Д-р Наталия Петракиева: Искам да помагам на хората да се радват на живота заедно

Д-р Наталия Петракиева завършва медицина през 2012 г в МУ– Плевен. През 2013 г. започва да специализира акушерство и гинекология в СБАЛАГ “Майчин дом”. Придобива специалност през 2017 год., а от 2018 г. е асистент в Катедрата по акушерство и гинекология в Медицинския факултет на МУ - София. Работи в Първа гинекологична клиника “Онкогинекологична, тазова и ендоскопска хирургия“ в СБАЛАГ “Майчин дом”. Научните й интереси са в областта на онкогинекологията, ендоскопска и роботизирана хирургия и детско-юношеска гинекология.

Д-р Петракиева, съвсем наскоро бяхте част от екипа, осъществил тежка операция и след това провел успешно раждане на жена с рядка аномалия. Разкажете ни повече за този случай.

Много хубава история. История за един нов живот, плод на мечтата и вярата на едно прекрасно момиче. Тя дойде при доц. Славчев на 23 години с тежката онкологична диагноза инвазивен рак на маточната шийка, вече диагностициран в начален стадий. Стандартното лечение в подобни случаи започва с радикална хистеректомия с аднексите (яйчниците и маточните тръби). Това бе и единствената опция, която и бе предоставена дотогава от колеги. Допълнително при пациентката е установена и аномалия на пикочо-половата система, а именно - наличието на две маточни тела, две маточни шийки и отчасти две влагалища, както и липса на единия бъбрек. Карциномът се развиваше в едната маточна шийка.

Предизвикателен в оперативно отношение случай дори за стандартни и утвърдени хирургични процедури. Тя всъщност дойде с молбата да запази яйчниците си в борбата за собствения си живот, за да има евентуално генетично свое потомство, което за нея осмисляше живота. А ние намерихме още по-добра опция за нея - същинска органосъхраняваща операция, но и достатъчно радикална, за да е онкологичното й лечение безкомпромисно - радикална трахелектомия. Всъщност хирургично отстранихме само маточните шийки с прилежащите им структури, част от влагалището, извършихме пълна лимфна дисекция. Запазихме яйчниците, тръбите и маточните и тела, които свързахме обратно към останалото влагалище. За да предотвратим част от усложненията по пътя на възстановяване и осъществяване функцията на запазените тела на матките и яйчници, извършихме допълнително няколко интраоперативни манипулации. Оттам нататък историята е за борбата и добротата на това момиче, което се възстанови и един ден се обади, че е бременна спонтанно. Под стриктно наблюдение и с доста предизвикателни моменти протече самата бременност. Бременност при наличната малформация крие много рискове. Още повече такива рискове са заложени при бременност в матка без маточна шийка поради радикална трахелектомия - такава в България с подобен успех не ми е известно да има. Пациентката ни беше много отдадена с добро отношение и бременността достигна успешно 33-34 гестационна седмица, осигуряваща една добра зрялост на плода. Извършихме оперативно раждане чрез цезарово сечение и се роди едно здраво момиченце. За радост на мама, татко, цялото им семейство и вдъхновение за целия ни екип.

Какво е за Вас удовлетворението от работата?

Моята работа е да премахвам страданията на хората, да пазя живота им или да им помагам в най-хубавото приключение - създаването на нов живот. Дали успешната работа при мен приключва с появата на един чисто нов човек или с осигурени години живот в добро здраве - просто искам да помагам на хората да се радват на живота заедно.

Искам да Ви върна години назад и да Ви попитам как избрахте специалността АГ?

Историята е добър пример за мен за “шегичките на живота”. Родителите ми са лекари. Или по-скоро, както майка ми се шегува, че съм казала като малка в едно детско предаване по радиото: “майка ми е лекар, а баща ми акушер-гинеколог”. Когато реших, че искам да следвам медицина, те не бяха много съгласни. Водихме преговори и накрая стигнахме до консенсуса, че ще следвам медицина, но в никакъв случай няма да ставам акушер-гинеколог. И така 5 години лекции, упражнения и практики, в които аз упорито повтарях на асистентите и колегите си, че ще стана всичко друго само не и акушер-гинеколог. Но ми беше трудно да избера, като на всички колеги най-вероятно, защото се страхувах специалността да не ме ограничи. Исках да не се откъсвам от цялата медицина. И така станах акушер-гинеколог. В акушерството имаш майка и развиващ се човек, за които отговаряш. И всичко може да се случи и с двамата. В гинекологията - цялата гама заболявания. И трябва да имаш знанията и уменията да посрещнеш всичко това във всеки един момент. Но най-хубавият бонус на специалността, който съвсем скоро осъзнах е, че сме единствените специалисти, които търсиш без да си болен или да имаш проблем - за раждането.

Кои са учителите, на които дължите най-много за формирането си като личност и професионалист?

Тези, които ме и вдъхновяват с личните и професионалните си постъпки, но и тези, които повярваха в мен, когато аз самата не го бях направила още и ми подадоха ръка. Родителите ми. Изключително съм благодарна на съдбата за възможността да работя с доц. Славчев. Той формира хирурга и специалиста в мен. Върху моята личност са оставили следата си и всички колеги, с които съм имала възможност да споделя работата.

Коя е най-голямата трудност, с която се сблъсквате сега, в този труден момент на епидемична ситуация?

Да намеря пулсоксиметър и медикаменти за боледуващия ми в момента мъж.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си, които независимо от обстановката всеки ден посрещат всеки ден новия живот?

Доблест и професионализъм.