Д-р Стоян Пеев: Медицината не е само наука, тя е и изкуство

Д-р Стоян Пеев е на 44 г., но оперира най-тежките аномалии в урологията при деца. Той е началник на Отделението по детска урология на „Пирогов“ от 2018 г. Работата с деца е мисия за него, а желанието му да въвежда и практикува най-последните новости в областта на детската урология – професионален път, свързан с непрекъснато усъвършенстване и надграждане.

Както много други млади и перспективни лекари у нас, д-р Пеев също е имал възможност да работи в чужбина. Той обаче е предпочел да остане да работи тук, защото, както казва, е „много обвързан с България и шансът да се развива човек у нас не е малък“.

Д-р Пеев е участвал в последната трансплантация на бъбрек на дете от жив донор у нас, а случаят, покрай който нашумя името му напоследък, е с операцията на бебе, родено с тежка аномалия и липса на пикочен мехур.

Извън работата д-р Пеев е горд татко на две момиченца, с които с радост споделя малкото свободно време, което има.

Д-р Пеев, защо избрахте да учите медицина и да бъдете лекар?

Като малък имах нещастието да боледувам доста, няколко операции са ми правени. Имам опериран апендикс, след това и редица интервенции поради големи сливици и последващи усложнения. Престоите ми в болницата може да са породили някаква форма на любов към медицината.

Вече в гимназията, когато човек осмисля какво го интересува и му харесва, усетих, че имам предпочитания към химията и биологията, както и интерес към лекарската професия, отговорноста, която носиш, интересните случаи... В 11 клас твърдо реших да кандидатствам медицина. За мой късмет, бях приет още от първия път.

Започнах да уча медицина, към пети курс ми хареса урологията и по-специално работата с деца. След завършването си, се ориентирах да кандидатствам за специализация по урология. Тогава 2-3 години бяха нулеви, отбих военната си служба и след това се явих на конкурс за урология. Първо една година съм работил в „Бърза помощ“ в екип на линейка във вътрешно отделение. Работил съм и в други спешни кабинети, за да мога се издържам.

През 2002 г. се явих на конкурс, спечелих го и се зачислих като специализант в Клиниката по урология в „Пирогов“ и от 2007 г. съм специалист по урология. През 2005 г. се явих на конкурс за научен сътрудник и тогава започнах постоянна работа в Клиниката по спешна и детска урология. От 2018 г. съм началник на Отделението по детска урология.

Имаше голяма дупка в поколенията и много колеги се пенсионираха, така дойде и нашият ред. Имах доста възможности да се развивам и да специализирам в чужбина, но останах тук. Имах шанса да участвам в програма през 2006 г. между България и Франция за трансплантации на бъбреци при деца от живи донори. Бях за 3 месеца на специализация в Париж през 2009 г., благодарение на която много се обогатих професионално. Когато се върнах, започнах да прилагам това, което съм научил. Натрупах опит, имам желание и възможности да се развивам в тази област, както и да подпомогна развитието на детската урология в България. През 2010 г. правихме последната планова трансплантация на бъбрек при дете от жив донор, но за съжаление от тогава нямаме такива операции.

Какво би трябвало да се промени според вас в системата за специализиране на младите лекари?

Като цяло, смятам, че сега е доста облекчено началото на една специализация. Аз мога да коментирам за урологията, където обучението е на доста добро ниво, специализантите са ангажирани в целия процес на работа. Бих препоръчал да има повече възможности за допълнителни курсове на обучение в чужбина или в няколко различни болници.

Другото, което бих върнал, е конкурсът за зачисляване. В момента специализантите се явяват по желание, те не са подготвени теоретично предварително и нямат нужната първоначална основа. Сега те се дообучават във времето, което е по-сложно. Може би премахнаха конкурсния изпит за зачисляване, за да привличат повече специализанти, защото сега много от студентите, които завършат медицина, предпочитат да се пробват в чужбина.

Ние имаме добър екип от специализанти, тъй като към урологията има интерес от младите хора. Последно преди 3 месеца назначихме трима колеги, но бяха 4 свободните места. Когато аз кандидатствах за специализант, имаше 2 свободни места, а бяхме 15 желаещи. По принцип, през последните години има отлив на желаещите да специализират в България.

Вие не се ли изкушихте да останете във Франция, да речем, след като сте били там?

В случая бях прекалено обвързан с България тогава, а и моята цел не беше да емигрирам, а да се обогатя и да видя най-новите тенденции в тази област. Шансовете, които имам у нас да оперирам тежки аномалии, са в компетенцията на доцент или професор във Франция. Ако започвах работа там, трябваше да се върна 10 години назад в практиката си. Смятам, че шансът да се развива човек в България не е малък.  

Смятам се за амбициозен в професията си и съм убеден, че когато си поставиш определени цели и ги гониш, е неизбежно те да се осъществят. Също така, съм се убедил и в един друг принцип, който и в медицината съществува - правиш каквото трябва, а става каквото ще. Т.е. ние полагаме всички усилия, но нещата в природата са изменчиви.

Какво ви удовлетворява най-много в работата?

Най-много ме удовлетворява, когато видя едно оздравяло дете, както и когато родителите му вече са спокойни за бъдещето му. Другото, което ме радва, е когато експериментираш или правиш нещо ново и също се получат добри резулатти. Медицината не е само наука, тя е и изкуство. В нея има както стандарти, които се спазват, така и креативност. С възрастта се натрупват опитът и спокойствието.

Как е детето, което оперирахте наскоро с аномалия на пикочния мехур?

Иванчо е много добре, възстановява се отлично. В следствие на операцията той вече ще отделя урина през новосъздаден отвор в основата на пениса. Основният проблем при тези деца е с инконтиненцията (незадържането на урината), и често те се напишкват постоянно. Там целта ни е да създадем възможност за задържане на урина, за да могат тези деца да се социализират нормално и след време да ходят като всички на училище. Затова първо се създава по-голям обем на пикочния мехур и се прави операция за постигане на задържане на урината. Ние се стараем да създадем максимално близки до естествените органи, но тази аномалия е много тежка и това е трудна задача.

Много зачестиха злокачествените заболявания при децата. За последните 4 месеца имахме 2 много големи тумори на бъбреците, които оперирахме с добър резултат. Последното детенце, което е на 1 годинка и оперирахме наскоро, имаше 15-сантиметров тумор на бъбрека. 95% от органа беше тумор, но успяхме да го изчистим успешно. В урологичната сфера туморите са основно в много ранна детска възраст – от 3 месеца до 2 годинки и след това ракът на бъбреците зачестява при възрастни хора. Ако се хванат в ранна фаза и не са напреднали в стадия си, независимо колко са големи, може да се премахнат радикално и  детето да има добър шанс.

При децата в последните 10 години много зачестиха случаите на бъбречно-каменна болест. Може би в следствие на неправилния начин на живот и режим на прием на течности, а и фактът, че на Балканите сме ендемичен район за бъбречно-каменна болест, води до увеличение на тези болни дори в детска възраст. Имаме случаи на камъни в бъбреците с бъбречни кризи още при 2-годишни деца.

Основно в нашата клиника се занимаваме с вродените аномалии на бъбреците и пикочните пътища, мъжката полова система, а също и последствията от неврогенните пикочни мехури при спина бифида и хидроцефалия.

Кои фактори причиняват най-често камъни в бъбреците?

Тези камъни са различни видове в зависимост от минералния им състав. По принцип, прекаляването с храни, съдържащи много калций, като прясно и кисело мляко, също така приемането на тежки меса, кайсий, патладжани и шоколад се смята, че подпомагат образуването на камъни в бъбреците. Първо е необходимо да се установи какъв е видът на камъка и след това се подготвя правилната диета, която да подпомогне профилактиката на болестта.

Най-важното в превенцията на заболяването е да се приемат достатъчно течности и децата да се научат да уринират правилно, да не стискат дълго време, когато са в детската градина и в училище. Има неутрални минерални води, които могат да се консумират постоянно, такива са от изворите в Горна баня, Банкя, Хисаря. Не се препоръчва консумацията на газирани напитки.

Трудно ли се работи с деца?

Винаги е трудно да се работи с деца, защото няма добра директна връзка с тях, не могат да споделят къде и какво ги боли, особено, ако са по-малки. Но затова имат родители. От друга страна, е много приятно да работиш с деца, защото те са чисти и невинни, а и освен това детският организъм има способността да се възстановява много бързо. При тях шансът да се излекуват напълно е много голям.

Как се разтоварвате от стреса?

В момента, за съжаление, не ми остава много лично време. Старая се да посветя свободното си време на моето семейство, имам две малки момиченца. Каката е на 4 годинки, малката е на годинка и 10 месеца. Опитвам се да намирам време за жена ми и за тях, да играем и да се забавляваме заедно. За мен е най-голямото удоволствие, когато  мога да се порадвам на децата си.

Ако имам възможност, обичам да спортувам, но за съжаление напоследък това време е изключително малко. Аз съм бивш състезател по волейбол и баскетбол. Обичам да практикувам тези два спорта, а също и да плувам.