Д-р Вержиния Бораджиева: В името на справедливостта и правдата станах съдебен лекар

Д-р Вержиния Бораджиева завършва средното си образование в Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ в София през 2015 г. Следва медицина в МУ – София, където се дипломира през 2021 г.

От 2022 г. е специализант по съдебна медицина в Клиниката по съдебна медицина и деонтология на УБМАЛ „Александровска“.

Д-р Бораджиева, как избрахте съдебната медицина, с какво Ви привлече тя? Имаше ли роля семейната среда за този Ваш избор ?

Обучението по медицина е дълго, трудно и скъпо, а изборът ми на специалност бе един от най-трудните през целия процес на моето следване, тъй като бъдещата професия трябва да бъде систематично и детайлно обмислена.

Съдебната медицина е сложна, отговорна и понякога доста тежка професия, която не е за всеки, защото това е специалност, която освен много знания, обединяващи много други специалности, за да може се даде обективно и научно обосновано експертно заключение, изисква и много силна психика.

Прилагането на медицински знания в решаването на най-различни спорни юридически случаи, да работиш с отдаденост, удоволствие и интерес, всеки ден да се предизвикваш в името на справедливостта и правдата – това са част от причините, които предопределиха да избера това поле на реализация.

Благодарение на надеждата, подкрепата и одобрението от страна на моето семейство, работата като съдебен лекар създава у мен чувство на осъзнатост, че това не е просто професия, а една голяма моя мисия, изпълнена с ежедневни предизвикателства и неизвестни.

За семейството ми бе изненада, че желая да кандидатствам медицина и да облека бялата престилка, и тъй като в него няма медик, който да ме насочи и даде съвет за взимане на решение за придобиване на определена медицинска специалност, често сменях желанието си в процеса на своето обучение. До момента, в който в шести курс се срещнах „очи в очи“ със Съдебната медицина - специалност, в която се влюбих и която ме завладя със своята индивидуалност и уникалност.

Специализирате в клиника с дълголетни традиции, в нея са работили личности, съградили основите на българската съдебномедицинска школа. Какво е първото усещане когато прекрачихте нейния праг?

Катедрата по съдебна медицина при Медицински факултет в София e основана през 1919 г., т.е. преди повече от 100 години. Основател на Катедрата е първият лекар със специалност „съдебна медицина“ – проф. д-р Атанас Теодоров. След него следва цяла плеяда от известни и водещи специалисти в клиниката - като проф. д-р Иван Москов, проф. д-р Марко Марков, проф. д-р Ружа Василева и други.

Те са пример за нас, младите съдебни лекари, и ни предават чувства на възхищение към човешката психика на съдебния медик, сила и отдаденост на професията. Пример са за това, че естеството на работата не трябва да влияе на настроението и усмивката ни.

Усещането ми в клиниката е за възможност – възможност за усвояване на умения, изучаване, изследване и проучване, добра реализация, висока оценка и самочувствие.

Кои тематични области в съдебната медицина Ви привличат най-много?

Съдебната медицина е един медиатор между медицината и правото, която търси решение на медицински казуси в правораздавателния процес, чрез изготвяне на експертизи с обосновани заключения. И, ако образно мога да опиша съдебния лекар, той е своеобразен защитник на мъртвите и пострадалите.

Специалността, която съм избрала, обхваща различни тематични области, които както сами по себе си така и в съвкупност са изключително вълнуващи и любопитни. Една от най – деликатните, най – емоционалните, но и от най – тежките и възбуждащи интерес области за мен е перинаталната патология или случаите, свързани с новородени.

Не е тайна, че специалистите съдебни медици у нас са много малко. Коя е причината, според Вас?

През последните години, проблемът с кадровата криза и дефицитът на медицинските специалисти във всяка специалност е налице. Голяма част от току - що завършилите медици решават да напуснат страната. Според проведено изследване през 2022 г., 60 % от новозавършилите лекари ще напуснат страната. 25 – 30 % веднага след дипломирането, а другите 25-30 % след придобиване на специалност.

В анкетното проучване прави впечатление, че като основна причина не се посочва заплащането, а искането за по-добра организация на здравната система, условията и възможностите, които се предоставят – практически, теоретични, както и трудното кариерно развитие.

Съдебните лекари на са изолирани от тази медицинска картина. В България с придобита специалност по съдебна медицина са около 73 човека, като част от тях са в пенсионна възраст. Това е една много специфична, натоварваща психиката и високо отговорна специалност и поради тази причина се избягва от много завършили млади медици.

Кои са най-големите трудности, с която се сблъсквате в работното си ежедневие?

Всеки един лекар, независимо от специалността, в която се реализира, ежедневно среща различни трудности и пречки – профилактика, диагностика и лечение на различни заболявания, решаване на различни казуси, комуникация с пациентите и техните близки и други.

Ежедневието на съдебния лекар е малко по – специфично. Всеки ден на един лекар в клиниката се разпределя случай, по който да се изготви експертиза – на труп или на живо лице, при която лекарят в ролята на експерт дава своето заключение.

Емоционалното натоварване и негативните преживявания са всекидневни за мен и колегите ми в клиниката. Основните водещи качества в нашата професия са не само стабилна психика, самообладание, тактичност, съпричастност, отговорност, но и обективност - качества, които се стараем да прилагаме във всеки един от случаите, по които работим.

За мен, без съмнение една от най – големите трудности, пред които ми се налага да се изправя в работното си ежедневие, е комуникацията с близките на пострадалите и със самите пострадали. Изключително отговорно се отнасям към тази роля, като се старая, от една страна да помогна, успокоя и предоставя на близките или пациентите нужната им информация, а от друга страна, да проявя професионализъм и да се опитам да се абстрахирам от случая след разговора с тях.

А кои мигове Ви носят най-голямо удоволствие?

Когато аз и моите колеги успеем да помогнем да се разреши сложен случай или да допринесем за разгадаването на загадъчен „пъзел“, това е моментът, който носи най-голямо удовлетворение. Оказваме помощ на семействата на жертвите и помагаме да възтържествува справедливостта, като използваме знанията си в медицината, за да подкрепим правосъдието - това е нашата отговорна мисия - мисия, изключителна и важна за обществото.

Как виждате реализацията си в близките години, какви са амбициите Ви за развитие в професията?

На този етап, като специализант основната ми цел и приоритет през годините на специализация е да получа възможно най-много практически и теоретични знания в професията, да завърша успешно обучението си и придобия специалност.

Кой е най-предпочитаният начин за да си почивате след дълъг ден с много тежки случаи?

След дълъг и тежък работен ден в болницата, важно е да си осигуриш време за възстановяване и отпускане. За някои хора помага да правят неща, които ги успокояват - като четене, слушане на музика, йога или медитация. За други, социалните контакти и общуване с приятели са изключително важни - да излезеш на обяд или вечеря с хора, които са ти са близки. Аз по-скоро съм от втория тип. Важно е да намериш нещо, което ти помага да се отпуснеш и да се „заредиш“ с положителни емоции.

В тези предпразнични дни, какво бихте казали на колегите си, с които делите радостите и трудностите на професията?

Преди всичко им пожелавам здраве и спокойствие в празничните дни. Работата в съдебната медицина е напрегната и натоварваща, затова е важно да има време за почивка и възстановяване. Желая им да се насладят на времето с близките си.

В края на годината да почувстват професионално удовлетворение от добре свършената работа и да имат сила и вдъхновение за бъдещето и предизвикателствата, които предстоят в професията. Нека празниците бъдат изпълнени с радост, любов и споделени моменти!