечение и недостиг от 58% на легла за дългосрочна грижа в болнични условия

Вторник, 31 Януари 2023 | 13:18:29 Надежда Ненова


В страната функционират 319 лечебни заведения за болнична помощ показват данните от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги. От тях 112 са многопрофилни болници, 115 - частни болници, 60 - специализираните болници и държавните психи

В страната функционират 319 лечебни заведения за болнична помощ показват данните от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги. От тях 112 са многопрофилни болници, 115 - частни болници, 60 - специализираните болници и държавните психиатрични болници - 12. Освен тях стационарна дейност осъществяват и 7 комплексни онкологични центъра, 12 центъра за психично здраве и 3 центъра за кожно-венерически заболявания със стационар.

Общият брой на болничните легла, вкл. тези към комплексни онкологични центрове, центрове за психично здраве и центрове за кожно-венерически заболявания към 31 декември 2021 г. е 54 491. Осигуреността на населението с тях през 2021 г. се увеличава на 7,9 на 1 000 души при стойности на показателя през 2020 г. 7,8 на 1 000 души. Лечебните заведения за болнична помощ разполагат всичко с 52 246 болнични легла, при 51 991 за 2020 г.. От тях 25 608 са в многопрофилните болници (25 996 легла за 2020 г.), в частните болници 14 392 (13 799 легла за 2019 г.), 6 520 в специализирани болниците (6 502 легла - 2020 г.) и 2 122 в психиатричните болници (2 114 легла за 2020 г.). Броят на леглата в други лечебни заведения (КОЦ, ЦПЗ, ЦКВЗ) е 2 245, при 2 225 за 2020 г.

По области се наблюдават значителни различия на показателите за осигуреност на населението с болнични легла. С най-висока осигуреност с болнични легла на 1 000 души са областите Плевен - 11,2, Смолян - 10,6, Пловдив - 10,1 и област Русе - 9,4. Най-ниска е осигуреността с болнични легла в област Перник - 3,8, област Ямбол - 3,9 на 1 000 души, област Видин - 4,2, област Добрич - 4,5. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е концентриран в 7 области - София (столица) (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5.0%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).

През 2021 г. през стационарите на лечебните заведения за болнична помощ в страната (без ведомствените болници) са преминали 1 850 783 болни, което е с 38 102 повече от преминалите през 2020 г. (1 812 681). Преминалите болни през частните лечебни заведени се увеличават с 9.1% - от 635 343 през 2020 г. на 693 193 болни през 2021 г. Броят на проведените леглодни в лечебните заведения за болнична помощ (без ведомствените болници) се увеличава от 9 251 716 през 2020 г. - на 9 796 793 през 2021 г.

Средният престой на 1 болен в тях се увеличава от 5.1 на 5.3 дни

В частните лечебни заведения средният престой на 1 болен се запазва значително по-нисък - 4.1 дни и се увеличава в сравнение с 2020 г.(4.0 дни).

Използваемостта на леглата през 2021 г. в лечебните заведения за болнична помощ е 56.1%, като най-ниска е в многопрофилните болници е 53.8%. Използваемостта на леглата в частните болници - 57.0%, а в специализираните болници - 58.2%. При реализираната използваемост на легловия фонд може да се направи извода, че фактически използваните болнични легла  в страната са били 30 569.

Авторите на Националната карта заключават от данните, че болничната структура в България се характеризира със свръхкапацитет, който не отговаря на реализираните нужди на населението от болнично лечение. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и недостиг на капацитет за задоволяване на базови потребности от болнична помощ в по- малките областни центрове. Налице е неефективна структура на болничните легла с превес на леглата за активно лечение и много ниска осигуреност с легла за дългосрочна грижа.

Към настоящият момент в страната следва да има 41 034 болнични легла, от които 27 356 легла за активно лечение (67%), 4 103 легла за рехабилитация (10%), 5 129 легла за продължително лечение (12%) и 4 445 психиатрични легла (11%). Структурата на необходимите легла за активно лечение по видове включва 1 368 интензивни легла (5%), 13 678 терапевтични легла (50%), 7 181 хирургични легла (26%), 3 078 педиатрични легла (11%) и 2 052 акушеро-гинекологични легла (8%).

За базови болнични услуги (1-во ниво болнично обслужване) в страната са нужни 20 517 легла, за специализирани болнични услуги (2-ро ниво болнично обслужване) - 5 471 легла и за високоспециализирани болнични услуги (3-то ниво на болнично обслужване) - 5% от общия брой определени легла - 1 368 легла. Препоръчва се лечебни заведения за болнична помощ да се поддържат в населени места с най-малко 15 000 души население.

В контекста на определените национални здравни приоритети, заложени в националните стратегически документи, на територията на София се планира създаването на национален център за комплексно лечение на деца, интегриращ болнични и амбулаторни услуги в областта на диагностиката, лечението и наблюдението на деца със заболявания в обхвата на всички медицински специалности. С цел осигуряване на висококачествена и комплексна диагностика, лечение и наблюдение на болните с онкологични и онкохематологични заболявания се

търсят възможности за създаване на национална онкологична мрежа (центрове)

от структури с най- високо ниво на компетентност в областта на диагностиката (образна, морфологична и др.), медицинската онкология, онкохематологията, лъчелечението, нуклеарната медицина с координиращо звено по отношение на регионалните и областни структури, в съответствие с концепцията, заложена в Националния план за борба с рака. Като структура с национално значение на територията на гр. София следва да се организира (включително и чрез функционално обединение на структури с капацитет и наличен потенциал) национален център за широко обхватен скрининг на заболяванията, координиращ скрининговите дейности на регионално и местно ниво. В подкрепа на лечебните заведения от националната здравна мрежа на територията на гр. София се изгражда Националната платформа за медицинска диагностика, която ще осигурява пряк достъп на медицинските специалисти до най-актуалната клинично значима информация за отделните социално-значими заболявания и възможности за комуникация на отдалечените амбулаторни звена с лекари-специалисти и болнични заведения. На територията на гр. София се изграждат „stroke“ центрове, осъществяващи в пълен обем интервенционално лечение на мозъчно-съдови заболявания и обучение на кадри за осигуряване на дейността по диагностика и лечение на мозъчно-съдовите заболявания на областно и регионално ниво. Дейностите по трансплантация, в т.ч. трансплантация на деца, също се развиват на национално ниво в интеграция и взаимодействие с донорските бази в страната и под методическото ръководство и контрол на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. На територията на гр. София се разполага основната оперативна база на системата за спешна медицинска помощ по въздуха, която осигурява цялостната координация на въздушния санитарен транспорт, като част от общата система за спешна медицинска помощ.

Във всички болнични заведения се стимулират условия за развитие на амбулаторни дейности,

които не изискват продължителен болничен престой. С особено внимание се подхожда към осигуряването на достатъчен капацитет за диагностика и лечение в болнични условия на пациенти със спешни състояния, в т.ч. пострадали при бедствия, аварии и катастрофи. В тази връзка, следва да се използва не само капацитетът на болничните заведения с разкрити спешни отделения, като част от системата за спешна медицинска помощ, но и останалите болнични заведения с капацитет и договорени задължения да осъществяват спешен прием и лечение на болни със спешни състояния.

В големите градове, центрове с национално значение за територията на районите - Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Плевен, Стара Загора и гр. Велико Търново се осигуряват болнични услуги, съответстващи на 3-то и 2-ро ниво на болнично обслужване - с областно и регионално значение. Концепцията за развитие на болничната помощ в тези градове е сходна с общата концепция за развитие на болничното обслужване в София, в контекста на полицентричното развитие и необходимостта градовете от това ниво да балансират доминиращата роля на хипертофичната болнична мрежа на София. В тези градове се развиват в пълен обем специализирани болнични услуги с регионално значение, в т.ч. в областта на педиатричната грижа, диагностиката и лечението на онкологичните заболявания, диагностиката и лечението на мозъчно-съдовите заболявания, психиатричната грижа и др. При наличие на капацитет и установени незадоволени потребности се подкрепя и развитието на високоспециализирани болнични услуги с национално значение, особено на територията на градовете Пловдив, Варна и Плевен.

В областните центрове Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Габрово, Търговище, Разград, Шумен, Силистра, Добрич, Сливен, Ямбол, Хасково, Кърджали, Смолян, Пазарджик, Перник, Кюстендил, Благоевград се осигурява болнично обслужване от 3-то ниво (базови болнична услуги) в необходимият обем за гарантиране на потребностите на населението в съответните области. При наличие на съществуващи структури, осъществяващи специализирана болнична помощ с регионално значение (например диагностика и лечение на онкологични заболявания, психиатрия и др.) същите се подкрепят и се имат предвид при планиране на дейностите за покриване на потребностите на населението на регионално ниво. Такива градове са Габрово, Шумен, Добрич, Хасково, Пазарджик и Благоевград.

Капацитетът за подкрепа за дейности по активно лечение не може да надхвърля определения брой легла,

определен на база на обслужваното население по представената методология, а общият брой легла следва да е съобразен и индикативния показател за ефективност на болничния капацитет.

В останалите градове, в които има разкрити болници за активно лечение, се препоръчва извършване на анализ на наличния местен капацитет за предоставяне на базова медицинска помощ в необходимия обем и качество и тенденциите за демографско и социално-икономическо развитие и изготвяне на планове за преструктуриране на част от леглата за активно лечение в легла за дългосрочни грижи или цялостно преструктуриране на лечебните заведения в лечебни заведения от друг вид - болници за продължително лечение, медицински центрове, хосписи или заведения, предоставящи медико-социални услуги. Разкриването на нови болници или нови дейности в обхвата на активното лечение в тези градове не се подкрепя.

Анализът на данните показва, че на национално ниво е налице излишен общ леглови фонд от 13 457 легла, което е 25 % от всички разкрити легла. При преглед на леглата по видове се установява, че най-голям е излишъкът по отношение на леглата за активно лечение(ЛАЛ) - 14 843 (35 % от наличните ЛАЛ) и леглата за рехабилитация (ЛФТР) - 2 445 легла (37% от наличните ЛФТР), докато е налице значителен дефицит на леглата за дългосрочна грижа, осигурявана в болнични условия - недостиг от 2 989 легла, т.е. 58 % от установените потребности. Известен недостиг е наличен при леглата за психиатрична грижа - 508 легла или 11 % от установените потребности.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
tH8J


Всичко за коронавируса
Още новини
След успешна смяна на става пациент започна да тренира футбол
23.06.2024 11:32:12

След успешна смяна на става пациент започна да тренира футбол

55-годишен пациент започна да тренира футбол след успешна смяна на става по нов метод. Новият нач ...

Д-р Анна Кръстева: Младите военни лекари сме призвани да създаваме стандарти и здрава основа, за тези които идват след нас
23.06.2024 10:05:24 Невена Попова

Д-р Анна Кръстева: Младите военни лекари сме призвани да създаваме стандарти и здрава основа, за тези които идват след нас

Лейтенант д-р Анна Кръстева завършва едновременно ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“ и Мед ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...