„За да получи българският народ адекватна здравна грижа, тя трябва да бъде адекватно финансирана. В момента сме на опашката в Европа.“ Това каза председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов пред журналисти след представянето на анализа на финансовото състояние на здравната ни система, изготвен от Експертния клуб за политика и икономика (ЕКИП).
По думите му сега за пореден път е маркиран този тежък проблем. Той изрази надежда, че в близко бъдеще ще има някакво политическо решение.
„Всички искаме да има по-малко доплащане в системата на здравеопазване, а това може да стане, когато то бъде по-добре финансирано чрез обществени фондове. Здравната грижа е изключително скъпа и се нуждае както от кадри, така и от адекватни технологии, медицински изделия и медикаменти. За съжаление, в момента България харчи много за лекарства и болнична помощ, тъй като там са най-големите дефицити, в сравнение с останалата част от системата за здравеопазването. Всички искаме да работим за превенция и един готов проект, разработен от БЛС, за скрининг на рак на дебелото черво и рак на маточната шийка отлежава без движение в Министерството на здравеопазването. Надявам се, такива наши идеи в бъдеще, защото експертите са лекарите в България, да имат развитие“, допълни д-р Брънзалов.
Той беше категоричен, че трябва да се работи в посока обръщане на пирамидата, защото болничната помощ няма да бъде толкова натоварена, ако има адекватна извънболнична помощ.
„80% от пролежаните дни например в САЩ са one day surgery - за един ден се свършва всичко. В България, за съжаление, много клинични пътеки се използват за диагностика, която може да бъде правена и в извънболничната. Тогава болниците ще получат малко по-адекватно финансиране. Факт е, че сме на опашката по заделен процент от брутния вътрешен продукт за здравеопазване на страната и с най-ниските здравноосигурителни вноски“, каза д-р Брънзалов.
Здравният икономист Аркади Шарков заяви, че здравната вноска поетапно трябва да се вдигне с 2%, т.е. да стане 10% в следващите няколко години.
„Така ще се компенсира финансовата дупка от инфлацията, а и реално ще се регламентират инвестициите на пациента в здравната система, тъй като и към момента продължава да има „сива част“, в която не сме напълно наясно какво е потреблението. Важно е да подчертаем, че рядко се говори за доплащането за медицински изделия, което е ключов елемент, защото доплащанията за лекарства са публични. Клиничните пътеки покриват между 20% и 30% от използваните изделия, а останалото се доплаща от джоба. Има случаи, в които НЗОК покрива около 1010 евро на изделие в ортопедията, а доплащането от пациента е 7-8000. Това е казус, който тепърва ще трябва да се решава.
Преди всичко – и това е основното, което виждаме от заключението на доклада – липсата на справедливост по отношение на цените в клиничните пътеки е 1,42 млрд. евро. Това ще е нещо, което ще възстанови достъпа от страна на пациента до болнична помощ, ще намали доплащането, ще даде възможност на лечебните заведения да покачват и стандарта чрез увеличаването на заплатите на работещите в тях“, каза Шарков.
Той допълни, че решението е политиците да инвестират в здравеопазването. „Дали ще платят за здравно неосигурените, дали правителството ще увеличи това, което заплаща за деветте групи пациенти, които осигурява, дали ще увеличи здравната вноска, дали ще задели повече от акцизи е въпрос на решение, но в крайна сметка повече пари трябва да има“, каза още Аркади Шарков.
Мазен шопар