Аркади Шарков: Намаляването на срока за възстановяване на здравноосигурителни права да е временна мярка

Намаляването на срока за възстановяване на здравноосигурителни права от 60 на 36 месеца да бъде временна мярка, която да действа само за периода 1 януари – 31 декември 2026 г. Това предлага здравният икономист Аркади Шарков в становището си към законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), внесен от депутата от АСП д-р Хасан Адемов.

„Подкрепям по принцип предложението да се замени изискването за възстановяване на здравноосигурителните права от 60 с 36 месеца. Корекцията възстановява вътрешната логика на закона и изравнява референтните периоди за прекъсване и възстановяване на права, което повишава правната предвидимост и мотивацията за доброволно спазване. Действащата асиметрия (прекъсване при липса на три вноски в 36 месеца, но възстановяване след 60 месеца) е трудно защитима както нормативно, така и комуникационно, и често превръща задължението в практически неизпълнимо за уязвими и самонаети лица. Намаляването на хоризонта снижава бариерата до достижим праг и създава реалистичен път за връщане в системата, без да променя принципа на задължителното, солидарно осигуряване“, пише в становището си Шарков.

Той обаче подчертава, че трябва да бъдат отчетени и рисковете за потенциална ерозия на солидарността, тъй като по-ниският праг може да бъде възприет като „сигнал“, че може да се влиза и излиза от системата опортюнистично.

„Предлагам следния балансиран подход: Първо, мярката следва да бъде въведена като временна и ясно рамкирана по време: да действа само за периода 01.01.2026-31.12.2026 г. Това ще придаде характер на „амнистираща“ еднократна възможност за съвестните платци - онези, които по обективни причини имат пропуски и искат да се върнат - и едновременно ще създаде стимул за навременно действие. След 31 декември 2026 г. възстановяването да се извършва по общия режим, освен ако парламентът на база обективни данни не реши друго. Така се минимизира рискът от погрешни очаквания за трайно „облекчен вход“ и се защитава принципът на солидарността.

Второ, да се предвиди ясен анти-злоупотребен режим за повторяеми случаи. При лица, които в рамките на последните, например, пет години повече от веднъж са възстановявали права и отново са ги прекъсвали, след пилотния период да се прилага пълната финансова отговорност по общия ред (вкл. лихви/такси по действащото законодателство). Така се отговаря на опасенията за „циклични“ възстановявания и се третира чувствителността на редовните платци, без да се наказват еднократни, житейски обосновани пропуски. Този подход е в духа на предложените от част от заинтересованите страни санкционни идеи и поддържа усещането за справедливост.

Трето, изпълнението да се подкрепи от оперативни мерки с ниска административна цена: процедура „на едно гише“ (НАП-НЗОК) с автоматично изчисляване на дължимите 36 месеца и стандартни опции за разсрочване; кратка информационна кампания към завръщащи се от чужбина, самонаети и лица с прекъсвания (ясни примери, онлайн калкулатор, ЧЗВ); и проактивни дигитални напомняния (SMS/e-mail) при риск от прекъсване. Тези стъпки повишават събираемостта на „по-малкия, но събираем“ дълг и отклоняват  част  от  търсенето  от  спешната  към  амбулаторната  и профилактичната помощ."

"Четвърто, да се въведе прозрачен мониторинг през 2026 г. с междинни публични отчети: брой възстановили права; допълнителни приходи от вноски; обхват на профилактични прегледи сред новорегистрираните; динамика на спешните хоспитализации при преди това неосигурени; честота на повторни прекъсвания.  Така,  ако  се  наблюдава  нежелана  концентрация  на възстановяване преди скъпо лечение“, управляващите ще могат навреме да калибрират правилата, а ако ефектът е преобладаващо положителен - парламентът да прецени евентуално удължаване по аргументи“, пише Шарков.

Той е единственият от всички коментирали законопроекта, който смята, че „предлаганата корекция е навременна и оправдана като едногодишна, целенасочена мярка за реинтеграция на добросъвестните платци и за редуциране на реално несъбираеми задължения“.

От БСК категорично не подкрепят законопроекта, тъй като според тях той „нарушава принципа на справедливост и солидарност в здравноосигурителната система, като създава неоправдано облагодетелстване за нередовните платци за сметка на изрядните граждани и бюджета на НЗОК.“

Тенденцията към намаляване на броя на здравнонеосигурените лица през последните години - от 1048 хил. през 2020 г. до 682 хил. през 2024 г., е доказателство за ефективността на действащия законов режим (изискване за плащане на вноски за 60 месеца). Това показва, че мярката за т. нар. ""реинтеграция"" не е спешно необходима и че хората влизат обратно в системата дори при по-строги условия, което е по-справедливо спрямо изрядните платци“, казват от Стопанската камара.

Според тях въвеждането на по-лек режим (плащане само за 36 месеца) може да обърне положителната тенденция и да насърчи лицата да прекъсват плащането на вноски, знаейки, че могат лесно да възстановят правата си, плащайки само за 3 години.

От ББА отбелязват, че намаляването на срока за възстановяване на здравноосигурителните права от пет на три години подкопава принципа на солидарност, и поставя в едно положение лицата, които редовно и добросъвестно внасят здравните си осигуровки, и лицата, които системно не участват в общия фонд, но искат да ползват неговите ресурси при нужда.

„В практиката често именно тези лица прибягват до възстановяване на здравните си права едва когато се нуждаят от скъпоструващо лечение или операция, финансирани солидарно от всички останали редовно осигуряващи се граждани“, казват в становището си от болничната асоциация.

„Предвид факта, че този текст е на ревизия, считаме, че би следвало да се помисли в друга посока и да се обсъди възможността за санкционен механизъм в случаите, когато едно и също лице нееднократно възстановява здравноосигурителните си права, но впоследствие не продължава да внася дължимите здравноосигурителни вноски. Подобно поведение представлява форма на недобросъвестност в системата на здравното осигуряване, за което изразихме нашите резерви в настоящото становище“, предлагат от ББА.

В становището си от БЛС също заявяват, че съкратеният срок от 36 месеца би нарушил принципа на равнопоставеност между редовните и нередовните платци. „Лицата, които внасят здравноосигурителни вноски без прекъсване, в повечето случаи в продължение на десетилетия, финансират не само собственото си право на медицинска помощ, но и лечението на други чрез механизма на солидарността. Ако· законът позволи на лица, които не са плащали десет или повече години, да придобият същите права само с тригодишно плащане, то редовните осигурени ще бъдат поставени в неравностойно положение - те са носили финансовата тежест през всички тези години, докато друг ще ползват същия пакет услуги без еквивалентен принос. Това не е солидарност, а деформация на принципа на социална справедливост", казват от Лекарския съюз.

От НЗОК също не подкрепят законопроекта, тъй като намаляването на срока от 60 на 36 месеца на практика представлява опрощаване на дължимите вноски за две години, което би намалило приходите в бюджета на Касата.

Настоящият режим има дисциплиниращ ефект и стимулира редовното плащане на здравните вноски. Намаляването на срока би насърчило осигуряването „при нужда“, поведение, при което лицата внасят вноски само, когато им предстои ползване на медицински услуги.  

„Предложението прекъснатите здравноосигурителни права на лицата да се възстановяват, при условие че са заплатени всички дължими здравноосигурителни вноски не за последните 60 месеца /5 години/, а само за последните 36 месеца /3 години/ не следва да се приема. Видно от мотивите на вносителите, голяма част от неизрядните към бюджета лица могат да заплатят здравноосигурителните си вноски, но по най-различни причини не го правят. Трудовата заетост в сивия сектор, непознаването на правилата, нежеланието за полагане на труд, ниската осигурителна култура не са оправдания за неизпълнение на задължения към държавата и по никакъв начин не мотивират въвеждането на облекчени условия за ползване на обществен ресурс“, категорични са от Асоциацията на университетските болници.