Доц. Жана Казанджиева: Благодарение на традиции в лекарските фамилии има все още лекари в България

Доц. Жана Казанджиева, дерматолог в Клиника по кожни и венерически болести на УМБАЛ „Александровска” беше един от главните специалисти, които преглеждаха и тестуват безплатно за кожни алергии в рамките на IХ-та Национална кампания за диагностика и профилактика на кожните алергични заболявания,  която се проведе от 20 до 23 ноември. Тази година тя беше насочена към контактния дерматит и към алергии, възникващи в работната среда. Едни от най-често засегнатите професионални групи са фризьори, козметици, автомонтьори, строители, манкюристи, шивачи и кроячи (поради контакта с текстилни бои). В риск са работещите с химикали, селскостопански работници, хигиенисти и много други. Алергологичното тестуване е единственият доказателствен метод за установяване на контактна алергия, която може да се прояви навсякъде, но най-често се локализира по ръцете и клепачите. Пред Zdrave.net доц. Казанджиева сподели защо е избрала дерматологията и как се справя с несгодите в професията.

- Доц. Казанджиева, каква е причината да изберете медицината за свой професионален път?

- Това е фамилна професия. Майка ми и баща ми са лекари, синът ми е лекар, съпругът ми. Това са неща, които почти се наследяват и слава Богу, че е така, защото България е на път да остане почти без лекари. Хората, които са от лекарски семейства са някак си по-закърмени с всички неприятности, които носи професията и са малко по-всеотдайни. Мисля, че благодарение на дългите традиции в лекарските фамилии има все още лекари тук. Винаги се шегувам, че като семейство можем да направим цяла клиника. Наистина положението е трудно обаче и почти всички мои братовчеди и племенници са в Америка или в Германия. Т.е. масово младите напускат заради несравнимо по-добрите условия в чужбина.

- А кога избрахте дерматоалергологията?

- Аз съм си класически дерматолог, възпитаник на старата школа. Младото поколение предпочита да работи в областта на естетиката, докато моето поколение много повече сме насочени към класическите кожни болести, а естетиката е просто допълнение. Дерматоалергологията е клон на дерматологията, така както са клон дераматомикологията (науката за гъбичните заболявания), венозните улкуси. Алергологията е много по-нова специалност. За тези които смятат, че дерматоалергологията е част от алергологията ще припомня накратко историята й.

Началото на дерматоалергология е поставено от известния учен Алберт Найсер. За тези, които са имали съмнителната привилегия да се разболеят от трипер, това е човекът, който е открил причинителят на болестта. По това време лечението е само с живак, но той предизвиква много странични реакции. Търсейки как да ограничи страничните реакции, Найсер прави първото тестуване. В днешно време има европейска стандартна серия за тестуване, има хора, които следят динамиката на алергените в Европа. В демато-алергологията ние категорично сме европейци. Ползваме стандартната европейска серия, а резултатите ни по отношение на честотата на алергиите с нищо не се различават от средноевропейските. На първо място като главен алерген е никелът, след това кобалт и хром. Веднага след металите се нареждат козметичните алергени - перувиански балсам, парфюмите и консервантите.

- Какво трябва да избягват хората с тези алергии?

- Алергичните към никел трябва да избягват подобни накити, руж, фон дьо тен, консумация на броколи, зелен  фасул и ядки, а при алергичните деца - да се наблюдават при допир с подобни играчки, детски гримове, лепило, боксови ръкавици и др. Никелът се съдържа и в медицински изделия, импланти, копчета на панталони, монети.

- Какъв е процентът на хората с алергии?

- Очакванията са през 20-30-те години на нашия век всеки втори да е с алергия. Ние все по-успешно се борим с инфекциите, а нещата в природата са в равновесие и съответно алергените стават все повече.

- Вие по какъв начин се справяте с психическото напрежение?

- Вероятно благодарение на това, че цялото семейство сме лекари. Не мисля, че някой друг би изтърпял жена, която работи от 7 до 7. Детето ми като беше малко също се чувстваше сравнително лишено от майчиното си внимание, но това са неща, които с течение на времето просто се приемат. Иначе мисля, че като във всяка професия – професията се нагажда към семейния живот и обратното. Но голямо значение има разбира се откъсването и зареждането за преодоляването на т.нар. „бърнаут“ синдром. Лекува се с конгреси и конференции, когато виждаш, че медицината върви, на какво ниво се движи и се радваш на новите открития. Минала съм през много неща в дерматологията. Напоследък много се занимавам и с детските хемангиоми, много дълго време се занимавах с усложнения след татуировките. Работила съм много, много неща. Просто в медицината спасението е, когато нещата са ти интересни да задълбаеш в тях и да гориш в тях. Иначе не се получава.