Д-р Петко Гинев: Работата ми като военен лекар ме научи да се справям с неизвестното

Старши лейтенант д-р Петко Гинев завършва медицина в София през 2020 г.

От 2018 г. до 2020 г. е доброволец в Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА. През 2020 г. става част от екипа на клиниката и офицер в Българската армия. Малко след това заминава и на първата си мисия зад граница – в столицата на Мали - Бамако, където в продължение на 4 месеца отговаря за здравето на личния състав на щаба на операцията. През 2021 г. отново изпълнява мисия в африканската страна.

В разгара на пандемията работи в COVID-зоните на ВМА в помощ на екипите, които са едни от най-натоварените в национален мащаб.

Професионалните интереси на д-р Гинев са насочени в областта на ортопедичната травматология и ендопротезирането на стави.

Д-р Гинев, зад Вас са две мисии в Мали, пред Вас е пътуване до Антарктида. Защо обичате толкова пътешествията?

Защо не? Възползвам се от възможностите, които ВМА и Българската армия ми предоставят. Смятам, че да служа и работя на тези екзотични места е най-голямото приключение за един лекар. Рисковите пътешествия са подходящи, докато все още съм ерген, след това ще дойдат други ангажименти в личен план, които ще ангажират моето време и внимание.

На какво Ви научи работата в една от най-бедните африкански страни?

Медицински погледнато, работата в Африка ме научи да се справям с неизвестното. За един млад лекар е безценно да получи възможността да взема решения сам. По този начин той може да си направи самооценка и да види над кое свое качество трябва да поработи още, за да се доусъвършенства.

При тези условия осъзнаваш колко важна е екипната работа. Когато си изолиран в една база, с малък екип от трима българи, които са единствената ти опора, можеш да усетиш стойността на това какво е да имаш екип и колко е важно да полагаш усилия за него.

Освен всичко, работата в Африка ми показа, че дори едно обикновено хапче за глава би могло да бъде безценно. Трябва да сме благодарни за това, което имаме и да не се оплакваме повече от нужното.

Сега приемате ново предизвикателство – да бъдете лекар на кораба, с който заедно с нашите антарктици, ръководени от проф. Христо Пимпирев, ще стигнете до Южния полюс. Какво очаквате като човек и лекар от това пътуване?

Винаги съм искал да стигна до Южния полюс, но не съм си и помислял, че това ще стане реалност. Е, явно трябва да внимавам какво си пожелавам! Не само, че ще сбъдна тази моя мечта, но и ще го направя в качеството си на лекар на първото изобщо плаване в историята ни от Варна до Антарктика. Очаквам с голямо любопитство да се докосна до Ледения континент. А като медик очаквам същото, каквото и преди двете ми мисии – най-лошото. И затова се готвя усърдно и за това предизвикателство.

Всъщност, как решихте да станете лекар?

Няма да ви изненадам, като кажа, че страстта ми по медицината се запали в качеството ми на пациент, какъвто съм бил не един и два пъти. А защо избрах да последвам тази страст, може би заради приключенския си характер. Еднообразие в медицината няма. Едва ли идва момент в живота на един лекар, когато смята, че е видял всичко.

А защо избрахте ортопедията?

Счупеното носи щастие. Макар да носи доста повече стрес и за пациента, и за лекаря. Обичам да виждам резултата от труда си пред очите ми. Ортопедията е като високоспециализиран час по труд и техника, в който трябва да възстановиш увредените структури от мускулоскелетната система. Когато това дело се увенчае с успех, насладата е голяма, а пациентът е щастлив. Ние също.

Кои са учителите Ви в професията?

Учители са всички мои колеги, с които работя, както и моите пациенти. Клиниката по ортопедия и травматология ме учи още от времето, когато бях студент в пети курс. Месеците прекарани в COVID-клиники ме срещнаха с много лекари, които ме научиха на много в медицината. ВМА разполага с истински професионалисти, които могат много да дадат на човек, който има желание да се учи.

Какво Ви носи най-голямо удовлетворение от работата?

Случайно да видя свой пациент известно време след операцията, който да си е върнал качеството на живот отпреди травмата. В крайна сметка ортопедичните пациенти идват с дадено страдание и очакват от нас лекарите да го премахнем, за да може животът им да не бъде бреме. 

Какви са професионалните Ви планове за бъдещето – непосредствени и по-далечни?

Непосредствените ми планове са да се подготвя за експедицията и след това през декември месец да отплавам за Южния полюс. По-далечните ми професионални планове са свързани единствено и само със същинска медицина. След завръщането от Антарктика предстои същинската част от професионалното ми развитие – ортопедия и травматология. А плановете ми включват това да стана добър травматолог. Разбира се, иска се доста работа.

А коя е най-голямата Ви мечта – като лекар и човек?

Най-голямата ми мечта е да изживея живота си достойно както като лекар, така и като човек.

Какво бихте искали да пожелаете на колегите си – хората, заедно с които бяхте доброволец по време на COVID-пандемията и всички останали, с които сте заедно в клиниката?

На всички колеги желая да запазят човечността и любопитството си.