Адв. Димитрова: Ако искаме спокойствие в системата, здравната вноска трябва да се увеличи

Всъщност увеличението тази година е много по-малко от увеличението предходните две години и това вероятно ще доведе до сериозен дефицит в здравната система. В болничната помощ на този етап с финансите, с които ще разполага Касата, не се предвижда увеличаване на цените на клиничните пътеки. Това коментира пред Bulgaria ON AIR председателката на Българската болнична асоциация (ББА) адв. Свилена Димитрова във връзка с проектобюджета на НЗОК за 2026 г., който предстои да бъде разгледан днес на първо четене в здравната и бюджетната комисии в парламента.

„Начинът на финансиране на болниците е през извършената от тях дейност чрез заплащане на клинични пътеки и ако не можем да ги актуализираме вече трета година, предвид инфлацията, предвид увеличаващите се разходи във всички пера на една болнична дейност, включително и на заплати, тогава как се очаква лечебните заведения да функционират спокойно?“, попита тя.

По отношение на заплатите в сектора адв. Димитрова отбеляза, че тяхното регламентиране не трябва да става през закон. „Не мога да си представя как този сектор, противно на всички останали, ще започне да се развива по един нов начин, в който заплатата ще е определена в закон, но приходите няма да са гарантирани“, каза тя и отбеляза, че този подход няма нито икономическа, нито правна обосновка. Тя нарече включването на тези средства в бюджета на Касата „парадоксално“ и по този начин се нарушават както принципите на финансирането на здравеопазването, така и икономическата логика, предвид факта, че се залагат гарантирани заплати, без да има значение кой какъв принос и квалификация има. „Т.е. даваме пари на калпак, без значение от качеството на работата“, обобщи адв. Свилена Димитрова.

По думите й 260-те млн. евро, заложени за заплати на медиците, е трябвало да бъдат използвани по-рационално. Тя припомни за организираната среща в парламента с млади лекари и специализанти, на която бяха изложени проблеми, свързани със специализациите, и отбеляза, че тези средства биха могли да бъдат насочени към решаването на тези проблеми. „И то не с даване пари на калпак, а със стимулиране на това да има правилно разпределение на специализанти, да има специализанти във всички сфери, в които имаме нужда, защото има зони на медицината, в които можем да се окажем в сериозен дефицит след няколко години“, подчерта тя.

Като проблем по отношение на средствата председателката на ББА посочи и неяснотата дали тези средства ще са за всички лечебни заведения за болнична помощ, или само за някои, което пък би ощетило специализантите в „непривилегированите“ болници.

Адв. Димитрова се спря и конкретно на здравните осигуровки, като отбеляза, че една четвърт от българите са здравнонеосигурени и не се знае да се взимат мерки по тази линия, държавните служители продължават да не плащат здравни осигуровки, а плащаното от държавата за тях е по-малко от регламентираното за всички останали.

„Ако искаме спокойствие в системата, трябва да гледаме в посока увеличаване на здравната вноска – дали тази или следващата година, но това трябва да е нещо, което ние планираме. Защото сме с най-ниската здравна вноска в Европа и тези проблеми в момента в здравеопазването – недоволството от възнагражденията е пряка функция на това, че парите не стигат“, заяви тя.

Председателката на ББА отбеляза още, че въпросът за контрола върху дейността на лечебните заведения не е пряко свързан със стойността на клиничните пътеки. „Този контрол трябва да го има постоянно и той трябва да бъде в такава степен, че да гарантира да няма спекулация“, смята тя.