10 мерки за по-прозрачно и ефективно изразходване на средства за нерегистрирани лекарства препоръча КЗК

Комисията за защита на конкуренцията препоръчва 10 мерки за по-прозрачни правила и по-ефективно разходване на публичните средства при доставка на лекарствени продукти, които не са разрешени за употреба в Република България. Предложенията включват промени в нормативната уредба, по-ясно разграничаване на различните видове доставки, създаване на единна информационна система за по-голяма публичност и въвеждане на по-ясни правила за случаите на клинична спешност.

Производството е извършено в рамките на правомощията на КЗК по чл. 28 от Закона за защита на конкуренцията за застъпничество за конкуренцията, в рамките на които антимонополният орган анализира нормативната уредба и предлага мерки за премахване на регулаторни пречки пред ефективната конкуренция, уточняват от КЗК.

Мерките по застъпничество за конкуренцията са приети след извършен анализ на нормативната база за доставка на лекарствени продукти по реда на чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и Наредба №10 от 2011 г. на Министерство на здравеопазването. КЗК образува производството след сигнал от Васил Пандов и публично изнесените данни за съществени разлики в доставните цени на едни и същи лекарствени продукти, закупувани от различни лечебни заведения.

Комисията установи, че лекарствените продукти по чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина представляват специфичен пазар. Те се прилагат за ограничен брой пациенти с тежки заболявания, когато липсва терапевтична алтернатива в страната, доставят се в ограничени количества, а при значителна част от тях съществува само един производител или ограничен кръг доставчици. Това обективно ограничава възможностите за конкуренция при част от продуктите.

В резултат на анализа КЗК намира за целесъобразно да бъдат направени изменения в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в Наредба №10. Сред основните предложения са ясно разграничаване между доставките за конкретен, поименно определен пациент и доставките за нуждите на лечебните заведения, отпадане на нормативното обвързване на доставките без прилагане на ЗОП с наличието или липсата на рамково споразумение на министъра на здравеопазването, нормативно уреждане на вече утвърдения модел на „постоянна публична покана“ към всички заинтересовани търговци на едро и въвеждане на ясни правила за случаите на клинична спешност и други. Публикуването на информация за реализираните доставки на нерегистрирани лекарствени продукти през последните пет години, както и за сключените договори и закупените количества би повишило прозрачността, би  улеснило информираността на потенциалните доставчици и по този начин би допринесло за ефективната конкуренция.

Препоръчваните от КЗК мерки имат за цел да осигурят по-прозрачен и предвидим механизъм за доставка на лекарствените продукти по чл. 266а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, да разширят кръга на потенциалните доставчици в случаите, когато конкуренцията е обективно възможна, и да създадат по-добри условия за ефективно разходване на публичните средства, без да се затруднява навременният достъп на пациентите до необходимото лечение.

В хода на производството КЗК получи пълно съдействие от Министерството на здравеопазването, което предприема необходимите действия за изменение на съответната нормативна уредба, подчертават от антимонополния орган. В този смисъл актът на Комисията по застъпничество за конкуренцията следва да се разглежда и като институционална подкрепа на усилията на ръководството на министерството за преодоляването на този значим за обществото проблем, което ще има положително въздействие, включително за конкурентната среда при доставката на тези лекарства, посочват още от там.

Пълния текст на решението можете да видите тук.