Д-р Евгени Папазов: Когато разговарям с пациента, опознавам не само него, но и себе си

Д-р Евгени Папазов е възпитаник на Медицинския университет – София, където се дипломира през 2019 г. Специалност „Психиатрия“ придобива през 2025 г.

От 2019 г. Папазов е част от екипа на Центъра за психично здраве (ЦПЗ) „Проф. Никола. Шипковенски“, към момента работи в Отделение с висока степен на сигурност. Преди това е работил в звеното за спешна медицинска и психиатрична помощ и в дневния стационар на лечебното заведение.

Носител е на новоучредената награда на името на д-р Здравка и д-р Иван Герджикови за млад изследовател в областта на психиатрията.

Д-р Папазов, как избрахте медицината, какво Ви насочи към тази професия?

Насочих се към медицината към края на средното си образование, в последните класове на гимназията. Може би най-голяма роля за този избор и изигра тогавашният ми учител по химия - г-н Петров.

Със сигурност не съм от тези лекари, които от малки са избрали професията си. Преди 10-ти клас се виждах по-скоро като журналист, отколкото като нещо друго.

Родителите ми още тогава се погрижиха да имам максимално реалистична представа за състоянието на здравеопазването у нас и за трудностите, които са свързани с лекарската професия. Така съвсем рано свалих розовите очила, каквито много мои колеги бяха си сложили, когато започваха образованието си.

С какво Ви привлече психиатрията?

Психиатрията е специалността, която за мен в най-голяма степен удовлетворяваше желанието ми да се занимавам с нещо, което съчетава медицината с интелектуалния и културния контекст, в който тя съществува и се реализира. За да практикуваш психиатрия трябва да имаш не само знания в специалността, но и много широка обща култура. За мен това бе особен стимул и аз тръгнах по този път. Още в началото си дадох сметка, че работейки като психиатър имам възможност да прекарвам повече време в разговор с пациента, а когато разговарям се него малко или повече опознавам себе си.

Кои са първите Ви учители в специалността – онези, на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

Целият ми професионален път досега е преминал в ЦПЗ „Проф. Н. Шипковенски“. Няма как да не отбележа ролята на проф. Петър Маринов, който освен специалист е и основният двигател на кръжока за студенти и специалисти в областта на психологията и психиатрията, който се провежда в центъра. Това беше и първата ми среща с психиатрията. От всички останали опитни специалисти, работещи в ЦПЗ съм се помъчил да взема по нещо полезно, за което съм им благодарен.

Тези дни по време на годишната конференция на Колегиум „Частна психиатрия“ получихте наградата за млад изследовател на името на д-р Здравка и д-р Иван Герджикови. Как приемате това отличие?

Щастлив и благодарен съм за получената награда. Надявам се и с бъдещото си развитие и постижения да защитя оказаната ми чест.

Разкажете за изследователските проекти, над които сте работил досега.

Последният проект, който бе представен на постерна сесия на годишната конференция на ЕПА- Европейската психиатрична асоциация в Мадрид бе свързан с изследване на тревожната симптоматика при студенти по медицина и работещите в сферата на здравеопазването във връзка с COVID пандемията.

В проекта участваха освен мен и проф. Маринов и колегата ми д-р Чанков. Освен това съм участник в авторски колектив, който работи над създаването на „Ръководство по психиатрия за студенти по медицина“. Надявам се в скоро време да участвам и в екипа, който ще създаде учебник, свързан с психофармакотерапията.

Представял съм клинични случаи и разработки и на конференции в България и Европа.

Кои са следващите идеи и предизвикателства в психиатрията, на които смятате да посветите усилията си?

След като придобих на специалност по психиатрия в края на миналата година съм насочил усилията си както към разширяване на амбулаторната ми практика с пациенти, което е предизвикателство пред почти всеки млад лекар. Имам интерес и към придобиване на втора специалност- съдебна психиатрия.

Като практикуващ психиатър вече имате впечатления от реалните проблеми на пациентите, които търсят помощ в столичния ЦПЗ. Кои са най-честите разстройства, с които се сблъсквате всекидневно?

В ЦПЗ се лекуват пациенти с цялата гама на познатите ни психиатрични разстройства. В стационарни условия обикновено пациентите са с по-тежки психични разстройства, много често постъпват на задължително лечение с решение на съда. Това са параноидна шизофрения, биполярно разстройство, психоза, свързана със злоупотреба с психоактивни вещества, тежък депресивен епизод със суицидно поведение, тежки личностови разстройства и др.

В амбулаторни условия се извършва проследяване на състоянието на пациентите, които преди това са лекувани стационарно. През амбулатория по-често преминават и пациенти с тревожно- депресивна симптоматика.

Защо според Вас интересът към тази специалност не е особено голям?

Напоследък смятам, че се отбелязва засилващ се интерес от страна на младото поколение лекари към теми, свързани с психологията, психичното здраве и личностовото израстване. Тук трябва да се намесят работещите в психиатричната сфера и преподавателите в университета, за да успеят да трансформират този интерес и любознателност, да го катализират и насочат към професионална ориентация.

За съжаление, интересът към психиатрията от страна на останалите звена, участващи в психиатричната помощ- медицински сестри, санитари и социални работници остава твърде вял, дори бих го определил като мижав. Там също е заложена кризата и опасността от срив. Просто системата виси на косъм и може да рухне. Проблемите в сектора са както от финансово, така и от организационно естество и са известни за всички в системата на здравеопазването, от най-високото до най-ниското ниво.

Кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Подготвям багажа си за следващото ми пътуване- за първи път ще бъда в Будапеща. Старая се във всеки удобен момент, когато съм в отпуск да отделям време за пътуване с приятелката ми. В свободното си време обичам да играя шах, да гледам сериали. Последният, който привлече вниманието ми е „Спешни случаи в Питсбърг“. Старая се и да си намирам всякакви нови и разнообразни извинения защо не ходя редовно на фитнес и не спортувам, а трябва.

Кои са етичните принципи, на които държите най-много в общуването си с колеги и пациенти?

Старая се на първо място да бъда максимално откровен с пациентите и техните близки независимо дали идват по тяхно желание за преглед в амбулаторни условия, или са доведени от екипи на „Спешна помощ“ и на полицията. Всеки трябва да полага усилия да се отнася с респект и уважение към пациента, като осъзнава, че именно отношението към пациента, а не на първо място назначените медикаменти са условие за излекуването му. Да, важно е да се говори за очаквания резултат от терапията, за необходимостта тя да бъде спазвана, за страничните ефекти. Но отношението предопределя нагласата на болния и близките му към терапевтичния процес.

Ако имахте административна власт какви промени бихте направили в системата на психиатричната помощ, за да се доближи тя до добрите европейски и световни практики?

Това е тема за цяло едно ново интервю! Смятам, че това, за което не се говори достатъчно и остава извън полезрението на медиите и специалистите в областта, е липсата на развитие, на структури и специалисти, участващи в психосоциалната рехабилитация на пациентите.

За мен това е основната причина за порочния кръг, в който изпадат пациентите с тежки психични разстройства и влошаване на състоянието им. Заради тези дефицити те отново попадат в лечебно заведение, там състоянието им се подобрява, след това заради липса на достатъчно грижи в извънстационарни условия повторно се влошават, повявява се необходимост от рехоспитализация и така всичко се върти до безкрай.

Ето от този омагьосан кръг трябва като общество да намерим сили и да излезем.