Най-честите инфекции в заведенията за дългосрочни грижи са инфекции на уринарния тракт, на респираторните органи и на кожата. Това сочат данни от проучване на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията (ECDC).
Един от съществените изводи в него е, че 3,1% от пребивавалите в такива заведения са имали поне една инфекция, свързана със здравните грижи (ИСМО) към момента на проучването, което обхваща периода 2023 - 2024 г.
Според ECDC това говори за сериозни пропуски в мерките за превенция и контрол на инфекциите, както и в управлението на антимикробните средства в заведенията, които се грижат за едни от най-уязвимите граждани на Европа – възрастните хора.
„Това проучване показва, че трябва да защитим по-добре обитателите на заведения за дългосрочни грижи чрез стратегии, основани на доказателства, засилено наблюдение и твърд ангажимент за реална промяна“, коментира Пьотр Крамарц, главен научен сътрудник на ECDC.
Най-честият идентифициран микроорганизъм при потвърдените ИСМО е Escherichia coli, следван от SARS-CoV-2, Klebsiella pneumoniae и Staphylococcus aureus. Въпреки това, само една на всеки пет ИСМО е била микробиологично потвърдена, което поражда опасения относно недостатъчна диагностика и лечение без окончателни доказателства, алармират експертите.
Повече от 4% от обитателите са получавали поне един антимикробен препарат към момента на проучването, като близо една трета от тези предписания са били назначени с профилактична цел.
Инфекциите на пикочните пътища са били основното показание както за лечение, така също и за профилактична употреба.
Проучването е оценило и нивото на подготвеност на заведенията за предотвратяване на инфекции, както и степента на разумна употреба на антибиотици.
Въпреки че почти всички заведения за дългосрочни грижи имат протоколи за хигиена на ръцете, едно на всеки 5 не разполага с персонал, обучен за профилактика и лечение на инфекциите. По-малко от половината са имали комисия по профилактика на инфекциите, а близо 40% не са имали програма за управление на антимикробните средства.
Освен това, по-малко от едно на 10 заведения е предоставило обучение за правилни практики за предписване на антибиотици.
Четири от пет заведения за дългосрочни грижи съобщават, че използват дезинфекция на ръце на алкохолна основа като основен метод за хигиена на ръцете, докато едно от всеки пет разчита основно на измиване с вода и сапун.
Въпреки това, почти една трета от заведенията не са разполагали с редовна система за наблюдение на хигиената на ръцете и предоставяне на обратна връзка на персонала.
В отговор на тези констатации, ECDC призовава националните здравни органи и мениджърите на заведения за дългосрочни грижи да засилят профилактиката и контрола на инфекциозните заболявания в тях чрез обучение на персонала, разпределяне на допълнителни ресурси, подобряване на наблюдението и насърчаване на ясни насоки и по-висока осведоменост. Също така препоръката е да се утвърди дезинфекцията на ръце на алкохолна основа като основен метод за хигиена на ръцете и да се подобрят практиките за предписване на антимикробни средства, като се фокусират върху рационализиране на профилактичната употреба.
Тези действия са от съществено значение за защита на здравето на обитателите на заведения за дългосрочни грижи и ограничаване на разпространението на антимикробна резистентност в цяла Европа, заключават експертите.
На 6 май преди 101 години се слага началото на едно от най-зловещите предателства към българския род, извършено с дейното участие на СССР и българските комунисти. Във Виена е подписан и обнародван така нареченият Майски манифест - обръщение на Вътрешната македонска революционна организация към македонското население и македонските революционери. Документът апелира към обединение на всички крила на македонското освободително движение в „единен балкански революционен фронт“ и към тясно сътрудничество с Коминтерна. Манифестът прави разлика за първи път между „македонския“ и другите балкански народи. Поради това този акт се смята днес в Република Македония, като един от основните жалони по пътя към официалното създаване и признаване на отделна македонска нация. За България обаче последиците са зловещи – откъсната е жива плът от народа и изконните български земи, фалшифицирана е историята с измислена македонска нация, която днес е заела войнстващи позиции срещу Отечеството си Подписването на манифеста е резултат от политиката на СССР за привличане на македонското революционно движение към общи действия с международното комунистическо движение. По това време СССР се опасява от създаването на антисъветски блок на балканските държави под влияние на Франция. Затова Коминтернът отново отправя поглед към национално-освободителните движения на балканските народи с цел компартиите да ги използват като въоръжени сили срещу балканските държави в борбата им за проваляне на антисъветския блок. Деветоюнският преврат от 1923 година и разгромът на последвалото Септемврийско въстание, в които ВМРО е взела активно участие, ясно показват, че това е сила със сериозен боен потенциал. Затова комунистите правят опит тя да бъде привлечена за съюзник в техните въоръжени метежи. С евентуалното спечелване на ВМРО, БКП би лишила от сериозен съюзник правителството на професор Александър Цанков, потушило жестоко комунистическия бунт. Основни действащи лица в заверата са представителите на ВМРО Петър Чаулев и Александър Протогеров, на СССР и Коминтерна - Соломон Голдщайн - Черски, на БКП Никола Харлаков и Филип Атанасов от Македонската федеративна организация. В самия документ ВМРО поема задължението да води борба за освобождаването и обединяването на Македония като: „независима и самостоятелно управляваща се държава.“ За целта тя ще се опира на силите на македонското население, „крайните прогресивно-революционни движения в Европа и на Балканите“ и подкрепата на СССР. Така се постига обединение с федералистите, включително и с ренегатите на преминалия на сръбска служба Стоян Мишев. Крайната цел е определена — включването на Македония като равноправен член на замислената от Георги Димитров и Коминтерна Балканската федерация. В манифеста категорично не се говори за българи в Македония, а цялото население на областта е обявено за поробен „македонски народ“, който може да се смята за „самостоятелна политическа единица на Балканите“. ВМРО се обявява и против трите трите държави, които са си поделили Македония — Гърция, Сърбия и България.