Д-р Моника Хрисчева: Хематологията не е “втори избор”, защото е една по-различна и многопластова специалност

Д-р Моника Хрисчева е специализант в Клиниката по хематология към УМБАЛ „Александровска“. Завършила е Националната гимназия по древни езици и култури. През 2022 г. завършва медицина с отличие, а от 2023 г. започва специализацията си. Наскоро младата лекарка се яви на европейски изпит по специалността и след успешното си представяне получи Европейска диплома от Европейската хематологична ааоциация (EHA).

Д-р Хрисчева, как избрахте медицината за своя професионална съдба? Изиграха ли семейството и училището роля за този Ваш избор?

Не съм от хората, които от деца са искали да са лекари. Влияние, разбира се, оказаха родителите ми, като пример.

С училището нещата са по-особени. Учех в НГДЕК или Класическата гимназия, както е по-известна. Там са застъпени основно хуманитарни науки, но общата култура, която получих, както и изучаването на латински език са ми били винаги от плюс в медицината.

Как решихте да се посветите на клиничната хематология? Имала ли сте коебания или решението дойде изведнъж?

За разлика от решението дали да следвам медицина, изборът на специалност, стремежът ми да стана хематолог, се формира още от ден първи в университета. Избрах я покрай баща ми. Той беше едно от големите имена в специалността. При такъв пример за лекар хематолог, не съм се колебала нито ден. Вдъхнових се не само от познанията му като лекар, а и от човешкото отношение към хората с тежки заболявания. Говореше малко, но винаги на място и вдъхваше доверие в пациента.

Кои теми и проблеми от областта намирате за най-интересни и интригуващи?

Заболяванията в хематологията са сравнително малко на фона на тези в другите специалности. Всички са интересни, но ако трябва да избирам - може би, острите левкемии. Винаги съм смятала, че това са най-тежките заболявания не само в специалността, а цялостно в медицината.

Харесва ми това, че науката се развива, откриват се нови лекарства, които променят хода на нашите заболявания. Класическият пример е хроничната миелоидна левкемия. До началото на века е била смъртоносно заболяване, днес тези хора живеят като здрави.

Имате ли интерес към преподавателска кариера и научни изследвания?

На този етап не. Смятам, че човек първо трябва да натрупа опит, а след това да го предава.

Специализирате в една от най-старите хематологични клиники у нас. Какво най-ценно научихте от колегите си, които сега Ви помагат да направите първите си стъпки в специалността?

Колегите ми са изключително подготвени лекари и това, което най-много ме впечатли още от началото, е, че винаги са готови да помогнат на по-младите колеги. Не си “пазят” знанията, а ги предават.

Каквито и затруднения да съм имала по време на специализацията и в хода на работа с пациентите, съм знаела, че мога да попитам, да се посъветвам и да получа помощ от тях. Това е ценно и, за съжаление, вече се среща рядко.

Кои нравствени ценности и етични принципи се стараете да съблюдавате винаги и при всички обстоятелства в отношенията си с пациентите?

Човешкото отношение към пациента, това да му вдъхнеш вяра, че ще оздравее, но и да си достатъчно откровен с него, без да му даваш напразни надежди. Трудно се намира този баланс, като че ли... Запомнила съм един израз от баща ми: “Вярата е най-доброто лекарство”. И е точно така.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време?

Голям фен съм на рок музиката, често ходя на концерти, последно бях на концерта на Guns and Roses.

Имам колекция с дискове на любими групи и автобиографиите на любимите ми вокалисти.

С част от колегите използваме уикендите да пътуваме из страната, напоследък основно по българските манастири и по-неизвестни забележителности. В тази връзка признавам, че съм голям фен на шофирането и автомобилите като цяло. Извън България любимите ми градове са Прага и Атина. Мечтая да обиколя Близкия Изток.

Какво бихте искали да пожелаете на Вашите колеги, които сега навлизат в клиничната хематология?

Да я избират само ако наистина им харесва и наистина искат да работят това. Хематологията не е “втори избор”, защото е една по-различна и многопластова специалност.