Д-р Методи Хлебаров: Повече хора да осъзнават личната си отговорност и да правят профилактика на децата и на себe си

Д-р Методи Хлебаров е възпитаник на МУ - София, където завършва медицина през 2013 г. Своята специалност "Очни болести" придобива през 2019 г. след специализация в УМБАЛ "Александровска". В момента е част от екипа на Медицински център "Лозенец".  

Д-р Хлебаров как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?

Идвам от семейство на оптици с традиции в занаята от 1981 г. Баща ми основава една от първите частни оптики в страната през 1991 г., а майка ми и сестра ми са оптици и оптометристи, преминали обучения в България и чужбина. За мен винаги е било ясно, че ще се занимавам с това, което работя в момента – да помагам на хората да виждат възможно най-добре.

С какво Ви привлече офталмологията?

Признавам, въпреки произхода си, силна страст ми беше съдебната медицина – специалност, където всичко има причинно-следствена връзка. Осъзнах обаче, че това не е нещо, с което бих могъл да се „прибирам вкъщи“ всеки ден.

И се върнах на „План А“. Един ден имах упражнение по спешни състояния в Клиниката по очните болести, което се провеждаше в спешния очен кабинет на ИСУЛ. Влезе един пациент – младо момче, добре сложен, висок, здрав мъж, но сякаш угрижен – приведен, със свити рамене, странящ поглед и студено изражение, въпреки потното чело. Явно е бил след претърпяна травма и преминал оперативно лечение. Идваше на контролен преглед. Докторът постави едно стъкълце и в този миг гърбът и раменете му се изправиха, а мъжът се опита да скрие усмивката си. Това вече беше друг човек - човек с надежда.

В този ден разбрах с какво искам да се занимавам и какво искам да правя.

Друг пример е в контекста на малките ни пациенти. Като специализант имах възможността да участвам в големи профилактични кампании за деца от цяла България. Имахме случай на дете от с. Хитрино, което имаше лоша слава на слаб ученик, без фокус, несериозен, мързелив, разсейващ и пречещ на другите деца. Оказа се, че детето има повече от +6.0 диоптъра и не вижда достатъчно добре нито от дъската, нито отблизо. Благодарение на организираната кампания, то получи очила като подарък. Само за няколко дни настъпи огромна промяна – детето сякаш стана различно. След като започна да вижда ясно света и всичко около себе си, неговото отношение и поведение се преобразиха изцяло към по-добро.

Коя бе причината да се посветите и на работа с деца? С какво Ви удовлетворява общуването с тях?

Причината да работя с деца най-вероятно е като при всички други – няма по-хубаво нещо от едни детски усмихнати очи.
Всеки път, когато преглеждам дете, давам всичко от себе си то да остане спокойно, а аз да си свърша работата. В повечето случаи децата са спокойни и се забавляват, до момента в който вече трябва да светим в очите, да ги пипаме или поставяме щипещи капки, което не е особено приятно.

Прегледите в по-голямата си част преминават под формата на игра – следят обект, отговарят на въпроси от рода на „какво е това“, „на какво ти прилича“, „на къде са обърнати краката на масичката“, „каква скрита картинка виждаш тук“ и други подобни.

Общуването с деца е предизвикателство, без значение дали е нов пациент или такъв, който проследяваме, но вече е в различна възраст и пред нас вече има нови бариери за преодоляване – страх, срам, притеснение или чувство за вина, че недовиждат, че ще им се карат родителите или ще трябва да носят очила, ако не виждат. Всеки пациент е различен и се нуждае от различен подход, затова се съобразявам с индивидуалността на всеки и построявам общуването спрямо него, за да бъде той водещият.

Имате реален поглед върху проблемите, които създава екранната зависимост в детска възраст. Разкажете като специалист, който всекидневно приема и лекува малки и по-големи деца, кое е най-притеснителното за тяхното очно здраве напоследък?

Екранната зависимост е комплексен проблем, свързан с увлекателно съдържание на дигитално устройство на близка дистанция. В резултат наблюдаваме нарушение и забавяне при когнитивните и речеви способности на децата и емоционалното им образование. Времето, прекарано взирайки се наблизо, обикновено на закрито, е силна предпоставка за по-ранна проява на късогледството – миопията и съответно нейното развитие. Кратко уточнение – миопията е състояние на окото, при което фокусът на светлината се получава пред ретината в очното дъно – в този смисъл едно по-дълго око и респективно удължаващо се око при прогресията на късогледството. Организмът би могъл да компенсира до известна степен, но след това структурите не толерират това така наречено преразтягане.

Преди дни посетих европейския конгрес EURETINA в Париж, където фокусът беше поставен върху болестите на ретината и в контекста на нашия разговор – огромно внимание беше обърнато на миопията и нейната патологична форма, водеща до структурни промени в окото, загуба на зрение, по-висок риск от катаракта, глаукома, невропатия, отлепване на ретината и в някои случаи - до слепота.

Лектори от различни институти и клиники за проучване и лечение на миопията в Нидерландия, Франция, Италия, Корея и други държави, имат едни и същи препоръки в различна тежест – ограничение на дигиталните устройства, повече от два часа на ден прекарани навън на естествена светлина и открито, на всеки двадесет минути четене или работа наблизо - двадесет минути поглед в далечина.

Освен генетичната и фамилната обремененост, многократно е доказано влиянието на ежедневието ни върху по-ранната проява и развитие на късогледството, като има връзка между работа наблизо, лоша и недостатъчна светлина и време на закрито пространство.

От 1990 г. до 2023 г., честотата на късогледството в света е нараснала до 23% и се очаква до 2025 г. да обхване близо 40% от хората на планетата. Поради тази причина препоръките в някои държави са довели и до тотална забрана за притежание и ползване на дигитални устройства при подрастващите.

Склонни ли са родителите да приемат и изпълняват препоръките Ви?

По моите наблюдения – да. Общуването с родителите е другият „слон в стаята“. Отскоро съм баща и разбирам емоцията, когато най-ценното ти същество изпитва дискомфорт, а ти би направил всичко, за да го защитиш от света. В 98% от случаите родители следват препоръките, но това е след положено усилие и време да им бъде обяснено какво е състоянието на детето им, от какво се нуждае, защо се нуждае, плюсове, недостатъци и опциите по пътя пред нас. Единствено така може да имаме „А-ха“ момент, който да ни сложи в един отбор и да мотивира родителите да следват препоръките. По този начин съм обучаван да работя от учителите си.

Кои специфични теми и проблеми от офталмологията намирате за най-интересни и предизвикателни в научен и практически аспект?

Имам лична мотивация заради близки да съм тясно фокусиран и да се интересувам от едни от най-социално значимите болести в офталмологията – макулната дегенерация, свързана с възрастта, диабетната ретинопатия, кривогледството и мързеливото око.

Кои качества цените най-много у колегите си, с които всекидневно приемате предизвикателствата на професията?

Диалогичността и критичното мислене за мен са изключително важни. При добра комуникация и следването на „медицината на доказателствата“, екипът се движи към една обща цел – най-доброто за пациента.

Кой е етичният принцип, който се стремите да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства в общуването с пациентите?

Фундамент за мен е правилото „първо не вреди“. Без значение какъв е пациентът, това е човек, който идва при нас в повечето случаи с проблем, тревога или несигурност. След нас той трябва да си тръгне информиран за състоянието си и уверен в хода на лечението, ако такова е необходимо.

Друго важно за мен е това, че ако пациентът не се нуждае от терапия, то такава не му се изписва.

Кои са любимите Ви занимания през свободното време? 

В свободното време, като повечето хора бих оценил да се потопя в историята на някой заплетен трилър – било то на хартиен носител или на малкия екран, да пусна някоя от старите си плочи на грамофона или да пътувам по някой засукан планински път през ранна пролет или есен, но уви, времето е най-ценният ни ресурс и към момента тези събития са рядкост, с оглед най-младият член в семейството. Тя обаче е спектакъл и стихия сама по себе си.

Коя е професионалната Ви мечта, която искате да видите реализирана в близко време?

Повече пациенти, съзнаващи личната си отговорност да правят профилактика на децата, близките и на себе си. Децата не осъзнават кое е нормално, кое е редно, как, колко виждат и дали е и с двете очи еднакво.

При преглед описваме, проверяваме и изключваме редица състояния, които биха попречили на нормално развитие на зрителния анализатор и респективно - колкото по-рано хванем такива, толкова повече полезни действия бихме имали.