Д-р Ивайло Зарков: Да се уча от най-добрите е предимство, но и огромна отговорност

Д-р Ивайло Зарков е специализант по вътрешни болести към Клиниката по вътрешни болести на Военномедицинска академия (ВМА). Завършил е медицина в МУ - София през 2021 г., още в студенттските си години работи добрповорец. Дипломира се през 2021 и веднага започва специализацията.    

 Д-р Зарков, как решихте да се посветите на медицината?

 
 Още от ученическите си години се интересувах от природните науки и от това как функционира човешкият организъм. Медицината ме привлече с възможността едновременно да работя с хора, да решавам сложни проблеми и реално да помагам в трудни моменти от живота им. Голямо влияние оказа майка ми, тя винаги е искала да бъде лекар, но нейните родители не са одобрявали и са я насочили в друга сфера. Нейното одобрение беше много важно за мен.
 
Какво предопредели избора Ви на специалност?
 
През 2020 г., когато беше първата COVID-вълна, бях последна година студент и реших да доброволствам в Клиника по вътрешни болести на ВМА, която беше пренатоварена с такива случаи. Харесах екипа, средата и след като завърших, кандидатствах за специализация именно там. Но като цяло, спешната медицина винаги ме е привличала със своята динамика и разнообразие. Всеки ден е различен, а решенията често трябва да се вземат бързо и на базата на ограничена информация.
 
Правите първите си стъпки като специализант в една от най-големите спешни структури у нас – Клиника по вътрешни болести на ВМА. Предимство ли е това, според Вас?
 
 Безспорно го приемам като огромно предимство и привилегия. ВМА е сред водещите лечебни заведения в страната и предоставя възможност на младите лекари да се срещнат с изключително широк спектър от спешни състояния – от по-чести и рутинни случаи до редки, тежки и животозастрашаващи заболявания и травми. Това е среда, в която всеки ден носи нови предизвикателства и нови възможности за учене.
 
 За един специализант е особено ценно да работи рамо до рамо с опитни специалисти от различни области на медицината. Така не само придобива практически умения, но и развива клиничното си мислене, способността да взема решения под напрежение и умението да работи в екип. В спешната медицина времето често е решаващ фактор и именно в такава среда човек се учи да бъде организиран, концентриран и отговорен.
 
Кои са Вашите най-добри първи учители по пътя като специализант? Разкажете за първите уроци, които научихте от тях?
 
 Имам щастието да работя с колеги, от които всеки ден научавам по нещо ново. Благодарен съм за всеки един от тях и особено колегите ми от Клиника по вътрешни болести, с които имам късмета да работя всеки ден. Трудно бих посочил само един човек, защото през първите ми месеци като специализант много лекари отделиха време и внимание, за да ми покажат не само как се работи в спешното отделение, но и какво означава да носиш отговорност за пациентите си.
 
 Един от най-важните уроци, които научих още в началото, е никога да не подценявам пациента и да подхождам към всеки случай с внимание, независимо колко рутинен изглежда на пръв поглед. Научих също, че в спешната медицина е важно да запазиш спокойствие дори в най-напрегнатите ситуации и да разчиташ на екипа около себе си. Впечатлява ме начина, по който по-опитните колеги съчетават висок професионализъм с човешко отношение към пациентите и техните близки. И разбира се и по-младите, които са толкова всеотдайни и неуморими независимо от обема на работата.

Сблъсквате ли се вече със ситуации, които ще запомните заради сложността на случаите? Разкажете за някои от тях?

 Да, още в началото на специализацията се срещнах със случаи, които оставят траен отпечатък. Особено запомнящи се са пациентите в тежко общо състояние на млада възраст. Сещам се за пациентка на около 30 години, с оплаквания от фебрилитет и отпадналост от една седмица, докарана от близките поради поява на сомнолестност и неадекватно поведение. При прегледа се установи начален сепсис - тахикардия с хипотония, но ключово за диагностиката беше наличието на вратна ригидност, което веднага насочва към инфекция на главния мозък. Пациентката бе приета в клиника „Нервни болести“, при което след образни изследвания, лумбална пункция и вирусологични изследвания се прие диагноза вирусен мемингоенцефалит, предизвикат от Епщайн Бар вирус.

Друг интересен случай е този на 20-годишна пациентка с оплаквания от рязко появила се болка в гърдите, несигнификантна ЕКГ. Въпреки възрастта, взехме решение за изследване на сърдечни маркери и направи впечатление още при взимането на кръв липемията в същата. Пациентката се оказа с 'iмиокарден инфаркт без ST елевация (NSTEMI) при фамилна хиперхолестеролемия и многоклонова коронарна болест от коронарографията. С този случай също така бих подчертал значимостта на изследването на сърдечните маркери, независимо от ЕКГ-находката, тъй като миокарден инфракт този тип инфаркт е също толкова опасен, колкото и миокардния инфаркт със ST елевация (STEMI). И за последно мога да разкажа за един пациент, на около 35 години, с оплаквания от тежест в гърдите и задух. При първичния преглед се установи хемодинамична нестабилност, тахикардия от ЕКГ с ниски волтажи на QRS комплексите, аускултация за отслабени сърдечни тонове и рентгенови данни за кардиомегалия. Пациентът се оказа с остра бъбречна недостатъчност с изразена хиперуремия, като причината за оплакванията му беше голям перикарден излив, най-вероятно обусловен от уремията. Това наложи да го транспортираме до друго лечебно заведение, където разполагат с кардиохирургия и където продължи неговото лечение.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение в работата в спешна клиника? Имате ли вече интерес към някои конкретни теми и проблеми, над които бихте искали да работите и в бъдеще като специалист?
 
 Най-голямото удовлетворение за мен идва от усещането, че можеш да бъдеш полезен в момент, в който пациентът има най-голяма нужда от помощ. В спешното отделение хората често пристигат изплашени, с болка или в състояние, което изисква бързи и точни действия. Когато успееш да поставиш диагноза навреме, да започнеш правилното лечение и да видиш подобрение в състоянието на пациента, това носи огромно професионално удовлетворение.

Харесва ми и факта, че спешната медицина изисква непрекъснато развитие и поддържане на широк кръг знания. Всеки ден поставя нови предизвикателства и те мотивира да учиш и да се усъвършенстваш. Що се отнася до бъдещите ми професионални интереси, все още съм в началото на своя път и смятам, че имам много да уча. Към момента особен интерес за мен представляват диагностиката и поведението при остри състояния, както и кардиологичната спешност, които са сред най-честите и същевременно най-отговорни случаи в практиката. Надявам се с натрупването на опит да задълбоча знанията си в тези области и да допринеса за по-доброто лечение и организация на грижите за спешните пациенти.
 
В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време? Как си почивате най-добре? к
 
 Свободното време обичам да прекарвам със семейството и приятелите си. Приятелката ми казва, че споделя сърцето ми с комедиите. В момента гледам сериала "Модерно Семейство", което определено мога да препоръчам на всеки фен на комедиите. В миналото винаги съм бил по-голям почитател на почивките на море, но последните години предпочитам планинския туризъм. Тази година мога да се похваля с изкачване на в. Вазов Дагма от хижа Скакавица, като пътя минава през Седемте рилски езера - около 1000 м. изкачване на денивелация, и изкачване на връх Мусала. Също обмислям изкачване на някои от пиринските върхове, може би Кончето и Вихрен.
 
Как виждате професионалното си развитие в близко и по-далечно бъдеще?
 
 Последна година специализант съм, на първо време се фокусирам върху специализацията си. Изпитът по вътрешни болести е един от най-трудните, обемът е огромен. Мисля и за втора специализация, като съм се ориентирал към кардиология, неврология или нефрология. В Клиника по вътрешни болести основно се занимаваме с такива случаи и с течение на времето изградих афинитет към тези специалности. В по-дългосрочен план бих искал да задълбоча интереса си към интензивната медицина и грижите за критично болни пациенти. Това е област, която винаги ме е привличала със своята комплексност и с необходимостта от бързо вземане на решения в ситуации с висок риск за пациента. Работата с тежки случаи е голямо предизвикателство, но именно тя ми носи най-силна професионална мотивация и удовлетворение.