Ванина Кирова: Винаги има начин да се повлияе на резистентни към антибиотик бактерии

Ванина Кирова родена в Плевен, през 1993 г. завършва Художествена гимназия "Ц. Лавренов" в Пловдив, а през 1996 година – Микробиология в Медицински университет - Плевен. Професионалният й път започва в първата частна лаборатория в България, която е основала майка й в Плевен. След това работи 4 години в болница в Ливан, а след завръщането си е била част от екипа на Пета градска в София, Банка за майчина кърма, а от 6 години работи в Национална кардиологична болница (НКБ)-София.

Ванина Кирова е автор на картини, рисувани с бактерии. Има самостоятелна пътуваща изложба, а през септември предстои откриването на постоянна изложба в НКБ.

Г-жо Кирова, кое е най-големият в здравеопазването ни от гледна точка на Микробиологията?

Липсата на профилактика. Масово хората пренебрегват профилактичните прегледи и когато вече са се превърнали в развалини, тогава хукват на прегледи и изследвания. Тогава, когато вече е изключително късно.

За микробиолозите обаче още по-голям проблем е самолечението, защото не се следват лекарските предписания, а се слушат майките в градинките, приятелката, комшийката, бг мама и т.н. Имах позната, която даваше на детето си профилактично антибиотици и отказваше да промени мнението. Повечето хора като нея смятат, че знаят всичко и е невъзможно да промениш мнението им. Другите са тези, на които им е изписан антибиотик, но не си го вземат, защото са им останали две хапчета от предишен курс на лечение. Пациентите не са научени да слушат този, който е учил за това как да се реши проблема им и чиято мисия е да помага. Да разберат, че не искаш да ги убиеш, не искаш да ги крадеш, а искаш да им помогнеш и че просто трябва да се доверят. Никой не работи в болница, за да им навреди. Ние сме тук, само за да им помагаме. Нищо повече.

Често ли срещате случаи на пациенти, с резистентни към антибиотик бактерии?

Нашите пациенти са повече от самата болница. Не са много тези случаи, но всяка болница в целия свят си има такива. Винаги обаче пробваме варианти за лечение на тези пациенти. Пробваме всякакви антибиотични схеми, за да може  да подействат. Имаме и пациенти, които са външни и са се заразили с вътреболнична инфекция някъде другаде – например с резистентно коли или клепсиела. И въпреки, че са външни пациенти, може да задържим резултата един ден повече, но им пускаме антибиотици като на лежащо болните. В тези случаи се извиняваме, че задържаме изследването един ден повече и пускаме втория набор от антибиотици, които са повече инжекционни, по-тежки и по-силни. Никога не ги изписваме преди лечението да е дало резултат. Винаги има начин. Има хора, които разбират и са благодарни, но има и такива, които се сърдят, че им бавим изследването. И колкото и да обясняваме, че бактериите трябва да бъдат отгледани и да пораснат в определена среда, те се сърдят и ни обвиняват, че сме бавни.

С какви инфекции се срещате в болница?

Външните ни пациенти са сезонни. През пролетта и началото на лятото повечето случаи са на т.нар. „градински“ бактерии -  мораксела, ауреуси, стрептококи и т.н. От месец насам няма нито една мораксела, нито един бета стрептокок, защото хората са навън, на слънце, не се събират в домовете, не държат децата си в детските градини. От друга страна тази размяна на бактерии е добре, защото така се създава имунитет. Докато пациентите от болницата обичайно имат едни и същи неща.

Завършила сте художествена гимназия. Какво Ви насочи към микробиологията?

Завърших гимназията в Пловдив и когато се прибрах в Плевен, само си рисувах за удоволствие и майка ми ми каза: Ти хубаво си художничка, но няма да е лошо, ако може да поработиш. Тя е микробиолог, създател на първата частна микробиологична лаборатория в България, и ме насочи към тази специалност. Беше ми ужасно скучно. Аз съм художник, душата ми е друга, но се съгласих и сега съм й страшно благодарна. След като завърших в Плевен отидох да работя за четири години в Ливан, в една невероятна частна болница със свръхмодерна апаратура и изключителен персонал. Върнах се в България и попаднах в Пета градска в София, което за мен беше културен шок. Там работих 6-7 месеца Клинична лаборатория, но се отказах, че не е моето място. Останах си вкъщи да си правя герданчета и разни ръкоделия, но и това ми доскуча и си намерих работа близо до дома ми в Банка за майчина кърма. Там обаче също нямаше предизвикателства за мен, въпреки че работих в банката 10 години. От там отидох в МБАЛ „Полимед“ и там за първи път работих като микробиолог. Там завеждащ на лабораторията е д-р Валика Борисова, която ме научи на всичко и ми стана интересно и приятно. От там вече дойдох в Кардиологичната болница.

Как открихте, че с бактериите може да се рисува?

Не съм го открила аз. През 2014 г. Росица Ташкова, редактор на списание „Българска наука“, работи по дипломната си работа за магистър в Университета на Нант, Франция. Тогава тя решава да нарисува шарена елхичка, с която да зарадва колегите и себе си. Идеята й хрумва, докато разчиства вече непотребни петрита с хранителни среди и пораснали по тях разноцветни микроби и установява, че бактериите се превръщат в палитра. Две години по-късно списание „Българска наука“ и фирма RIDACOM, която доставя материали за лаборатории, организират първия в страната конкурс „Агар Арт“ по аналог на Agar Art Contest на Американското общество по микробиология. Колежка, с която работехме в „Полимед“ ми показа конкурса и пробвах. В този конкурс бях на второ място. След две години реших да се включа в конкурса на Американското общество по микробиология. Участвах с портрет на Ван Гог и бях сред тримата най-високо класирани. След две години участвах пак и ме класираха сред първите петима, но тъй като има голямо значение от коя страна изпращаш картините си, реших, че повече не си струва да се включвам в тези конкурси. По същото време ми попадна един европроект за интересна концепция, свързана със здравето и насочена към училища и болници. Попитах в една болница дали мога да направя изложба там, веднага се съгласиха. После от втора болница чуха за това и поискаха и при тях да направя и така накрая станаха 9. Проектът не се случи, но започнах да представям картините си, рисувани с бактерии. По подобен начин направих изложби и в няколко училища. Сега предстои изложбата в НКБ.

Освен рисуването с бактерии, правите и татуировки. С какво Ви привлякоха те?

Татуировките предхождат рисуването с бактерии с около 15 години. Направих си една малка татуировчица и така се влюбих в самия акт на правенето им, че бях сигурна, че и аз ще се правя това. Татуировки правя само на хора, които познавам лично, защото не работя с шаблон, а freehand. Освен това рисувам каски на моторджии, сега рисувам и каската на един хокеист, както и резервоари на мотори. При добра организации се намира време за всичко.

Само в лаборатория ли може да се рисува с бактерии?

Повечето бактерии с които рисувам са патогенни, изолирани от различни човешки секрети, с нормална флора и условно патогенни. Навсякъде около нас обаче има бактерии и гъби с които също би могло да се рисува и не са  опасни. Веднъж, като косих тревата и забелязах дъждовната вода в кофата, реших да си запазя няколко милилитра в стерилни шише и да пробвам върху някоя хранителна среда какво ще порасне. Получи се страхотен зелен цвят и текстура, която използвах за картина.

Единственият минус на бактериите е, че са нетрайни и доста бързо изсъхват картините, но продължавам с опитите да намеря начин да се съхранят и да запазят цветовете си. Това е следващото ми предизвикателство.