Д-р Илко Семерджиев: Лекарят не може да бъде монах в бяла престилка, затворен в болница

Интервю на д-р Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването и създател на Националната здравноосигурителна каса пред телевизията на Медицинския университет във Варна.

Д-р Семерджиев, първият ми въпрос е свързан с впечатленията Ви от току що преминалата лекция. Как Ви се стори публиката,  студентите в залата и Вашите колеги?

Бях изненадан. Не го казвам от куртоазия. Имаше правостоящи. Очевидно колегите се интересуват и то сериозно от темата за българското здравеопазване. Приятно съм впечатлен от добрата организация, от изключително добрите условия, а и от самия факт, че имате телевизия – Медицинският университет във Варна. Проф. Иванов заслужава адмирации, защото такова нещо другите медицински университети нямат. Комуникацията с  обществото в сферата на здравеопазването е нещо изключително важно. Политиците са длъжници  на тази тема. Вие запълвате някаква ниша. Дано тя да се разшири.

Като се чуе в публичното пространство вашето име първо изниква образът  на бащата на здравната реформа. Кои ваши идеи успяхте да реализирате и кои не?

Всички. В периода  1997-2001 година ние на практика постигнахме онова, което трябваше да се направи като реформа  в здравеопазването. Естествено това е амбициозно казано, защото останаха стъпки и след това, които трябваше да бъдат направени. За съжаление повечето от тях не бяха направени, а някои дори се върнаха назад.  За да илюстрирам какво точно значи казаното, ще спомена, че ние планирахме здравната реформа в 100 стъпки. И в рамките на мандата направихме 79 от тях. 21 оставаше да бъдат направени за следващия мандат. По обясними причини ОДС не спечели втори мандат. Загубихме изборите и не можахме да направим тези  оставащи 21 стъпки. Но това,  което е лошо и което трябва да се каже също е, че следващите действия в здравеопазването върнаха системата още близо 30 стъпки назад. Тоест ние не сме наистина в изходната позиция, а имаме значителен регрес, който  се вижда и по дискусиите, които се водят в здравеопазването. И по недоволството, което така или иначе виждаме.

Ако сега сте здравен министър, кои са  първите 3 неща, които ще направите?

Поправяне на грешки. С това трябва да се започне. Има взети много грешни решения, които трябва да бъдат променени. И на първо място бих направил това в сферата на общественото здравеопазване, защото имаме гореща тема в момента – това е епидемията от морбили, която се разраства в България. Дължи се на факта, че в сравнение с 2017 г. през 2018 г. имаме значително спадане на имунизационния  обхват. Което означава, че здравните власти не са си свършили работата. За да е ясно какво означава точно това, нека да дам едно число. Близо 13 000 деца, подлежащи на задължителна имунизация срещу паротит, морбили и рубеола не са имунизирани. И това създава епидемична обстановка. Както виждаме броят на заболелите непрекъснато расте. Тоест наистина бих започна с тази сфера. Задължителния имунизационен календар. Той е изключително важен. Общественото здравеопазване силно зависи от него. И ако не бъде прецизно изпълняван, проблемите не само възникват, а причиняват страшни лавини и отново, за да дам илюстрация припомням 2010 г.,. когато имахме отново епидемия от морбили и тя достигна 25 000 заболели деца. Това означава не само, че тези  деца са страдали, но че родителите им, които са взимали болнични, са претоварили бюджета на НОИ за временна неработоспособност. Самите те през това време не са били на работа. Не са произвеждали това, което така или иначе е било нормално да произведат, тоест това се е отразило и върху икономиката на страната, върху БВП. Ето това е значението на системата на общественото здравеопазване. Тя се отразява във всички сектори, включително и на икономиката.

Има ли нужда от здравна карта?

Здравната карта е регламентирана в Закона за лечебните заведения още 1998 г. Тя оттогава съществува. Има нужда, но ако си спомняте 1999 г. правителството на ОДС, в което и аз участвах, направихме първата карта. Тя беше базирана върху медицински специалисти. Сегашните здравни карти третират лечебни заведения и тяхното разпределение  в страната. Включително брой на клиники, брой на легла, нива на компетентност, което е във висока степен абсурдно. Тоест концепцията за здравната карта на практика е унищожена от нейния първоначален вариант. Защо ние базирахме здравната карта върху лекари? Защото само лекарят лекува. Здравно заведение без лекари е просто къща  с тухли и керемиди. Да нормирате тухлите и керемидите  е ненормално. Трябва да се нормират лекарите и тяхното разпределение. Тоест това е нещо друго, което бих причислил към първоначалния въпрос, който ми зададохте – какво трябва да  се направи към момента. Да си направим онази здравна карта, която някога законът беше регламентирал. Тя би  помогнала. Всичко останало са упражнения с нисък резултат. Даже с блокиращ резултат.

Редно ли е публичен ресурс да се насочва към частни болници?

Определено. Медицината не е държавна, частна  или общинска. Медицината е наука и приложно изкуство. И там, където се практикува  с достатъчно качество, добър достъп и по някакъв начин икономически ефективна, няма значение каква е формата на собствеността. Нашата конституция казва, че всички собствености са равнопоставени. И в този смисъл публичните изяви напоследък, че частните лечебни заведения трябва да бъдат отстранени от публичния ресурс са антиконституционни от законова гледна точка, а от съдържателна гледна точка са невежи.

Ако трябва да дадете един съвет или да вдъхнете надежда на младите студенти в момента,. Които след  някоя друга година ще се влеят в редиците на младите медицински специалисти в България, защо да останат тук?

Първо защото са българи. Да изскубнеш корените си не е за  препоръчване. И всеки от нас е роден в родината си не просто, защото щъркелът тук го е донесъл. Тук са родителите му, дедите му. Цялата история на тази над 1300-годишна държава. И вместо да работи за чуждите общества е редно да работи за  себе си и за цялата онази верига от хора, благодарение на които съществува и е тук. На второ място защото българската здравна система не е лоша. Да, тя има дефекти, получени поради лоши решения, но те са лесно поправими. Системният дизайн е правилен. Така че при едно добро управление и при изправяне на грешките и вземане на добри управленски решения, българската здравна система може да бъде изключително атрактивна. Не на последно място, и с това  ще завърша този отговор, българската здравна система е и едно училище по гражданско поведение. Лекарят не може да бъде монах в бяла престилка, затворен в болница или в медицински център. Той трябва да бъде пълноценен гражданин на тази държава, да разбира добре системата, в която работи, регламентите, по които работи и да отстоява добрите решения. А българските лекари имат възможност за това чрез съсловната си организации и чрез участието си в националното рамково договаряне. Те са равнопоставен партньор. И ако желаят и имат компетентност, могат да постигнат всичко на масата на преговорите. Много малко държави предлагат такива възможности.