Българска болнична асоциация сезира писмено Комисията по здравеопазване по повод проекта на Национална здравна стратегия 2020-2030 г. По мнение на болничната асоциация същата НЕ отразява вярно картината на здравния сектор у нас – пропуск, който поставя целия документ под съмнение за неговото съдържание, всеобхватност, анализи и изводи, разбира се.
Това, което прави силно впечатление, е, че в Националната здравна стратегия, в частта, засягаща лечебните заведения, липсва каквато и да е информация за съществуването на частни лечебни заведения в България.
Това е недопустимо, предвид, че над 40% от лечебните заведения за болнична помощ в България са частни. Освен това, Законът за здравето по чл.9 дава равен статут на всички лечебни заведения. Неприемливо е дискриминирането на толкова голям брой от лечебните заведения, които не са предвидени в намеренията на държавата за това какво ще се случва в цялостната ни здравна система.
От асоциацията са категорични, че всички лечебни заведения у нас трябва да бъдат част от Националната здравна стратегия.
Разгледана по същество, Стратегията включва редица въпроси, които будят тревога за здравния сектор и неговото развитие.
Предвиденото в Стратегията в Политика 2.2. Преструктуриране и технологично развитие на болничната помощ – Основни насоки на политиката са: „…в районите в които има излишък на болнични ресурси, НЗОК ще сключва селективно договори с лечебните заведения, които осигуряват най-квалифицирана и комплексна грижа най-близо до хората…“, е абсолютно противоконституционно, защото така пациентите няма да могат да се възползват от здравноосигурителните си права. Всяко здравноосигурено лице според Закона за здравното осигуряване има право само да избере това лечебно заведение от всички съществуващи, в което да се лекува и да се възползва от необходимите му здравни услуги.
Залагането на селективност в тази политика, в която се дава явен приоритет на едни лечебни заведения пред други, цели да се пренасочи финансирането в по-малък брой лечебни заведения. Това е неправилен подход – подобно решение ще доведе до бомба със закъснител в цялостното функциониране на системата на здравеопазването у нас. Така например в една извънредно възникнала ситуация, каквато беше пандемията от Ковид-19, здравната система се оказа изключително неподготвена и затруднена и успя да справи именно само благодарение на участието на абсолютно всички здравни заведения в страната.
Друг притеснителен факт е, че не става ясно кой и как ще определи критериите, на база на които ще се квалифицират тези болнични ресурси, кой и на какви основания ще посочи кои са „най-квалифицирани и комплексни“, „най-близо до хората“ и т.н.
Говори се за „преобразуване“ и насочване на акцент върху рехабилитация, продължително лечение и палиативни грижи, но за пореден път не е обърнато внимание на амбулаторните процедури за това. За палиативни грижи в момента изобщо няма нито пътеки, нито процедури - палиацията на практика отсъства като ангажимент на държавата. Фактът, че в действащият НРД не се обръща внимание на дейностите, които са предвидени „като приоритет“ в Националната здравна стратегия, показва пълната липса на съгласуването ù между институциите и политиките в сектора.
В Стратегията се говори за „комплексност“ и се твърди, че комплексността е много ценена, но няма дефиниция и за това определение.
Смесват се отново понятия, тъй като развитието на четирите важни за държавата и за здравето на населението специалности „психиатрия“, „съдебна медицина“, „трансфузионна хематология“ и „инфекциозни болести“ трябва да бъде държавна политика. Тези дейности трябва да се развиват от държавата и тя да заплаща за съответното им изпълнение на лечебните заведения, които развиват тези специалности, справедливо и достатъчно, за да се гарантира на населението всеобхватност на здравните услуги.
В никакъв случай обаче не може автоматично да се приеме, че само лечебно заведение, което развива тези специалности, е „комплексно“, и затова неговата структура да бъде избрана да се финансира и развива, без прилагане на други критерии и ясни правила. Напротив, основният стремеж трябва да бъде да се поставят и постигнат само цели, които са в интерес на пациентите и на цялата здравна система, а именно да се заплаща за осъществена дейност, за нещо, което е изработено и то с определени стандарти за качество, а не просто за налични структури и брой легла. Още повече че специализираните болници, развиващи само една или близки/свързани специалности, могат да бъдат много по-добри в това, което правят, точно защото са насочили всичките си усилия за усъвършенстване в конкретната дейност.
От ББА установяват, че в цялата стратегия, поне в частта болнична помощ, са вкарани дефиниции и определения, за които не е ясно какво точно съдържат, и така заинтересованите лица нямат възможност обективно да преценят какво се планира, а това генерира допълнителен хаос в системата.
Съдържащите се в стратегията неясноти и неточно отразяване на реалната ситуация в здравеопазването са в ущърб на възможностите за развитие на здравния сектор и са предпоставка за установяване на още повече порочни практики.
Крадците от частните болници искат още повече да оберат обществения ресурс. Отрязване от вимето на НЗОК е единственото правилно решение.
А за крадците от държавните и общинските болници какво да кажем.