Проф. Петър Маринов: Най-силно ми въздейства работата със студентите и младите лекари

Проф. Петър Маринов е председетел на Националната асоциация на експертите по психично здраве. Психиатър и съдебен психиатър с дългогодишен опит, университетски преподавател и автор на многобройни научни трудове и публикации в наши и чуждестранни издания. В момента преподава в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. Съосновател на сдружени "Колегиум "Частна психиатрия".

Проф. Маринов, след толкова години, посветени на психиатрията, ще споделите ли какво Ви носи най-голямо професионално удовлетворение?

Работата с младите и с пациентите. Съчетавам ги с голямо удоволствие.

Част от професионалния Ви път е свързан със съдебната психиатрия. Как избрахте да се посветите на тази област?

Случайно. Аз бях психофармаколог и психиатър, но звеното по психофармакология се оказа непечелившо. Предложиха ми работа в клиниката по съдебна психиатрия, а аз преди това имах и добри професионални отношения с началника доц. Владимир Велинов, той ме прие и поведе в дебрите на тази трудна специалност.

Отговарят ли според Вас стандартите на работа в съдебната психиатрия у нас с възприетите в развитите страни?

Ние имаме исторически тенденции в съдебната психиатрия. Достатъчно е да споменем имената на големите Владов, Данаджиев и Шипковенски, които имат трудове в Европа, САЩ и дори Япония. Това е едно много високо ниво.

Имате зад гърба си немалък опит като преподавател. Кои са Вашите любими ученици?

Всички мои ученици са ми любими. Обичам ги и се грижа за тяхното развитие.

Как може да се обясни слабия интерес към психиатрията и съдебната психиатрия у младите лекари у нас?

Едната част от обяснението е заплащането, което е ниско, но и липсата на структури и ясни държавни регламенти също играе деструктивна роля.

Не е тайна, че депресиите и тревожността стават все по-голям проблем за много хора, на фона на отминаващата COVID пандемия, икономическата криза, бушуващата война близо до границата ни. Вашата докторска работа бе посветена на темата за създаването на скринингова система за депресивни и тревожни разстройства. Имат ли практическо приложение изследваните от Вас принципи и направените изводи за практиката днес?

Това е темата на моя докторат за придобиване на степен „доктор на медицинските науки“. Резултатите са важни, но институциите нямат интерес да се запознаят с тях. Правим опити да привлечем вниманието им, но е трудно, особено при липсата на лоби.

Вашият труд за шизофренията продължава да бъде сред най-търсените и изучавани монографии от областта на психиатрията. Продължавате ли научните си изследвания и в това направление?

Този труд ми е любим и надхвърля 500 страници. Опитах да обхвана най-важните неща. Установих, че колкото повече знам за тази болест, толкова повече неизвестни излизат на пътя ми. Шизофренията не е море, а океан. Не само подтиповете, но и различното протичане, дава основание за въвеждане на персонализираната медицина в психиатрията. Това днес е най-успешния подход.

Преди няколко месеца стана ясно, че се формира Национален съвет по психично здраве. Оптимист ли сте, че този новосформиран орган ще изиграе положителна роля за решаване на натрупаните проблеми и диспропорции в този област?

Все още е рано да се каже, но програмата за психично здраве 2020 – 2030 вече закъсня с повече от две години. Това не е добър старт за начинанието.

Кои са творческите планове, които искате да видите осъществени в недалечно бъдеще?

Имаме готов за печат учебник за студенти в обем 408 страници, всички преподаватели в СУ „Св. Климент Охридски“ и Тракийски университет участват в него. Предстои издаване на още академични издания, но нека засега да останат в тайна.

И, вместо финал, кои са любимите Ви занимания за свободното време – простите неща, които Ви правят щастлив като човек?

През зимата от време на време карам ски, ходя на море с голямо удоволствие. Срещите с добри приятели ме вдъхновяват, но най-силно ми въздейства кръжокът със студенти и млади лекари, разглеждането на случаи и анализирането на актуални теми.