Д-р Андреа Стефанова: Работата с деца е това, което ми доставя най-голямо удоволствие

Д-р Андреа Стефанова завършва медицина в Медицински университет София през 2023 г. След успешно положен конкурсен изпит, към момента е трета година специализант в Клиниката по педиатрия към УМБАЛ „Лозенец“. Работи и като нает лекар към групова практика за доболнична помощ.

Д-р Стефанова е член на Български лекарски съюз и Българската педиатрична асоциация.

Д-р Стефанова, как избрахте педиатрията, бързо и лесно ли дойде този Ваш избор?

Ако трябва да съм напълно искрена, изборът за мен не беше лесен, отне ми време. Многократно съм била свидетел на помощта и грижата, които лекари са оказвали на мои близки. Това създаде в мен възхищение и уважение към лекарската професия и постепенно ме насочи към медицината. Що се отнася до педиатрията, винаги съм знаела, че искам да работя с деца под някаква форма. По време на следването разбрах, че именно работата с тях е това, което ми доставя най-голямо удоволствие.

Нека Ви върна малко назад в годините – спомняте ли си лекарите, които са Ви лекували като дете?

Като цяло мога да кажа, че не ми се е налагало да посещавам често лекарски кабинети. Може би причината за това е, че моят педиатър винаги подхождаше с изключително спокойствие, внимание и търпение. Това вдъхваше увереност и на моите родители. Днес, като лекар, осъзнавам колко важно е именно това отношение към малките пациенти и техните родители.

В първите дни, когато започнахте специализацията си и поехте по същия път, кои са първите уроци, които научихте от колегите си с дълъг опит в педиатрията?

Аз съм изключително щастлива да работя вече трета година като специализант в Клиника по педиатрия към УМБАЛ „Лозенец“. Още по време на моето доброволстване сплотеността на екипа ми направи най-голямо впечатление и ме привлече към това място. В тяхно лице виждам колеги, на които винаги мога да разчитам и от които мога да науча много. Те ми показаха колко важна е екипната работа, взаимната подкрепа и доверието между колегите, защото именно те са в основата на качествената грижа за пациентите. 

Какво според Вас отличава един болен възрастен от едно болно дете?

Основната разлика е, че децата не винаги могат ясно да изразят какво усещат, което прави диагностиката по-предизвикателна. Освен това при тях заболяванията често се развиват по-бързо, но и възстановяването обикновено е по-пълно. Според мен именно това прави педиатрията особено привлекателна специалност.

Коя е тайната на доброто взаимодействие с родителите и близките? И най-голямата трудност, с която се сблъсквате в общуването с тях?

Тайната е в доверието, което се изгражда постепенно. Като млад лекар понякога се сблъсквам с недоверие от страна на родителите. В тези случаи водеща е комуникацията – подробното и разбираемо разясняване на състоянието на детето и необходимостта от провеждане на съответното лечение или липсата на такава необходимост.

Най-голямата трудност често е тревогата им, която води до несигурност и често до търсене на информация в непроверени и недостоверни източници, включително и от други родители и „консултанти“. Именно затова търпението и комуникацията са от ключово значение.

Имате ли вече случаи, които са Ви впечатлили дълбоко и са се превърнали в големи уроци за смисъла на професията?

Не мога да откроя конкретен случай. За мен всеки случай, при който наблюдавам подобрение и възстановяване на състоянието на детето, в резултат на проведеното лечение, е специален. Именно тези моменти ми напомнят за смисъла на професията и ми носят удовлетворение, особено когато виждам спокойствието и доверието в очите на родителите. 

Коя е най-добрата почивка за Вас след дълго и изморително дежурство? Имате ли хоби?

Най-добрата почивка за мен е времето, прекарано с моето семейство. Обичам активния начин на живот - преходи в планината, колоездене. Когато имам възможност, и пътувания до нови дестинации. Те ми дават възможност да се откъсна от ежедневието.

Как виждате професионалното си развитие в близко и по-далечно бъдеще? Какво очаквате да Ви донесат близките месеци и години в професионално отношение?   

В бъдеще се надявам да задълбоча знанията си и да натрупам повече практически опит.  Основна цел за мен на този етап е да придобия специалност по педиатрия, а впоследствие бих искала да се развивам и в по-тясна специалност.