В края на октомври 2025 г. стартира информационно-образователната кампания „Цената на красотата“ на Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването, Асоциация Грижа за пациента и Портал на пациента, провокирана от случаи на пострадали от естетични процедури. Идеята на кампанията е да повиши информираността, да изгради култура на безопасност, етика и доверие в естетичната медицина.
За това кой има право да извършва естетични процедури и къде, както и кои органи осъществява контрол и дали се спазват регулациите, разговаряме с адвокат Калина Михайлова. Освен че има над 10 години опит в медицинското и фармацевтично право, адв. Михайлова е член на Управителния съвет на Асоциация на пациентите активни в здравеопазването.
- Адв. Михайлова, кой има право да извършва естетични процедури?
- Ако разгледаме естетични процедури по-всеобхватно, условно можем да ги разделим на естетични медицински инвазивни процедури и такива с козметичен характер.
Регламентирано е козметичните процедури да се извършват от козметици и само в козметични салони. Сред тези процедури са козметичен масаж на лицето, грим, перманентен грим (микропигментация с натурални растителни продукти), козметично почистване на лицето чрез ръчна екстракция, козметичен пилинг с козметични апарати и продукти, почистване на лице, оформяне и почистване на вежди, оцветяване на вежди и мигли, поставяне на изкуствени мигли.
Налице е относително нова специалност в направлението „Здравни грижи“ - Медицински козметик. В учебния план за тази професия са включени анатомия, пластична (естетична) хирургия, дермато-алергология, ендокринология, венерология, лазери в медицинската козметика и медицинска етика и деонтология. Медицинският козметик има право да прилага самостоятелно козметични грижи за кожата и кожните придатъци. Има право да извършва медико-козметични процедури, назначени от дерматолог или други медицински специалисти.
Естетичните процедури с инвазивен характер следва да се извършват единствено от лекари. В Закона за здравето инвазивната процедура се дефинира като: „всяко проникване през кожата, през лигавиците или през естествените отвърстия“. В този смисъл инвазивна процедура представлява инжектирането на ботулинов токсин, както и поставянето на обемзапълващи продукти (филъри).
Следва да се има предвид, че ботулиновият токсин е лекарствен продукт, който може да бъде прилаган само от лекари, само в лечебни заведения.
У нас не съществува единна здравна политика и синхронно действаща регламентация относно естетичните процедури – кои медицински специалности обхващат подобни процедури, какви са изискванията към качеството на естетичните процедури, морално-етичният им аспект.
Наредбата за Медицинския стандарт по пластично-възстановителна и реконструктивна хирургия от години ясно регламентира в обхвата си и естетичните медицински процедури в обхвата на тази специалност.
На 14 октомври 2025 г. в Държавен вестник бе публикувана нова Наредба за утвърждаване на Медицински стандарт по Кожни и венерически болести (влязъл в сила на 17 октомври 2025 г.). За първи път в новия стандарт по кожни и венерически болести е посочено, че Кожни и венерически болести е медицинска специалност, занимаваща се и с промени в повърхностните и дълбоки структури на кожата в резултат на процесите на стареене.
В Медицинския стандарт по кожни и венерически болести са заложени редица изисквания както към лекарите дерматолози, извършващи естетични процедури, така и към апаратурата, която следва да ползват.
Разгледана е също възможността лекари с други медицински специалности да извършват дейностите от областта на медицинската специалност Кожни и венерически болести, нов екип и под ръководството на лекар специалист по кожни и венерически болести.
Предвидено е, че и лица, които не са лекари могат да извършват подобни естетични процедури в екип и под ръководството на лекар-дерматолог.
Въведени са Критерии за качество на изпълняваните медицински дейности в амбулаториите за специализирана медицинска помощ (индивидуални и групови).
- Това изискване за извършване на процедури под ръководство от дерматолог няма ли да създаде конфликт с лекарите от други специалности, които са обучени и достатъчно квалифицирани, за да извършват естетични процедури?
- Медицинските стандарти са подзаконови нормативни актове и съответно всеки от тях регулира дейността в конкретната медицинска специалност. Медицинският стандарт по кожни и венерически болести се отнася само за специалистите по кожни и венерически болести и не се отнася за лекари от други специалности. Следвайки това правило, Министерство на здравеопазването и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ не следва да прилагат новия медицински стандарт спрямо лекари от други специалности.
Съгласно съдебната практика противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, утвърдените медицински стандарти в съответната област и с основните принципи на правото на медицинската помощ – своевременност, достатъчност и качество.
Предвид липсата на единна и ясна регламентация, към настоящия момент естетичните процедури са ясно посочени, че влизат в обхвата на пластично-възстановителната медицина и на кожни и венерически болести. В един съдебен процес срещу лекар от друга специалност, например очни болести, извършил естетична медицинска процедура, интересен би бил кой медицински стандарт ще приложи съдебния състав – предвид факта, че Медицински стандарт по очни болести няма, а единствените медицински стандарти, предвиждащи естетични процедури, са стандарти по пластична хирургия и кожни болести.
Подобна регулативна празнина е недопустима и води до несигурност за медицинските специалисти.
- Какви други лекари-специалисти извършват естетични процедури?
- Трябва да отбележим, че естетичната медицина не е самостоятелна специалност – нито в България, нито в международен план. Естетични медицински процедури се извършват от лекари с различни специалности с цел естетично подобряване на вида на пациента.
От юли 2025 г. има проект за Медицински стандарт по очни болести и в тази наредба е предвидена за първи път възможност лекарите офталмолози да извършват естетични процедури в околоочната област, включително поставяне на ботулинов токсин и обемзаместващи продукти (филъри). Трябва да се знае обаче, че посочения проект за медицински стандарт по очни болести още не е утвърден.
Естетични процедури се извършват още и от лекари специалисти по Ушно-носно-гърлени болести – в съответната област, и от АГ-специалисти в областта, в която имат компетентност.
Лекарите по дентална медицина и лицево-челюстните хирурзи също извършват естетични процедури в съответната за специалността им област. У нас това се приема полемично от представители на други медицински специалности. В Западна Европа е допустимо. Във Великобритания например, независимо дали е лекар по хуманна или по дентална медицина, ако е придобил съответната квалификация и притежава нужните умения, може да извършва естетични процедури.
- Кой е препоръчително да извършва естетични процедури, за да не настъпват увреждания и странични ефекти, и кой контролира тази дейност?
- Естетични медицински процедури следва да се извършват от лекари. Противното е незаконосъобразно.
Разбра се, риск от неблагоприятни последици е налице и при законосъобразно предоставени услуги от лекари специалисти. Неслучайно медицинската дейност е високорискова и е налице законодателно задължение за професионална застраховка.
В случай че е налице некачествено предоставена медицинска услуга, то всеки пациент може да сигнализира контролните органи – РЗИ, ИАМН. Спрямо медицинския специалист може да бъде ангажирана административна отговорност. Може да наложат санкции както на лекаря, така и на лечебното заведение, в което е извършена процедурата.
Регионалните здравни инспекции следят за дейността и в козметичните салони. Може и следва да правят проверки както регулярно, така и по сигнал.
Когато обаче лице, което няма право да осъществява естетични медицински процедури (например козметик), постави ботулинов токсин или филъри, спрямо него също може да бъдат предприети санкционни действия.
Едно от предвидените правомощия на ИАМН в Закон за здравето предвижда възможност да извършва проверки на всяко физическо и юридическо лице, което извършва дейност в противоречие със Закона за здравето, Закона за лечебните заведения или Закона за здравното осигуряване.
Законът за здравето казва, че само лекари може да извършват инвазивни процедури, и от това следва, че ако лица, които не са лекари, извършват инвазивни процедури, това е в противоречие със закона. Следователно Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ има правомощието и задължението да извършва проверки на тези лица, независимо че не са лекари и не работят в лечебни заведения.
В Наказателния кодекс пък е предвиден състав спрямо лица, които извършват дейност без съответната правоспособност. Предвиден е и по-тежък състав, ако лицето осъществява такава дейност в сферата на здравеопазването. Ако лицето е козметик и поставя ботулинов токсин или филъри, може да бъде подведено под наказателна отговорност, като се предвижда санкция, включително лишаване от свобода до три години.
- Какви са съветите ви към хората, които пристъпват към естетични процедури?
- Когато се доверяваме на някого за поставяне на ботокс, на филъри, за мезотерапия и за всичко, свързано с проникване през кожата, трябва да сме сигурни, че това лице е лекар. А най-лесният начин да го проверим е като влезем в единния регистър на лекарите, достъпен онлайн в сайта на Българския лекарски съюз. Ако лицето не е в регистъра, то няма право да упражнява дейност като лекар в България.
Преди да пристъпим към каквито и да било процедури следва да подходим с информираност и критичност. Следва да се доверяваме само на лекари за извършване на естетични процедури, а на козметиците – само за козметични процедури, за да се сведе до минимум рискът от неблагоприятни резултати.
- Как се контролира дали продуктите в естетичната медицина са качествени?
- Във връзка с нерегламентирания внос и търговия с лекарствени продукти като ботулинов токсин и с медицински изделия, каквито са филърите, контролен орган е Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Те следят за вноса и износа на лекарства и медицински изделия и може да предприемат съответните действия, за да спрат нарушенията. Налице е Инструкция за взаимодействие между Агенция „Митници“ и ИАЛ, в обхвата на която е нерегламентирания внос на лекарствени продукти и медицински изделия. Изпратили сме запитване по Закона за достъп до обществена информация до двете агенции какви и колко нарушения са регистрирани и какви санкции са наложени, но до момента още нямаме отговор.
- Като юридически експерт на информационно-образователната кампания „Цената на красотата“, какво смятате, че трябва да се направи за безопасността на пациентите?
- Отговорът не може да бъде еднозначен. Необходими са комплексни, синхронизирани промени и активни действия.
Категорично следва да се засили контролът.
Има предвидена възможност за контрол от страна от регионалните здравни инспекции и ИА „Медицински надзор“. Поискахме данни от 2022 г. до 2025 г. За този период от три години са извършени 32 проверки в лечебни заведения, като са наложени 3 санкции.
Предоставената информация от СРЗИ посочва, че за периода от 2022 г. до 2025 г. са извършени 13 проверки в лечебни заведения и козметични салони.
Контролът трябва да се засили както спрямо козметичните салони, така и спрямо лечебните заведения, особено на фона на тенденцията за бързо увеличаване на търсенето на такъв тип услуги..
Хората, които търсят естетични процедури, следва да бъдат добре информирани кой може да ги извършва, както и за естеството на всяка процедура. Сред задълженията на всяко лице е опазване на личното здраве. Пациентите следва да бъдат по-бдителни преди да пристъпят към съответната естетична процедура. Да извършват справка в публичния регистър на лекарите у нас. Чуждестранни лекари също може да упражняват професията си в България, но само ако дипломата им е призната от МЗ чрез съответната процедура, и също следва да са вписани в регистъра на БЛС.
Всеки пациент следва да е особено внимателен и критичен към рекламата, която им се предлага в социалните мрежи, по билбордове, лъскави списания.
Истината е, че Закон за здравето не позволява на лекарите и на лечебните заведения да се рекламират, но е факт, че това се случва.
Правомощия за ограничаване на рекламата в социалните мрежи не са регламентирани на този етап, затова и съответно такъв контрол не се упражнява.
Добре е също да се събуди съзнание у пациентите, че ако не са удовлетворени от дадена услуга, имат възможност да сигнализират контролните органи. По сигнал може също да се осъществява контрол на места, нерегламентирани за естетични процедури.
