„През 2016 г. в здравната ни система се е натрупал преразход от лекарства от около 150 млн. лв. 50 млн. от тях са дефицит в бюджета на НЗОК, които ще се вземат от резерва на касата за 2017 г.” Това твърди „Труд” в своя публикация днес, без обаче да става ясно на какви данни се позовава.
„В същото време болниците у нас са спестили от дейност през летните месеци до септември включително около 60 млн. лв., които също бяха пренасочени за медикаменти”, пише още вестникът и припомня: „В края на миналата седмица председателят на БЛС д-р Венцислав Грозев предупреди, че финансови ограничения за болниците - т.нар. лимити, ще има и догодина, докато единствената сфера, която не подлежи на лимитиране в бюджета, са лекарствата.”
„Заради традиционно увеличаващия се брой хоспитализации през есента лечебните заведения са в преразход на средства за октомври, които обаче няма да им бъдат отпуснати въпреки средствата, спестени през летния период. Причината - те вече са пренасочени за медикаменти”, четем още във вестника.
Друг материал в „Труд” пък твърди, че двама управители на пловдивски лечебни заведения се разделят с постовете си. „Дните на д-р Красимир Вальов и д-р Галина Карауланова като управители съответно на КОЦ (Комплексния онкологичен център) в Пловдив и на МБАЛ "Свети Мина" са преброени. Последната дума за съдбата им ще имат общинските съветници на предстоящата на 10 ноември (четвъртък) сесия на местния парламент. Ресорният за здравеопазването зам.-кмет Розалин Петков е внесъл предложение в общинския съвет за освобождаването на шефовете на две от най-големите общински здравни заведения”, пише ежедневникът.
„На 17 октомври бе избран от пловдивската колегия за "Лекар на годината" в категорията "Мениджър на лечебно заведение, а 3 седмици по-късно е на път да се раздели с поста си след разкритията на Нова телевизия за порочни медицински практики в КОЦ, сбъркани диагнози и извършени ненужни операции на онкоболни пациенти. Самият д-р Вальов твърди, че назначената вътрешна проверка не е установила нарушения. Далеч по-малко от световните стандарти от 2% са разминаванията между хистологичните изследвания, правени по време на операцията, и повторните, които стават ясни след нея - за последните 15 месеца има 20 такива случая при всички 3500 пациенти, което е едва 0,57%”, четем още във вестника.
„Назначената на 5 януари 2016 г. д-р Галина Карауланова ще се раздели с поста управител, тъй като МБАЛ "Свети Мина" продължава да акумулира по 90 000 лв. дългове. Те са над 2млн. лв. и след като ОбС отпусна 1 млн. на лечебното заведение за покриване на стари задължения. В началото на октомври персоналът на МБАЛ "Свети Мина" излезе на протест заради забавени и неизплатени заплати, а лекарите и сестрите се оплакаха, че вземат 80% от месечните си възнаграждения”, припомня изданието.
„Дума” пък информира за решение по дело, свързано с проблеми на деца. „Административният съд в София-град потвърди решението на Комисията за защита от дискриминация срещу държавата за дискриминация на децата с тежка увреда на слуха. Делото е образувано по жалба на МЗ и МТСП. Като заинтересовани страни взеха участие ЦЗПЗ, родители на деца с кохлеарни импланти, Асоциацията на родителите на деца с увреден слух, Министерският съвет, НЗОК и Държавната агенция за закрила на детето.
Съдът отхвърли жалбата на двете министерства и потвърди решението на КЗД, с което на основание чл. 65, т. 1 от Закона за защита от дискриминация се установява, че министрите на труда и социалната политика и на здравеопазването в периода между 3 август 2008 г. и 3 август 2011 г. са осъществили пряка дискриминация по признак "увреждане" спрямо лицата с двустранна невросензорна загуба на слуха в сравнение с лицата с частична загуба на слуха”, пише изданието.
И още: „Съдът предписва на здравния и на социалния министър в двумесечен срок от влизане в сила на съдебното решение да предприемат необходимите действия за включването на кохлеарните импланти в списъците по чл. 35г от Закона за интеграция на хората с увреждания. Ако решението влезе в сила, децата ще могат да бъдат подпомогнати от държавата при ремонта и поддръжката на кохлеарните импланти. Досега държавата плащаше поставянето на такива импланти, а липсата на поддръжка и сервиз често оставяше децата без слух поради изключително високата цена на частите и ремонта, изисквана от единствените две фирми, предлагащи ги на българския пазар.”
