Д-р Калоян Дянков: Сърцето трябва да се лекува със сърце

Д-р Калоян Дянков завършва средното си образование в Гимназия с преподаване на испански език „Мигел де Сервантес“ в София през 2015 г. Следва медицина в МУ – София, където се дипломира през 2021 г.

През студентските си години още от II курс работи като болногледач, отначало в Спешно отделение, после в COVID отделението и Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Александровска“.

От 2021 г. е специализант по кардиология в същата клиника. Интересите му са насочени към инвазивната кардиология, участва и в екипи от специалисти, които провеждат клинични изпитвания на нови лекарства.

Д-р Дянков, какво предопредели избора Ви да станете лекар? Изигра ли семейната среда роля за него или нещо друго се оказа решаващо?

Изборът ми да стана лекар бе предопределен не толкова от семейната среда, тъй като в близкото ми обкръжение няма лекар, колкото от средата, в която съм израсъл – имах болни близки, които търсеха и се нуждаеха от помощ.

Винаги съм искал да мога да помогна на човек в нужда, но не винаги съм знаел как точно да го направя. В такива моменти съм изпитвал донякъде яд, неудовлетвореност, мислел съм си, че е несправедливо да не може да им се помогне, понякога защото е твърде късно. Така у мен се роди решението да следвам медицина, искаше ми се да имам знанията и опита да помагам. После това желание ми създаде мотивация да вървя напред и да се развивам.

Кои са най-ярките Ви спомени от студентските години – онези моменти, в които за пръв път усетихте истински досега с професията и се докоснахте до дълбокия ѝ смисъл?

Човек докато не се сблъска с реалността, няма как да се докосне до дълбокия смисъл на професията на лекаря. Тя не е единствено теория и суха наука, макар и да се опира в голяма степен на теоретични знания.

Както е казал Айнщайн «На теория теорията и практиката трябва да са едно и също нещо, на практика- не са». Така стана и при мен. Онези първи моменти, в които усетих истинския пулс на професията в студентските ми години, не бяха, когато залягах над учебника, а когато започнах работа в спешно отделение и се докосвах до реалните проблеми на пациентите, които понякога бяха много трудни.

Кои бяха най-добрите Ви учители в медицината – в професионален и етичен план?

Най-добрите учители в медицината се срещат в практиката и в живота. В момента практикувам в Клиника по кардиология на Александровска болница и имам шанса да се занимавам и с една моя стара мечта - инвазивната кардиология. Признателен съм на всички мои преподаватели, които са ме учили по време на следването, както и на настоящия началник на клиниката - проф. Кирил Карамфилов, който винаги безусловно подава ръка на по-младите и им предава своите професионални знания и опит. Смятам, че етиката и моралът са дълбоко вкоренени във всеки, който е решил да поеме своя път в медицината.

Как решихте, че кардиологията е Вашата специалност?

Пътят в кардиологията винаги е бил логичната посока за мен. Направих избора си още като студент. Инвазивните процедури ми бяха особено интересни, и до днес смятам, че те са едно голямо предизвикателство за всеки, който е решил да става кардиолог. Пътят не е лесен, но когато човек го желае, трябва да гони целта и мечтите си до край.

Кои са най-големите предизвикателства в развитието й като специалност, според Вас – широкото навлизане на интервенционалното лечение, съвременните по-щадящи кариохирургични подходи?

Интервенционалното лечение в кардиологията, тъй наречените щадящи безкръвни процедури, за които пациентите знаят и търсят помощ, е не просто еволюционно развитие в медицината. То направи революция през последния половин век. Тези методи напредват с огромни темпове. Това лечение може да помогне в най-тежките и критични моменти на пациента - когато получи миокарден инфаркт, белодробна емболия или друго кардиологично животозастрашаващо състояние. Предизвикателството пред интервенционалния кардиолог днес е да успее да бъде в крак с новостите, които буквално се появяват всеки ден, както и да познава добре възможностите на тези методи.

Мисля, че в нашата клиника поддържаме едно добро темпо и работим на високо ниво, което е напълно съпоставимо с нивото в европейската и световната инвазивна кардиология.

На какво Ви научи общуването с пациенти с тежки сърдечни заболявания?

Общуването с пациенти с тежка клиника и лоша прогноза учи на повече състрадание и усърдие в работата. Лекарят винаги трябва да умее да прецени кога намесата му може и да навреди и тази граница е най-тънка именно при тези пациенти. Преценката и усещането при общуването с тях е и урок по морал, в такива трудни моменти си даваме сметка за смисъла на основния принцип в медицината: „Преди всичко не вреди“.

В какво намирате най-силната опора в трудни моменти в работата?

Разбира се, има безсънни нощи и трудни моменти в работното ежедневие. Лекарят - професионалист не трябва да показва слабост и въобще да влага прекомерна емоция в работата, защото това може да навреди и на него, и на пациента. Най-близките хора, приятелите и семейството ми са моята подкрепа и опора.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Работата ми е много натоварена и динамична и почти не ми остава свободно време, но когато имам този шанс, искам да обърна внимание на семейството си. Така или иначе безброй часове не присъствам вкъщи и съм длъжник на съпругата ми, а още повече и на новородения ни син. Желанието ми е да му осигуря спокойно бъдеще, в което сам да определи съдбата си. Да му помогна да избере принципите, от които да се ръководи и да го насърчавам да се справя с трудностите с увереност, дори когато е сам.

Отскоро сте и млад баща, с какво Ви промени бащинството?

Няма да забравя момента, когато това се случи и преобърна целия ми живот. По закон, разбира се, бях дежурен нощна смяна, когато настъпи моментът, и до края на смяната вече бях станал баща. Усещането е зареждащо, то изпълва живота ми със смисъл и цели. Но, смятам наивно е да се мисли, че само в това се крие смисълът. Всеки човек може да стане баща, важното е какво възпитание ще даде той на детето си. Отдадеността и куража да отгледам дете, тепърва ще ме оформя като баща. С една дума – промяната за мен е в новите отговорности, в новите приоритети в живота.

И на финала искам да Ви попитам кой е житейският принцип – голямата истина, която се стремите да отстоявате винаги и при всички обстоятелства?

Голямата истина в кардиологията, която съм открил, е че сърцето трябва да се лекува не с друго, а със сърце. Стремежът ни трябва да е насочен в това да бъдем достатъчно състрадателни към човешките съдби, да не „пришпорваме“ прекалено много късмета и здравето на пациента. Друг аспект, по който мисля често, е че човек трябва да се дистанцира от негативните хора, защото те са проблем за всяко едно решение, вместо да бъде обратното – да търсят решение на проблема. Човек успее ли да съхрани себе си, ще има потенциала да помогне на стотици други хора.