Като цяло достъпът до здравеопазване у нас е добър, но на регионално ниво се наблюдават много големи различия. Това посочи пред БНР икономистът Петя Георгиева.
Тя коментира проучването на Института за пазарна икономика за качеството на здравеопазване у нас, което бе оповестено в началото на миналата седмица.
Има области с много лесен, почти безпроблемен достъп, както и други, в които достъпът до здравни услуги е много ограничен. Достъпът зависи основно от ресурсите, от това с какво разполага здравната система в съответната област – брой лекари, легла, лечебни заведения, както и други индикатори, стана ясно от думите й.
„Що се отнася до регионалния преглед, това, което ние сме направили, е да прегледаме какви разходи прави здравната каса за различните видове услуги в различните области, претеглено през населението“, обясни Георгиева. Очаквано, анализът е показал, че по-големите области са с по-добре развита здравна мрежа; тези, в които има медицински университет, са с доста по-добър достъп до здравни услуги, особено за болнична помощ, като областите в съседство с тях също имат добри показатели по отношение на достъпа. Най-затруднено е положението в пограничните области, тези, които са с намаляващо и застаряващо население. „Там проблемът е, че има много малко на брой общопрактикуващи лекари, специалистите също са слабо представени, болниците са малко“, коментира икономистката и даде няколко примера.
Пловдив спрямо населението по отношение на болничната помощ се оказва областта с най-висок разход в сравнение с други области, информира тя. Пловдив разполага с 32 болници и е втората област след София с брой лечебни заведения за болнична помощ, има много легла, приема и болни от други области в лечебните си заведения.
Съседните на Пловдив области също са добре представени. Такъв пример е Пазарджик, в която има 12 болници, а в допълнение жителите на областта имат възможност да пътуват също до Пловдив и до София поради улеснения достъп и кратките разстояния.
Видин пък е областта само с две болници, населението от там пътува често до други области, основно до София за болнично лечение.
Смолян е областта с най-застаряващо население. По отношение на болниците е около средното като разходи. Що се отнася до достъпа до лични лекари и специалисти – там той е доста ограничен. Има по-малко на брой лекари, специалистите са по-малко и на един лекар се падат повече хора, отчете Петя Георгиева. Тя посочи също и обяснението на тези факти: областта е географски по-трудно достъпна и положението й е неблагоприятно спрямо останалите.
От думите на икономистката стана ясно още, че по принцип пациентите в България не изпитват сериозни затруднения за достъп до медицински услуги. Основните затруднения са свързани с транспорта и финансите.
„Що се отнася до другите показатели за ефективност на системата, например доколко пациентите страдат от определен вид заболявания, колко е тяхната продължителност на живота в добро здраве, можем да направим извода, че системата ни не се различава много от европейските“, коментира Георгиева, но допълни, че има различния в крайните резултати – основно показателите за смъртност. „България е на последно място по обща смъртност, което показва, че системата не работи добре за пациента и трябва да се направят корекции в това как се предоставят здравните услуги. Друго, което се наблюдава, е сериозният превес на болничната помощ – на практика в България профилактика почти липсва, почти целият ресурс е насочен към лечение в болници – това ни отличава силно от другите европейски държави“, каза още икономистката и припомни, че у нас делът на разходите за дългосрочни грижи е почти нищожен.
Проблем у нас има и по отношение на доплащанията, като делът на доплащане от джоба на пациента у нас е най-високият в ЕС. „Това много тежи на джоба на пациента и го поставя в неблагоприятна ситуация хем да си плаща осигуровките, хем когато му се наложи, да доплаща големи суми. Пазарът на допълнително застраховане в България е крайно ограничен, но дори да се застраховат хората, отново се налага да доплащат в аптеки и т.н. Това отличава България от другите държави в ЕС и би трябвало да бъде коригирано в бъдеще“, заключи Петя Георгиева.
