Д-р Тоня Николова:Трансфузионната хематология е по-малко позната специалност, която всъщност е много интересна

Д-р Тоня Николова е специалист по трансфузионна хематология в УМБАЛ и ДКЦ „Пълмед“ от 2017 г. Завършва МУ- Пловдив през 1990 г., а специалност по трансфузионна хематология придобива през 2000 г. В началото на кариерата си е лекар в Детското отделение на болницата в Карлово.

През 1993 г. постъпва на работа в Центъра по трансфузионна хематология - Пловдив, където 12 години по-късно става завеждащ сектор „Управление на качеството и контрол на кръвта и кръвните съставки“. Впоследствие застава начело и на Отделението по диагностика на кръвта и кръвните съставки на този център.

Д-р Николова, как решихте да се посветите на медицината? Изиграха ли роля семейството и училището за този Ваш избор?

В моя случай интересът към медицината се зароди още в ранното ми детство, тъй като израснах в обкръжението на хора, свързани с нея. Баща ми беше ветеринар и често ме водеше със себе си, така че още като дете имах възможност отблизо да наблюдавам как се грижи за и лекува различни животни.

Вуйчо ми, с когото бяхме много близки, беше уважаван професор по ортопедия и травматология и също, както баща ми, беше човек, на когото се възхищавах и който беше пример за подражание за мен.

Така още от най-ранна възраст в мен постепенно се зароди интересът към медицината, който с времето се превърна в осъзнат избор и професионално призвание.

Започнали сте кариерата си на лекар в Детско отделение. С какво Ви обогати работата с деца в първите години от практиката Ви?

Работата с деца беше едно от най-големите богатства за мен в началото на професионалния ми път. Тяхната невинност, искреност, интуитивност и неподправеност ме научиха на много – не само като лекар, но и като човек.

А моментът, в който усетиш, че си спечелил доверието на едно дете, е истински подарък. Това е усещане, което и до днес помня и нося в себе си.

Как се насочихте към специалността трансфузионна хематология? Кои бяха най-добрите Ви учители – онези, които допринесоха най-много за формирането Ви като специалист?

Това е специалност, за която почти не се говори по време на обучението на студентите медици. Тя е по-малко позната, но е много интересна. Има интердисциплинарен характер и обхваща дялове от имунология и имунохематология, микробоилогия и вирусология, спешна хирургия, изгаряния, сърдечносъдова хирургия, акушеро-гинекологична практика, неонатология и педиатрия, хемодиализа и др.
Към трансфузионната хематология се насочих донякъде благодарение на сестра ми, но и на любопитството ми. Когато тя завърши своето образование като лаборант и започна работа в трансфузионен център, именно тогава аз се запознах и открих трансфузионната хематология като наука и като професионално направление.

По този начин имах възможността да се запозная и с хората, които впоследствие се превърнаха в мои учители и в голяма степен определиха професионалния ми път – д-р Румяна Вангелова, д-р Петя Самарджиева и останалите колеги от екипа на Кръвен център - Пловдив. Техният пример, знания и отношение към професията бяха вдъхновението, което отключи моя интерес.

На кои професионални и етични принципи държите най-много в контактите с колегите Ви клиницисти?

Няма нужда да изброявам всички професионални и етични принципи, на които държа, защото те са и общочовешки, но в отношенията с колегите клиницисти за мен винаги на първо място са били взаимното уважение, доверието и безкомпромисната искреност.

Това са ценности, които колегите ми знаят, че могат да очакват от мен, и които аз също се надявам да срещам в работата си с тях. В медицината няма място за его и предразсъдъци. Всяко решение трябва да бъде водено от най-добрия интерес на пациента, а именно взаимното уважение, доверието и искреността са сред основополагащите принципи, които правят това възможно.

Естеството на работата Ви не предполага постоянен контакт с пациентите, как постигате необходимата добра информираност за тяхното състояние, проследявате ли резултатите от лечението им, когато то включва и трансфузии на кръв и кръвни продукти? Разкажете за случаи от практиката Ви, в които контактът с пациента е бил особено удовлетворяващ за Вас?

Права сте, естеството на моята работа не предполага постоянен пряк контакт с пациентите, затова изключително важна е постоянната комуникация с лекуващите екипи.

Всяко решение, развитие и последствие, свързано с кръвопреливане и приложение на кръвни продукти, се проследява чрез директна комуникация между мен и медицинските специалисти, които вземат решенията за лечението на конкретния пациент, а в повечето случаи това решение е общо. Взаимната консултация помежду ни е задължителна и е неразделна част от добрата медицинска практика.

Разполагаме с установени канали за своевременен обмен на актуална информация относно състоянието на пациента, ефекта от проведеното лечение и необходимостта от последващи действия. По този начин, дори когато нямам постоянен пряк контакт с пациента, оставам информирана за развитието на състоянието му и резултатите от приложената терапия.

Как според Вас може да бъде преодолян недостигът на кръв и отливът на кръводарители?

Според мен ключът е в информираността и възпитанието.  Преодоляването на страха, незнанието и погрешните представи, свързани с кръводаряването е нужно да се превъзмогнат. Създаването и изграждането на правилно отношение към кръводаряването от най-ранна възраст е процес, който изисква стратегия на национално ниво и ангажираност на обществото.  Имаме нужда от повече постоянни и добре насочени послания, особено към младите хора, които да показват колко важен и достъпен акт е кръводаряването.

Практиката показва, че когато има апел, свързан с конкретен човек или конкретен случай, се отзовават голям брой граждани. Това за мен е показателно, че съпричастност има – нужно е просто да достигнем до хората, да ги докоснем и да им дадем достатъчно информация и увереност, за да превърнем еднократния жест в трайна култура за доброволно кръводаряване.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, филми, музика, дестинации за пътешествия, хоби? Как си почивате най-добре?

Свободно време? В медицината това по-скоро ми звучи пожелателно! Но в редките моменти на почивка обичам да се потапям в любими или нови книги, да посещавам музикални постановки и да откривам нови дестинации чрез пътувания и туризъм. А най-прекрасно е, когато те се съчетаят едновременно!

Коя Ваша професионална мечта бихте искали да видите реализирана в близко време заедно с колегите си от отделението?

На първо място за мен в момента стои липсата на кадри и развитието на следващото поколение специалисти в трансфузионната хематология. Това е кауза, към която съм силно ангажирана и за която ще продължавам да правя всичко по силите си – да подкрепям, обучавам и насърчавам младите колеги да се развиват, да надграждат знанията и уменията си и уверено да вървят напред в професията. Така, както моите учители са ме вдъхновявали и са ми помагали да израствам, аз също бих искала да бъда опора, пример и вдъхновение за младите лекари. Без човека никоя техника и научно постижение не би могло да се приложи. Това е една от най-важните ми професионални ангажираности, наред  с постоянното въвеждане и прилагане на нови методи, техники и стандарти в трансфузионната медицина.